Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2018 10:14 - Ирония на свободата
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3336 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       -  Сво-бо-ден!  - промълви сричково  като първолаче за първи път след три дневно мълчание мъжът и се протегна, незнайно защо доволен и усмихнат.

          Отметна юргана и направи гимнастика за загрявка. Взе си студен душ /все още имаше вода/. Сипа си шепка от накиснатото от вчера жито, останало от парастаса за задушница. След кратък обход с поглед по безсмислените вече вещи /печка, хладилник, кафеварка, тостер, микровълнова.../ благослови с умиление храната си. После влезе в дневната, където опулено го гледаха други безсмислени за него вещи, без които не си и представяше че може да се живее – плазмата, наскоро заменила стария телевизор и компютъра. Сложи няколко най-нужни дрешки в отдавна неизползваната раница  и се сбогува с т.н.  уютен дом, заради който уют бе се трудил упорито и извънредно, теглил кредити и изплащал дългове на приятели.  Всичко бе готово да влезе стопанка в дома му. Спомни си  виц за недоумението на старец, приютил избягал затворник, защото искал да се ожени. Дядото му открил истината, че само сменял затворите. Жената е по-голямата не свобода.

       Вече нищо не го задържаше в града – съкратен от работа, с изключен ток за неплатени сметки, без надежда за жена и дребни дечица... С него останаха само мислите, които ту преосмисляха четени и видени някога неща, ту се подреждаха в свой собствен, присъщ само нему порядък. Даде си сметка, че в търсене на някого и на нещо, в стремежа да е облечен по повела на модата, да притежава вещите, които имат другите, да е примерен и отговорен работник, законопослушен гражданин... се бе превърнал в  марионетка на не един кукловод и съвсем бе изгубил пътя към себе си. Време беше на човека да тръгне и по този път, и да го извърви отначало, изписвайки белите листи на своя живот с негови, невнушени мисли.

        „Кризата в света, кризата в държавата  и личната ми криза, ми сочат нов път. Толкова измислени кризи с една единствена цел – да подчинят мен, личността, да изсмучат без остатък жизнената ми сила и отклонят от търсене на най-важния път, които би ме накарал да се чувствам свободен. Всичките права, закони, конвенции, човеко-загрижени организации и глобални социални връзки със себеподобни, натрапващи ми своите истини, принуждаващи ме да купувам, уникалните им продукти са ония възелчета в паяжината  на световната конспирация, искаща да присвои личността ми, да ме чипира, да управлява мислите ми с „най-благородни и хуманитарни” мотиви. Баста! Бях до тук!”

         Спомни си как баща му четеше писмото на един друг баща към сина си: „Ако можеш да загубиш всичко и започнеш без жал отначало – ти ще си най-човек, сине мой!”

         „Тате, започвам от начало! Няма да агонизирам, сломен от безисходица, защото моята безисходица е моята зависимост. Няма да се сливам с тълпата само защото съм социална личност. Няма да крещя истерично и да давам воля на агресията си, в напразна надежда да бъда чут или да снема напрежението.  Няма да се самозапалвам като факел, за да осветя нечии интереси, които са ме направили зависим. Не защото съм страхлив, знаеш, тате. Точно страхът е най -голямата не свобода. Страх от безработица, страх от самота, страх от неразбиране, страх за оцеляване...Страх. Страх и пак страх. Всеки носи в себе си героя, готов за подвизи. Кой окова тези герои? Системата, октоподно усукала с пипалата си волността на удовете, дори на чреслата ни? Или ние самите, защото избягахме от себе си в търсене на измамно по-лекия път, някой да ни управлява. Дотолкова свикнахме друг да мисли за нас, че се  изгубихме. Искам да се намеря, тате! Пък после да се върна към обичайния  живот, с обичайните вещи, но да не бъда същия. Искам да почувствам урока на оня учител, запитан от ученика си, какво е правил преди да стане просветен.  Преди и след, все е сякал дърва и носел вода. Но преди го е правил по задължение, а след  - с удоволствие. Това, което е за мистиците просветление, за мен е осъзнаване. В осъзнаването на необходимостите и удоволствието от делата да ги придобия  е моята свобода. Трябва да сечеш дърва,обливайки се с пот, за да усетиш топлината на пламъка и да идеш до извора, дори когато пътеката е непроходима, за да утолиш жаждата с благодарност.  Останалото е маймунска работа.

         Я да се огледаме. Не приличаме ли на ония безметежно свободни дарвиновски прародители, дето в свободията си безнаказано биха ти пукнали главата с кокосов орех, грабнали питката от чинията /да не кажа пицата, че навява асоциации/ и после присмели. Кой е умника в случая?

          Ако не ги надхитриш, както правят индийските селяни, опустошена е реколтата. Затова плетат хорицата здрави, но рехави делви/да се види що е вътре/ и с тясно гърло, но да може да влезе през него изправена маймунска ръка. Пущат в съдините камъни и някакъв плод, например малък портокал и ги окачват около градината. Идва маймуната да краде, но привлечена от аромата, как да подмине портокала. Пъха ръка и щастлива го хваща като лесна плячка. Но щастието й не трае дълго. Ръката с портокала не излиза. Ето  ти капан. Плодът си е неин и не пуща. Ядно върти тежката делва, и колкото е по-ядосана, по-силно я удрят камъните вътре. Дори и не мисли да пуща придобивката си.  С маймунския си мозък не се и сеща ,че като изправи ръката си ще се освободи. Вече не е така безметежна, защото не може да се катери на дърветата. Присмехулницата става за присмех.  Носи делвата , докато портокалът се скапи и ръката й сама се измъкне.  Пък и ароматът вече е ... М-да-а! Свободата започва с ирония! Свободата е умението да пускаш, напук на стремежа да грабнеш и задържиш. Където са ценностите ти, там е сърцето ти. Я да си кажем, ама честно, не сме ли в това маймунско положение? Натам ли е нашата еволюция, по-точно  иневолюция – да имаме, да консумираме и да не пущаме не свободата си. Докога ще ни управлява маймунският ни мозък и стадното чувство? Тогава защо твореца ни е вдъхнал от себе си?

        Тръгвам, тате! Това е моята първа истинска  свобода – свободата на избора да откриваш и бъдеш себе си. Моята свобода е моята отговорност. Преминах през първата измамна свобода – глупостта, която като цвилещ кон отхвърляше ездача си, за да ме впрегне той отново като опитен жокей. Освободих и втората измамна свобода – разкаянието. С него бях като корабокрушенец, останал на отломките в ръцете на съдбата, вместо да седна в спасителната лодка. Докоснах третата свобода , дошла след глупостта и разкаянието – разбирането, растящо като стръкче трева. Искам да съм плувец, който не спори с течението на реката, когато го връща към брега, защото реката знае.   Ще се върна щом достигна прозрение, за да виждам истинската същност на нещата и/или когато се осъзная, като това което съм – личност със ново знание за себе си и света.

         Благослови ме за  път!

                                                                                                          Елена Петрова

     

 




Гласувай:
7


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Перфектна психоанализа на оста...
26.01.2018 23:55
Перфектна психоанализа на останалите живо-осъзнати Хора!
Чак и аз се припознах:-))))
цитирай
2. batogo - !!!:))) Много ми хареса тази твоя мъдра притча, Емелика!
04.05.2018 07:45
Тя перфектно отразява намирането на истинския път, който следващият духа си човек поема, след като се е освободил от примката на илюзиите си и е отворил съзнанието си за истината.
Светли, творчески дни ти пожелавам по добрия път!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296648
Постинги: 150
Коментари: 1097
Гласове: 5608
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031