Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2018 07:33 - Връхчето на кутрето
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2107 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Писък. Осиротяла майчица... Конски тропот. Грабната изпод венчило невеста-звездица...Търкулната като неплетено кълбо воеводска глава. Блести ятаган под лунен сърп...Църкви с нови стенописи, с една багра - кръв. Прокапва купола -сълза на Бог... Яни-чар насилва сестра си – непознатата. Къде ти е чара ,бе Яне?... Село в пламъци. Единак овчарин, без стадо и куче, тропа бос с гегата по планинското чело, планината буди. С орехово листо плача си в песен изплаква...

Разбуди се Балканът, разтвори шепи,народа си в тях да скрие. Ей там,на върха на кутрето му, заживя челяд с крилато име. Кихна Балканът и извор им прати, с жива вода раните си да измият. Още са там потомците. От тях съм – мъничките, но хвърковати, дето зимата си ще изстудуват и изгладуват, но по чужди земи няма да литнат. Бродих що бродих,върнах се. Коренът ме повика и издънките заръча да придърпам. Да се не пилеят хвърковатите, единни в кубратовата сила." Каква ти сила в кутрето, че и във връхчето му?" Не смейте се, че туй, що от прадеда си /хортуващия с планината майстор на гъдулки/ си знам, ще ви река: „ Всичко си има своя песен – и момата с менците, и воденичаря, и звънчето на Рогуша, камена и листето, пилето и облачето...И всички наедно пеят песента на живота – струните му опъват. Но само кутрето струните гали и само то, слабичкото, просълзява го. През кристалите на сълзата ни гледа светът .“
Две улички и накрая една напреки – наклонен триъгълник. Напреката стръмна и мъничка, но само тя с име – улица Калдъръмена. Така си я нарекохме. Води нагоре – до дома ни. Другите две си остават безименни. Тая зима на кутрето пет комина папълкат – по два на безименните и един на Калдъръмена. Нощем четири кучета пъдят елените, лисиците нехаят. Сняг над колени. Грейнало е януарското слънчице. Снежинките ,сплели пръстчета, се оглеждат из под тъканата няколко дена пелена сякаш някого търсят. Кого ли? Скришом погледнах през очите им. Отдоле, от към извора с кобилица на рамо, в пъстровезана бяла роба и с кожени цървулки, румена мома стъпя по калдъръма, а снегът се отдръпва пред нея – път и струва. Препълнените менци се поклащат ритмично, но капчица не пада и тихо звънят. Водата ли е, менците ли са или тежки пендари? Китката от косите открадната. Мина момата като пъстро видение. Снегът след нея отново калдъръма затрупа, но запомних шарките – в шевица на моята роба ще ги извезвам в лютата зима, за да греят слънцата и се множат житата. Пита да има, на бъдник да я изпечем, морен пътник да нахраним. Звънът на менците подема далечна песен, идеща издълбоко, сякаш от недрата на Балкана, от самото му сърце и звук от дъх върху орехово листо я донася до мен – цялата. Ще ми се да ви я изпея, но тъй стегна гърлото ми, че и без стон останах. Веднъж чута, тази песен не се забравя. Помнете я! Миналото с тебеширена гъба върху черна дъска не ще изтриеш. Не учи от претъкмявани буквари, детко! Слушай сърцето на Балкана! То ще ти разкаже Истината! Истината за кутрето и всичко що пазят в шепите си планините – дух древен и душа необятна -български.
Елена Петрова

 




Гласувай:
8


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. marrta - папълкат...за първи път срещам думата
27.01.2018 20:39
хубаво е - везано-писано
цитирай
2. emelika - папъл папъл...
27.01.2018 21:06
С прадядо ми сядахме до камината, когато бях дете и той ми разказваше вечер приказки. Сам ги мислеше. Началото и края на приказката започваше и свършваше: "Папъл, папъл и хайде в комина!" - Излетяло е казаното пред огъня - пушекът го е отнесъл до небето. Благодаря за коментара!
цитирай
3. lexparsy - хубаво е - везано-писано Хехе, ...
27.01.2018 21:24
marrta написа:
хубаво е - везано-писано

Хехе, Елена отговори докато се наканя :-)
Темата за връзката между думи и разбиране е дълга…Не само ако сме имали късмета да седим край камината и да причат старите, а и ако смислено сме ги прочели и търсели… етимологията и смисъла на „старите“ думи носи повече разбиране…
А и само и само тогава може от виждането и спомените на „старите“ да разкажеш една такава история…
Комплименти Елена
П.П. Аз преди няколко месеца, по повод един подарък на дъщеря ми, и разказах Кратки истории и за другите пръсти... Убеден съм че ти можеш по-добре!
Ако ти трябват кратки и саркастични... искам да забравя че ги пиша :-)
цитирай
4. trakietsadobri - Елена Петрова, браво за приказния и разказвачески дух
31.01.2018 12:23
"С прадядо ми сядахме до камината, когато бях дете и той ми разказваше вечер приказки. Сам ги мислеше. Началото и края на приказката започваше и свършваше: "Папъл, папъл и хайде в комина!" - Излетяло е казаното пред огъня - пушекът го е отнесъл до небето."

Явно имаш добър пример, който спомняш и развиваш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296695
Постинги: 150
Коментари: 1097
Гласове: 5609
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031