Прочетен: 2110 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2018 04:51
***
Тук няма пощальон. Кметският наместник привиква за получаване на пощата. Върви се 12 км. в сняг, пек , мъгла или буря през гората. Това е то – 21 век, на нанотехнологиите в България. Преди да ни обсеби квантовия свят по три пъти на ден минаваше автобус. Днес по презумция трябва да си със собствено возило.
***
- Г-жо, Странница, имате писмо от полицията. Елате да ви го връча спешно лично.
***
Отупвам се. Потропвам да изтърся снега. Заскрежасала съм като Снежанка. Почуквам. Подпис. Потриване на ръце за свършена работа. „Довиждане!“ Дори не се постоплих. Как, непоканена?
***
Нетърпеливо разкъсаният плик простенва от болка. Вътре: „ За заблуждаване органите на реда, отклоняване от текущите задачи и материални загуби ви е назначена глоба от n-стотин лева, които да платите до... по сметка... или в... При неизпълнение подлежите на съдебна отговорност.
***
Наближавам моя връх източен – Мъдрия, срещаш слънцето. Но слънцето го няма. Взело е и мъдростта със себе си. И Ботев връх не ми маха за поздрав с бялата си риза, както винаги. И сърните са се изпокрили, следа в снега не оставили, съвсем не както винаги. Тишина – мъртвешка,студена, ледена – от друга зима. Прелетя гарван и остави своето зловещо „Граа-граа-граа-а!“ Откъм хълма зави чакал – на умряло. Снежните кристали – захаросани кокосови стърготини, бяха накълвани и отъпкани – от други гарвани – много по-големи и по-зловещо грачещи.
***
Труповете си лежат там – снажни, силни, на по 20-тина метра високи били, измерени на крачки. Погалих най-горния и заброих ...40-50-60... Спрях. Очите ми се удавиха в кръговете живот – човешки, че и повече. А силни бяха ,милите. В зрелостта си. Крепяха склона,спираха сипеите, връщаха ветровете, правиха духът могъщ, насищаха въздуха с вълшебство...
- Ей,ти , Борова гора, що си даде синовете? Поглеждам към нея – гледам нищото . Няма кой да ми отговори. Ти беше „ Бялата борова гора“! Как сега да те наричам? Открадната или убита гора? Мъка ще ми стяга гърлото, мъката по белите братя – най-белите борове на Балкана.
Но ще израснеш ,Горо! Разхвърляла си семенцата си, знам. И ще бъдеш „Лоното на Феникса“!
Елена Петрова
НИЩО В ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ СТАВА СЪС ЗАБРАНИ...
Освободи ли Червената армия България?
Енергетиката на древния град в картината...
Изразявайте се открито пред тези ,който ...