Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01 04:47 - Лоното на Феникса
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 149 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 28.01 04:51


 - Ало, 112? Тук Синигерово. На източния връх лежат трупове. Много. Нахвърляни един върху друг.

***
Тук няма пощальон. Кметският наместник привиква за получаване на пощата. Върви се 12 км. в сняг, пек , мъгла или буря през гората. Това е то – 21 век, на нанотехнологиите в България. Преди да ни обсеби квантовия свят по три пъти на ден минаваше автобус. Днес по презумция трябва да си със собствено возило.

***
- Г-жо, Странница, имате писмо от полицията. Елате да ви го връча спешно лично.

***
Отупвам се. Потропвам да изтърся снега. Заскрежасала съм като Снежанка. Почуквам. Подпис. Потриване на ръце за свършена работа. „Довиждане!“ Дори не се постоплих. Как, непоканена?

***
Нетърпеливо разкъсаният плик простенва от болка. Вътре: „ За заблуждаване органите на реда, отклоняване от текущите задачи и материални загуби ви е назначена глоба от n-стотин лева, които да платите до... по сметка... или в... При неизпълнение подлежите на съдебна отговорност.

***
Наближавам моя връх източен – Мъдрия, срещаш слънцето. Но слънцето го няма. Взело е и мъдростта със себе си. И Ботев връх не ми маха за поздрав с бялата си риза, както винаги. И сърните са се изпокрили, следа в снега не оставили, съвсем не както винаги. Тишина – мъртвешка,студена, ледена – от друга зима. Прелетя гарван и остави своето зловещо „Граа-граа-граа-а!“ Откъм хълма зави чакал – на умряло. Снежните кристали – захаросани кокосови стърготини, бяха накълвани и отъпкани – от други гарвани – много по-големи и по-зловещо грачещи.

***
Труповете си лежат там – снажни, силни, на по 20-тина метра високи били, измерени на крачки. Погалих най-горния и заброих ...40-50-60... Спрях. Очите ми се удавиха в кръговете живот – човешки, че и повече. А силни бяха ,милите. В зрелостта си. Крепяха склона,спираха сипеите, връщаха ветровете, правиха духът могъщ, насищаха въздуха с вълшебство...
- Ей,ти , Борова гора, що си даде синовете? Поглеждам към нея – гледам нищото . Няма кой да ми отговори. Ти беше „ Бялата борова гора“! Как сега да те наричам? Открадната или убита гора? Мъка ще ми стяга гърлото, мъката по белите братя – най-белите борове на Балкана.
Но ще израснеш ,Горо! Разхвърляла си семенцата си, знам. И ще бъдеш „Лоното на Феникса“!

Елена Петрова

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - амммм, само споделям че пак ми ра...
29.01 00:06
амммм, само споделям че пак ми размисли Кофата... като имам кондиция ще се светна да разкажа...
П.П. Забравих да кажа... амм, абе нема нужда...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5463
Постинги: 25
Коментари: 70
Гласове: 107
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728