Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01 04:24 - Чух, Видях, Разбрах и истината за патерицата
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 195 Коментари: 3 Гласове:
6



         Запознавам ви  с  трима мои любимци .
         Огрее ли слънцето пейката пред входа на внушителна многоетажна жилищна сграда, с не по-малко внушаващ респект маниер , останал от миналото,трима старци, бивши градски величия, не допускат друг да приседне тук  и сподели безкрайните им, често повтарящи се, нескончаеми разговори.  Ако някой пропусне дори една дума от минала , разкрасена история,  другият ще му я притури, а разказващия ще продължи, повтаряйки думата и поклащайки  в утвърдително задоволство от съпричастността глава. Така прекарват дните си старците – в хармония на самодостатъчност и допълване един с друг. Наричат ги „светата троица“. Сами си турили прозвището, защото от  пенсиониране все са заедно. Но ако се вслушаш, тайничко разбира се, ще поизтъркаш с мисловната си гумичка „светата“ и по аналогия на трите маймунки  “Не   чух,Не видях, Не разбрах“ с лекота можеш да ги прекръстиш на Чух, Видях и Разбрах.
         Идва ред да представим всеки по отделно.
         Дядо Чух се познава по слуховия апарат. Сяда в десния край на пейката, накланяйки дългунестия си гръбнак към средата, защото по-чуваемо е лявото му ухо. Малките, скъсени до ширината на носа беловати мустачки, естествено допълнение на стеснените размери на фигурата му, прикриват едва личащата горна устна и помръдват ритмично с тиковото движение на издадената напред  долна , начиная от брадичката. Безброй кафяви петънца, разпръснати безразборно по олисялото му теме създават отдалеч впечатление за лунен пейзаж с отдавна замрели кратери. Трудно е да срещнеш погледа на малките, окръглени, безмиглени сини очички от неуморното им шарене насам-натам.
        Другият край на изтърканата от годините дървена пейка, свидетелка на какво ли не ,заема достолепно дядо Видях пред  чиито учетворен голямофасетен диоптърен поглед, побутван ритмично с нужда и без нужда за ясно виждане и дрозофила не може да прелети незабелязано. Галямофасетният  поглед  хармонично се допълва от голямофасадно туловище, което оставя по-малка част от пейката за другите двама. Под неизменното, пльоснато на една страна кепе с неопределен цвят, тук-таме се подават все още немирни, прошарени къдрици.
         Винаги в средата, защитен от планината в ляво и улавящ световните сигнали от антената в дясно, попрегънат в замисъл, изпружил крак по протежението на изтъркан бастун, размишлява над чутото и видяното от съседите си дядо Разбрах, защото поради вглъбеността му е ясно, че много важни околни събития минават незабелязани. За включване на компютърната си мисъл обработваща информацията и изграждайки съжденията  почуква и притиска възглавничките на пръстите си до побеляване при съсредоточване. От този даоистки жест късо подстриганата му остра коса,  все още запазила или по-скоро поела някаква багра застава чинно, окръгляйки основата на пирамидното му лице, насочило връх към земното притегляне.
        Повече от 40 години живеят в многоетажката,  от построяването й /вредиха се лесно през  ония години, поради заеманите шефски позиции без ред и чакане/, но никой не бе прекрачил прага на другия, нито по самоинициатива, нито като поканен. В миналото по едни причини, днес по други.  Това не се отнасяше за жените им. Те винаги си намираха поводи да се почерпят, поклюкарстват и пофукат с нова мебел или скъп вносен предмет. Съпрузите им се издигаха високо над тази човешка суетня, което не веднъж бе вмъквано в многобройните им представителни изказвания. Но това вече е минало. Трите съпруги  - поконици. Остана дружбата им.  А тримата приятели не стоят мирни. Патиланствата им усмихват , назидават, просълзяват и продължават.
         Ето, че пукна и разцъфна като загрята ритуално дрянова пъпка и тази година. Пораздвижи се януарският термометърен стълб.  Като надхвърли нулата и слънцето разбута облаците, нашите старци завъртяха прашасали телефони с уговорка да си побъбрят на любимото място. Постлаха  кашонен картон от близкото маркетче и  всеки се зае с обичайните си за това място стратегически задачи. Дядо Чух изпробва с потупнаве слуховия си апарат и насочи ущната си раковина към отсяване на важните звукови вълни, а дядо Видях забърса очилата си. Докато чакаше тия двамата да поднесат информация дядо Разбрах концентрираше мисълта си за предстоящия анализ и синтез с последващо философско обобщение.
       -  Вчера чух, че един с патерици се разхождал с асансьора, звънил наред по етажите да проси пари за операция.
       - Аз го видях през шпионката да бяга по стълбите. Мита от седмия го фраснала с тигана.
       - Бре, че мошеници се извъдиха. Правят се на какво ли не да мамят честните хорица - едно време това го нямаше.
       - Нямаше, нямаше... - поклащайки дружно глави потвърдиха съждението тримата...
       Одумаха дръзко минаващото момиче с къса поличка, което хилнато им се изплези, несмутено от опулените им погледи, направиха калкулация на парите, прогнози за изборите в Русия и отчетоха закъснението на пощенската служителка.
        Тогава се появи той – с патериците. Влачеше единия си крак.
        - Ах, как се преструва мошеникът му с  мошеник! Днес нали дават пенсиите, намерил къде да проси  хитрецът!
         - Сигурен ли си, че е същия?
         - Нали го видях! Той е, ви казвам!
         - Имам план да се справим с него.
         - Какъв?
         - Сега ще ви покажа! -  в готовност за действие и с решителна увереност в себе си, здраво стиснал бастуна, който използваше по-скоро за респект и по-малко от нужда, се надигна дядо Разбрах.
        Човекът се спря на припек. Облегна тежестта си върху едната патерица с гръб към нашите герои и се зачете в съобщенията, лепнати небрежно на стъклото. Изведнъж опората, на която се крепеше, политна във въздуха и се заби в снега на детската площадка, поклатушка се в опит да заеме балансирано положение, но неуспешно тупна и потъна в снега. Притежателят й не разполагаше с време за реакция. Последното което видя, падайки по гръб, бе полета на патерицата си, приличаща на летателно тяло със странна форма, върху фона на ясното небе.
        Пощенската служителка видя вече неестествено лежащото тяло и припряно излезе на вън. Понечи да помогне на човека да се изправи, но се ужаси от потеклата струйка кръв, която бързо растеше и си проправяше път. Повика бърза помощ. Беше късно.
         - Познавам го! От тук си взема инвалидната пенсия човекът. Боже, какво нещастие! А нямаше и 40.
         Спрелият наблизо таксиджия чу вайканията и се приближи.  Погледна тримата старци, които седяха вцепенено, изправени до пейката. Попита ги:
         - Какво се случи!
         Получи най-лаконичните отговори:
         -  Не чух!
         - Не видях!
         - Не разбрах!
         Но тъй като този израз беше толкова неприсъщ на дядо Разбрах, той прозвуча плахо и неестествено, да не кажем страхливо, че той побърза с присъщата си умност да продължи смутолявяйки:
         - Зима е. Сигурно се е подхлъзнал.
          От треперенето на ръката му, бастунът танцуваше несвойствен танц, а широко отворените очи на пътуващия към Свети Петра  продължаваха да гледат синевата, където в полет  изчезна неизменната му дружка – патерицата.
          Щом мръкна, дребна, попрегърбена и понакуцваща фигура затърси и измъкна от снега до люлките някакви пръчки, наряза ги в мазето с триона, тури ги в чувал, а сетне пъхна парчетата едно по едно в бумтящата печка, потърквайки една в друга ръце, но вече съвсем не по даоиски.
          Последващото и финално за деня действие на ръцете, дирижирани от разума, бе да обхванат главата, в която едно пискливо гласче непреставаше да крещи:
         - Чух! Видях! Разбрах!

 Елена Петрова

 




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Откровено се наслаждавам на начина по който пишеш :-)
01.02 06:49
Предполагам че имаш предвид не само блоковата многоетажка, но и изцяло урбанистичната хилядоетажка. Много хора като мене се стараят вече да не живеят в никой от тези етажи, но се налага да посещават все по-наложеното ни социално битие в голямото село.
Виждаме как пред всеки блок седят отегчените от телевизора наблюдаващи битието на останалите и мъчейки се да го впишат във все-повече пошъл мироглед и разбиране за света. А останалите, може да са съседи, а се подминават бързо страхувайки се точно от това...
 А дали все още има старци седящи, но сами на пейката пред селската къща, видели и разбрали за живота повече от внука, дошъл да ги види...
И да ги питаме, не могата да кажат... Защо ли? Забравили сме езика им..
цитирай
2. emelika - "А дали все още има старци седящи, но сами на пейката пред селската къща, видели и разбрали за живота повече от внука, дошъл да ги види..."
01.02 07:37
Изчезващ вид, невписан в червената книга.
цитирай
3. emelika - Да де, исках да кажа "завър..
02.02 10:40
Здравей, анонимен! А не води ли до глупост преповтарянето на преправянето?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 19743
Постинги: 41
Коментари: 248
Гласове: 623
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031