Прочетен: 2312 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2018 07:54
Мъдрецът заразказва:
- Един мъж има много подредена градина.Не дава буренче да поникне. Зеленчуците му стават много горди и суетни. Растат едри и кокетни.
Замахна веднъж градинарят с мотиката да извади туфа дива детелина, да не смуче минералите и влагата на културните видове. Но сред многобройните трилистни стръкчета съзря едно с четири листенца.
Коленичи пред символа на щастието. Не го откъсна, а го подпря с малка чаталеста клечица, веднага да се забелязва.
Заради това нищо и никакво листенце, но различно от другите заряза градинарските си принципи, оставяйки целия див корен. Започна да го окопава и полива. Съседните корени, раждащи храна негодуваха: „ Какво внимание за един невзрачен бурен, който никого няма да го нахрани.” Патладжанът и чушките се изкривиха протестно от яд и в усилие да се отдръпнат, за да не прихванат някоя листна въшка. На всичкото отгоре стопанинът го удостои с още по-голямо внимание. Сяда на малко дървено столче, дълго се взира в бурена и се усмихва, а в очите му грее светлина, различна от удоволствиено пред пълната чиния с прясна салата.
Това продължи цяло лято, докато една есенна утрин тежка слана не попари листата на детелината и безжизнено ги свлече на земята. Като непотребна патерица стърчеше само чаталестата клечица.
Покрусеният човек коленичи и затърси онова стръкче – особеното. От докосването, колкото и нежно да беше то, всички листенца изпопадаха, оголиха стебълцата си. Слана попари и душата на градинаря вкупом с всичките мечти за щастие. Върху лепкавата зелена маса капна гореща мъжка сълза. Тя заръча на коренчето напролет да подари на човека ново вълшебно стръкче, което да възвърне радостта и блясъка в очите му.
Коренчето разбра и обеща на сълзата.
В този миг мъжът рязко стана, взе мотиката и извади ненужния му вече корен. С един замах изтри договорът между сълзата и зимуващия вид. Дори не подозираше съществуването на такива неписани договори.
Та, това е то, щастието.
- Разбрах, учителю. Щастието е символ, оживял в мечтите ни. Нещо като имагинерна стойност на понятието.
- Така ти го разбираш – усмихна се благо учителят.
Неизбродими са селенията на въображението, пораждащи чувствата и мечтите. Опияняват с живата реалност, но носят и горест, която всеки сам си причинява.
- Можем ли да задържим щастието или то винаги е така нетрайно и безсилно пред житейските слани.
- Имаме си спасение от сланите. Трябва покривало. Покривало от нежност и любов, добри думи, чисти мисли...
Това е тя – вълшебната плащеница на доброто. Каквото покрие, възражда го. Но е трудно да я задържиш. Лесно се изплъзва ако я ползваш само в мечтите си.
Елена Петрова
Чудесна притча! Благодаря ти, Елена! Поздрави!
…
Върху лепкавата зелена маса капна гореща мъжка сълза. Тя заръча на коренчето напролет да подари на човека ново вълшебно стръкче, което да възвърне радостта и блясъка в очите му.
Коренчето разбра и обеща на сълзата.
В този миг мъжът рязко стана, взе мотиката и извади ненужния му вече корен. С един замах изтри договорът между сълзата и зимуващия вид. Дори не подозираше съществуването на такива неписани договори.
…
Прости, но моето разбиране на притчата е по-различно от коментираното…
Аз се замислих за това, колко невзрачни океана на Мира ни, са мечтите и копнежите ни, дето ни правят Щастливи.
В притчата Градината е дарила добрия Стопанин с един Урок по търсене на Щастие, и колкото и да е глупав пак му е оставила една Сълза-Надежда…за разбирането на необозримата красота на Мирозданието.
За моето разбиране ще приложа един мой стар стих.
Колко е трудно да бъдеш жив,
Да ранява студа ръцете ти,
Да си сърдит на любимата,
Да забравиш градината си.
Трудно е като да бъдеш слаб,
Да изтръпват в студа ръцете ти,
Да си раним от любимата,
Да не разбираш градината си.
Колко е лесно да живееш,
Да докосваш студа с ръцете си,
Да обичаш любимата,
Да оплождаш градината си.
Лесно е като да имаш сили,
Да изстрадаш студа на зимата си,
Да простиш на любимата,
Да родиш плод в градината си.