Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2018 07:45 - ПРИТЧА ЗА ЩАСТИЕТО
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2303 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 02.02.2018 07:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 -      Учителю, какво е щастие?

        Мъдрецът заразказва:

-      Един мъж има много подредена градина.Не дава буренче да поникне.  Зеленчуците му стават много горди и суетни. Растат едри и кокетни.

         Замахна веднъж градинарят с мотиката да извади  туфа дива детелина, да не смуче минералите и влагата на културните видове. Но сред многобройните трилистни стръкчета съзря едно с четири листенца.

          Коленичи пред символа на щастието. Не го откъсна, а го подпря с малка чаталеста клечица, веднага да се забелязва.

          Заради това нищо и никакво листенце, но различно от другите заряза градинарските си принципи, оставяйки целия див корен. Започна да го окопава и полива. Съседните корени, раждащи храна негодуваха: „ Какво внимание за един невзрачен бурен, който никого няма да го нахрани.” Патладжанът и чушките се изкривиха протестно от яд и в усилие да се отдръпнат, за да не прихванат някоя листна въшка. На всичкото отгоре стопанинът го удостои с още по-голямо внимание. Сяда на малко дървено столче, дълго се взира в бурена и се усмихва, а в очите му грее светлина, различна от удоволствиено пред пълната чиния с прясна салата.

          Това продължи цяло лято, докато една есенна утрин тежка слана не попари листата на детелината и безжизнено ги свлече на земята. Като непотребна патерица стърчеше само чаталестата клечица.

          Покрусеният човек коленичи и затърси онова стръкче – особеното. От докосването, колкото и нежно да беше то, всички листенца изпопадаха, оголиха стебълцата си. Слана попари и душата на градинаря вкупом с всичките мечти за щастие. Върху лепкавата зелена маса капна гореща мъжка сълза. Тя заръча на коренчето напролет да подари на човека ново вълшебно стръкче, което да възвърне радостта и блясъка в очите му.

           Коренчето разбра и обеща на сълзата.

           В този миг мъжът рязко стана, взе мотиката и извади ненужния му вече корен. С един замах изтри договорът между сълзата и зимуващия вид. Дори не подозираше съществуването на такива неписани договори.

           Та, това е то, щастието.

           - Разбрах, учителю. Щастието е символ, оживял в мечтите ни. Нещо като имагинерна стойност на понятието.

           - Така ти го разбираш – усмихна се благо учителят.

Неизбродими са селенията на въображението, пораждащи чувствата и мечтите.  Опияняват с живата реалност, но носят и горест, която всеки сам си причинява.

          - Можем ли да задържим щастието или то винаги е така нетрайно и безсилно пред житейските слани.

         - Имаме си спасение от сланите. Трябва покривало. Покривало от нежност и любов, добри думи, чисти мисли...                   

         Това е тя – вълшебната плащеница на доброто. Каквото покрие, възражда го. Но е трудно да я задържиш. Лесно се изплъзва ако я ползваш само в мечтите си.

 

Елена Петрова

 

 



Тагове:   щастие,   учител,   ученик,   притча,


Гласувай:
9


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Твоята история, Елена, това лято ми ...
02.02.2018 10:40
Твоята история, Елена, това лято ми се случи наяве - сред далиите ми поникна туфа детелина и едното стръкче беше четирилистно. И точно така и аз го изправих на чаталче и го поливах и окопавах - до есента, после по сланите моят съпруг обърна с правата лопата градината и - толкова... Как ми се искаше твоята притча да беше просто една приказка - да свърши с красивото обещание и романтичното очакване. Но не - в живота всичко сякаш трябва да става по сложния начин - и обикновено ние си го усложняваме - от бездействие или безверие, от недостатъчно доброта и любов.
Чудесна притча! Благодаря ти, Елена! Поздрави!
цитирай
2. emelika - Неведомите пътища често срещат единоусещащи
02.02.2018 13:22
Тази туфа поникна в моята градина. Съседът ме покани на рожден ден. Селото в което избягах от света няма транспорт и магазин, а аз подарък. Стъкмих набързо сладкиш и баница, извадих и подарих туфата, вместо букет. Съседът е перфектен градинар. Не бил намирал четирилистна детелина и видях как се грижи за нея. Когато обръщаше и я изхвърли ми хрумна притчата.
цитирай
3. lexparsy - За моето тълкуване…
02.02.2018 21:27
emelika написа:


Върху лепкавата зелена маса капна гореща мъжка сълза. Тя заръча на коренчето напролет да подари на човека ново вълшебно стръкче, което да възвърне радостта и блясъка в очите му.
Коренчето разбра и обеща на сълзата.
В този миг мъжът рязко стана, взе мотиката и извади ненужния му вече корен. С един замах изтри договорът между сълзата и зимуващия вид. Дори не подозираше съществуването на такива неписани договори.



Прости, но моето разбиране на притчата е по-различно от коментираното…
Аз се замислих за това, колко невзрачни океана на Мира ни, са мечтите и копнежите ни, дето ни правят Щастливи.
В притчата Градината е дарила добрия Стопанин с един Урок по търсене на Щастие, и колкото и да е глупав пак му е оставила една Сълза-Надежда…за разбирането на необозримата красота на Мирозданието.
За моето разбиране ще приложа един мой стар стих.

Колко е трудно да бъдеш жив,
Да ранява студа ръцете ти,
Да си сърдит на любимата,
Да забравиш градината си.

Трудно е като да бъдеш слаб,
Да изтръпват в студа ръцете ти,
Да си раним от любимата,
Да не разбираш градината си.

Колко е лесно да живееш,
Да докосваш студа с ръцете си,
Да обичаш любимата,
Да оплождаш градината си.

Лесно е като да имаш сили,
Да изстрадаш студа на зимата си,
Да простиш на любимата,
Да родиш плод в градината си.
цитирай
4. emelika - Да
02.02.2018 22:03
Това е един Урок по търсене на Щастие
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296956
Постинги: 150
Коментари: 1099
Гласове: 5616
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031