Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02 23:39 - ОГЪНЯТ НА ОРФЕЙ
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 393 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 06.02 00:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Кое в човека може да улови не университетска просветеност  и не книжно знание, а онова, което да вдигне завесата на новото-древно познание? Защо невидимите антени на Орфей притеглят неспокойните духове към мълчаливите мигове край родопските Орфееви скали, за да почувстват трепета на струната, плачеща от любов и да потърсят неунищожимото цвете?

Хвойнови пръчици горят и димят с бял дим. Гадаят бъдеще,  идещо далеч през вековете Угасналите очи на майка Берестида, Дионисовата прорицателка са изпълнени със светлина. Тя я отвежда надалеч – през пространство и време. Снажен момък с тъжни очи разпалва огъня.Запален на земята, тръгва към небето – неговия дом . Младият мъж взема нежно костенурената черупка, прикрепена към двата рога от сръндак с опнати девет медни жички. Всяка заплаква със свой глас, а трепетът им се слива в едно. Девет струни  – девет послания-огнено, земно, слънчево, водно, зачеващо, раждащо, опиянаващо, ридаещо, съдбовно.

Бъдещето е днес, след  33 века . Дочувам глас. Струни плачат. Омайва ме древен аромат...Песента говори:

О гън и песен са преплетени  като плитките коса, като нишките в килимите и везмото на любимите, сестрите, майките. Не можеш да ги отделиш. Гори ли огънят, греят цветовете и танцуват формите в ритъма на пламъка.  Красивото чувство ражда красота. Истинска е оная песен , която палва искра и прави човека толкава съпричастен с чутото и видяното, че започна сам да твори красота по своему.

Горд бъди с наследството , завещано от дедите знайни и незнайни. Вълшебно е това наследство. Носиш го дълбоко в себе си.  Не можеш да го изгубиш. Не могат да ти го откраднат. Не оставяй само забравата да го затрупа с тежките  пластове на годините. Не жали труд и време . Изрови го  ако трябва, защото е най-скъпото ти имане. С това е бил различен тракиеца – с благостта си  и още нещо...

Ъ глестите  форми на снежинките, покриващи родопските върхове и ваещи кристалите на чистите води, бликащи от изворите, не са случайни. Те събират триединствата в звезди. Троични са божествената проява и времето, троен е пътят, трисъставен светът. Човекът повтаря три пъти свещените слова и ритуали. И корубата на мощния дъб служи за три неща  - тя е лодка в морето, нощови, в които жената замесва хляба, пее на зърното преди посев и люлка, рожба да приспива, майчина песен да запомни, добър сеяч да бъде и далечни брегове да стигне.

Н а брезово клонче мъничко, незабележимо и сивичко се е стаило славейчето. Спряло дъха си слуша моята песен. Нощ е , а светлината на огъня ми не го плаши, защото сърцето му е цялото огнено. 

– Пей с мен, сладкогласна птицо! Аз загубих своята любима, но ти намери твоята! Не се отказвай!

Я то жерави украсява небето. Вярност и безсмъртие! Тезей премина лабиринта и затанцува танца на жерава, неподозирайки още колко самотен е този танц. Той се превърна в мой танц след нещастието, което ми стори змията. Танц на вярност и безсмъртие!

Т ри богини танцуват по росна трева. Благорозумната Ефросина пълни плодовете на дърветата с жизнен сок. Цветущата  Талия ръси цветя по земята. Сияйната Аглая събира слънчеви лъчи и ги разпръсква в най-тъмните кътчета. Те танцуват под съпровода на моята арфа. Танцът продължава.

Н а високо в планината ела! На моя връх. Поседи на скалите с името ми и ме призови. Нищо не изричай. Изпълни сърцето си с любов. Така ще чуя призива ти.  И ще ти се явя. Ще посея в сърцето ти семената на най-нежното цвете. И ще имаш най-голямото богатство. Раздавай  го, за да се множи!

А  тайните от легендите - има ги! Търси ти! Преоткривай ги!

О т началото тръгни, човеко! Спри забързания си ход! Където и да си, каквото и да  си наумил, не ще постигнеш много, защото най-важното си забравил. Няма да го откриеш в дома си, нито в чантата си, още по-малко в могъщия компютър, който всичко съхранява. То е което не можеш да купиш,нито да продадеш. Поспри при мен, в дар ще го получиш. Забрави пътя си, за да тръгнеш по нов път  -  най-древния и най- верния. Аз ще те водя!

Р одопският силивряк - моето цвете, ще ти е талисман. Нежно лилавите цветчета са извили камбанки, за да разпръснат тихия звън, роден в сърцевината им. Както го чуват буболечките и тревиците, така и ти  ще го чуеш. Той ще ти помага да доловиш посланието на всеки  цвят.   Дори не подозираш колко много говорят с красотата, нежността и аромата си тези най-чудни създания на природата.

Ф еите на цветята съществуват не само в приказките. Приказките са чути и разказани от онези, които те са докоснали с вълшебните си пръчици. Затова и приказките се разказват на децата, защото са най-близо до цветята по красота, нежност и чистота. Те най-лесно чуват гласа им. А чрез тях и моя глас. И тъй като нямам свои деца, осинових цветята – всичките. Китара е първото ми цвете, затова му поставих коронка.

Е вридика, моята безгранична любов, с която трябваше да се разделя в най-щастливия ни ден – денят на нашата сватба, раздаде целувките си предназначени за мен на цветята. Затова, когато вдишвате аромата им, знайте, че това е дъхът на Евридика!

Й ероглифите които пишат в полет с крилата си всички летящи създания са писмата, които изпращам с неказани думи до небесния свят, където се пресели  моята Любов след като не можах да я върна на земята от подземното царство. Сърцето дотолкова бе подчинило ума и волята ми, че забравих заръките на Хадес и отново я загубих. Завинаги! Останах пленник на сърцето си. Завинаги млад, но и завинаги тъжен.

Е дин  страдалец стига.  Христос понесе греховете на човеците. 1400 години преди него аз понесох страданията от изгубената им любов. Затова те могат да се усмихнат отново и да кажат: „Здравей, нова любов!“. Вярвам в силата на любовта. Тя възкръсва и оживява, но загубиш ли я можеш завинаги да останеш тъжен ,като мен, а очите ти  никога да не се усмихват от сълзите в тях. Така е ,когато си слизал в ада –  загубваш радостта си. Нека тази болка бъде далеч от вас!

О пъна крачетата си щурчето, а гъдуларят струните. Майката дръпна совалката. Невестата издърпа нишка. Девойката вплете слънчев лъч в косите си.  Разцъфтяха цветя по килима. Паяче завидя на бяла дантела. Грейна момино лице и огън парна страните му.

Г ордостта се превръща в смирение и тиха мъдрост за позналия наследстното си – мистичност и духовност.

Ъ гловатия шестостен оформя хармония в обединението на земното и небесното. Тя е в образа на глътката жива вода и венечните листи на цветята. Тя е в добрата дума, чистата мисъл и песента. Тази хармония е цветето на живота, криещо древната си тайна, която  сребърният дим от огъня отнася  до боговете.

Н а бялото клонче свито гнезденце. До него татко славей пя на любимата си цяла нощ. Нито една песен не повтори.

Н а плодовете сладостта и тя е сътворена от любов.Ражда я любовта между Земята, Слънцето и Небето. Затова им благодарете за плодовете с които ви даряват частици от себе си, а с тях  живот и безценно здраве.

А ко се вгледаш в себе си ще разбереш, че си плод на любовта. Тя живее в теб и те новоражда. Тя – най-древната ,винаги е млада и нова. Винаги единствена и неповторима. Винаги нещо ти дава и никога нищо не ти отнема, освен себе си, когато я загубиш. Затова я пази и се учи, защото е добър учител. И най-важното – дарявай я и ти! Не се скъпи! От всяка капчица подарена от теб любов ще завали дъждец и ще разцъфтят цветя.

 Летят огнени птици! Целият им полет е огнен. Изгарят. И се възраждат из пепелта  от любов и за любов. Митични птици. Като мен.

Л юбов – сила или слабост?!...Рожба на Афродита. Но на коя – Урания или Пандемос? Светът иде от нощта и нищото. Нощта създава яйце, а от него се появява любовта. Половините на счупената черупка стават земя и небе.  Но те са нейната люлка. Затова песента иде от земята и се извисява към небето, давайки възможност за полет.

Ю питер гърми! Владее мълнията, небето, светлината и времето. Опъвам струни и музиката идеща направо от сърцето ми, смирява владетеля. И го подчинява. Няма по-голям властелин от любовта!

Б олка се ражда в недрата на любовта.  Най-голямата болка е в най-голямата любов. Без любов няма болка, но няма и живот.

О гън е любовта. Стихия, която помита всичко след себе си. И вода, която оживява. И въздух, без който няма дъх,  няма полет...

В  любеният - това съм Аз - вестителят на любовта!

Т ишината се крие в лоното на любовта. Тя е нейна същност. Любовта е мълчание. Мълчание от което тръгва грохота на водопада.

А з те докоснах с песента си и те доближих до мъдростта на вселената, до старите и вечно млади истини за живота. Помни ги и заживей с тях! Те ще те направят по-добър и по-щастлив. Прегърни ги!

Утринната звезда отправи поглед към момъка и той отдръпна пръсти от деветструнницата. Ехото сграбчи последния заглъхващ звук и го разнесе на шир и длъж. Жрицатата на огъня остави пламъците му да обгърнат нощувалата  в котлето под звездите цветена вода - лек за ранено сърце. После я даде на Евридика да я разпръсне по земята през планини, през души, през векове...Тя добави в нея сълзите си. Не се чуди от къде е росата по зазоряване...

Елена Петрова



Тагове:   Орфей,   огън,   сълза,   цвят,   любов,   песен,   евридика,


Гласувай:
11
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Филигранно - с нежното извайване на ...
06.02 15:23
Филигранно - с нежното извайване на образите, с мекотата на чувствата, с финото внушение на посланията - и с този красив паратекст, апотеоз на любовта.
Благодаря за удоволствието да прочета! Поздрави, Елена!
цитирай
2. lexparsy - Вълшебно...
06.02 16:15
Да пишеш вълшебно според мене означава не само да споделиш своите мисли, чувства и душевност, но и тези на други хора или природни феномени. Освен това вълшебното писане е многопластово, винаги може, и обикновено трябва, пак да го прочетеш, за да откриеш нещо ново.
Пишеш вълшебно Елена!
Почитания!
цитирай
3. emelika - donchevav, lexparsy, БЛАГОДАРЯ!
09.02 06:43
Трогнахте ме!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17149
Постинги: 41
Коментари: 255
Гласове: 460
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031