Прочетен: 2545 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2023 23:27
Хвойнови пръчици горят и димят с бял дим. Гадаят бъдеще, идещо далеч през вековете Угасналите очи на майка Берестида, Дионисовата прорицателка са изпълнени със светлина. Тя я отвежда надалеч – през пространство и време. Снажен момък с тъжни очи разпалва огъня.Запален на земята, тръгва към небето – неговия дом . Младият мъж взема нежно костенурената черупка, прикрепена към двата рога от сръндак с опнати девет медни жички. Всяка заплаква със свой глас, а трепетът им се слива в едно. Девет струни – девет послания-огнено, земно, слънчево, водно, зачеващо, раждащо, опиянаващо, ридаещо, съдбовно.
Бъдещето е днес, след 33 века . Дочувам глас. Струни плачат. Омайва ме древен аромат...Песента говори:
О гън и песен са преплетени като плитките коса, като нишките в килимите и везмото на любимите, сестрите, майките. Не можеш да ги отделиш. Гори ли огънят, греят цветовете и танцуват формите в ритъма на пламъка. Красивото чувство ражда красота. Истинска е оная песен , която палва искра и прави човека толкава съпричастен с чутото и видяното, че започва сам да твори красота по своему.
Горд бъди с наследството , завещано от дедите знайни и незнайни. Вълшебно е това наследство. Носиш го дълбоко в себе си. Не можеш да го изгубиш. Не могат да ти го откраднат. Не оставяй само забравата да го затрупа с тежките пластове на годините. Не жали труд и време . Изрови го ако трябва, защото е най-скъпото ти имане. С това е бил различен тракиеца – с благостта си и още нещо...
Ъ глестите форми на снежинките, покриващи родопските върхове и ваещи кристалите на чистите води, бликащи от изворите, не са случайни. Те събират триединствата в звезди. Троични са божествената проява и времето, троен е пътят, трисъставен светът. Човекът повтаря три пъти свещените слова и ритуали. И корубата на мощния дъб служи за три неща - тя е лодка в морето, нощови, в които жената замесва хляба, пее на зърното преди посев и люлка, рожба да приспива, майчина песен да запомни, добър сеяч да бъде и далечни брегове да стигне.
Н а брезово клонче мъничко, незабележимо и сивичко се е стаило славейчето. Спряло дъха си слуша моята песен. Нощ е , а светлината на огъня ми не го плаши, защото сърцето му е цялото огнено.
– Пей с мен, сладкогласна птицо! Аз загубих своята любима, но ти намери твоята! Не се отказвай!
Я то жерави украсява небето. Вярност и безсмъртие! Тезей премина лабиринта и затанцува танца на жерава, неподозирайки още колко самотен е този танц. Той се превърна в мой танц след нещастието, което ми стори змията. Танц на вярност и безсмъртие!
Т ри богини танцуват по росна трева. Благорозумната Ефросина пълни плодовете на дърветата с жизнен сок. Цветущата Талия ръси цветя по земята. Сияйната Аглая събира слънчеви лъчи и ги разпръсква в най-тъмните кътчета. Те танцуват под съпровода на моята арфа. Танцът продължава.
Н а високо в планината ела! На моя връх. Поседи на скалите с името ми и ме призови. Нищо не изричай. Изпълни сърцето си с любов. Така ще чуя призива ти. И ще ти се явя. Ще посея в сърцето ти семената на най-нежното цвете. И ще имаш най-голямото богатство. Раздавай го, за да се множи!
А тайните от легендите - има ги! Търси ти! Преоткривай ги!
О т началото тръгни, човеко! Спри забързания си ход! Където и да си, каквото и да си наумил, не ще постигнеш много, защото най-важното си забравил. Няма да го откриеш в дома си, нито в чантата си, още по-малко в могъщия компютър, който всичко съхранява. То е което не можеш да купиш,нито да продадеш. Поспри при мен, в дар ще го получиш. Забрави пътя си, за да тръгнеш по нов път - най-древния и най- верния. Аз ще те водя!
Р одопският силивряк - моето цвете, ще ти е талисман. Нежно лилавите цветчета са извили камбанки, за да разпръснат тихия звън, роден в сърцевината им. Както го чуват буболечките и тревиците, така и ти ще го чуеш. Той ще ти помага да доловиш посланието на всеки цвят. Дори не подозираш колко много говорят с красотата, нежността и аромата си тези най-чудни създания на природата.
Ф еите на цветята съществуват не само в приказките. Приказките са чути и разказани от онези, които те са докоснали с вълшебните си пръчици. Затова и приказките се разказват на децата, защото са най-близо до цветята по красота, нежност и чистота. Те най-лесно чуват гласа им. А чрез тях и моя глас. И тъй като нямам свои деца, осинових цветята – всичките. Китара е първото ми цвете, затова му поставих коронка.
Е вридика, моята безгранична любов, с която трябваше да се разделя в най-щастливия ни ден – денят на нашата сватба, раздаде целувките си предназначени за мен на цветята. Затова, когато вдишвате аромата им, знайте, че това е дъхът на Евридика!
Й ероглифите които пишат в полет с крилата си всички летящи създания са писмата, които изпращам с неказани думи до небесния свят, където се пресели моята Любов след като не можах да я върна на земята от подземното царство. Сърцето дотолкова бе подчинило ума и волята ми, че забравих заръките на Хадес и отново я загубих. Завинаги! Останах пленник на сърцето си. Завинаги млад, но и завинаги тъжен.
Е дин страдалец стига. Христос понесе греховете на човеците. 1400 години преди него аз понесох страданията от изгубената им любов. Затова те могат да се усмихнат отново и да кажат: „Здравей, нова любов!“. Вярвам в силата на любовта. Тя възкръсва и оживява, но загубиш ли я можеш завинаги да останеш тъжен ,като мен, а очите ти никога да не се усмихват от сълзите в тях. Така е ,когато си слизал в ада – загубваш радостта си. Нека тази болка бъде далеч от вас!
О пъна крачетата си щурчето, а гъдуларят струните. Майката дръпна совалката. Невестата издърпа нишка. Девойката вплете слънчев лъч в косите си. Разцъфтяха цветя по килима. Паяче завидя на бяла дантела. Грейна момино лице и огън парна страните му.
Г ордостта се превръща в смирение и тиха мъдрост за позналия наследстното си – мистичност и духовност.
Ъ гловатия шестостен оформя хармония в обединението на земното и небесното. Тя е в образа на глътката жива вода и венечните листи на цветята. Тя е в добрата дума, чистата мисъл и песента. Тази хармония е цветето на живота, криещо древната си тайна, която сребърният дим от огъня отнася до боговете.
Н а бялото клонче свито гнезденце. До него татко славей пя на любимата си цяла нощ. Нито една песен не повтори.
Н а плодовете сладостта и тя е сътворена от любов.Ражда я любовта между Земята, Слънцето и Небето. Затова им благодарете за плодовете с които ви даряват частици от себе си, а с тях живот и безценно здраве.
А ко се вгледаш в себе си ще разбереш, че си плод на любовта. Тя живее в теб и те новоражда. Тя – най-древната ,винаги е млада и нова. Винаги единствена и неповторима. Винаги нещо ти дава и никога нищо не ти отнема, освен себе си, когато я загубиш. Затова я пази и се учи, защото е добър учител. И най-важното – дарявай я и ти! Не се скъпи! От всяка капчица подарена от теб любов ще завали дъждец и ще разцъфтят цветя.
Летят огнени птици! Целият им полет е огнен. Изгарят. И се възраждат из пепелта от любов и за любов. Митични птици. Като мен.
Л юбов – сила или слабост?!...Рожба на Афродита. Но на коя – Урания или Пандемос? Светът иде от нощта и нищото. Нощта създава яйце, а от него се появява любовта. Половините на счупената черупка стават земя и небе. Но те са нейната люлка. Затова песента иде от земята и се извисява към небето, давайки възможност за полет.
Ю питер гърми! Владее мълнията, небето, светлината и времето. Опъвам струни и музиката идеща направо от сърцето ми, смирява владетеля. И го подчинява. Няма по-голям властелин от любовта!
Б олка се ражда в недрата на любовта. Най-голямата болка е в най-голямата любов. Без любов няма болка, но няма и живот.
О гън е любовта. Стихия, която помита всичко след себе си. И вода, която оживява. И въздух, без който няма дъх, няма полет...
В любеният - това съм Аз - вестителят на любовта!
Т ишината се крие в лоното на любовта. Тя е нейна същност. Любовта е мълчание. Мълчание от което тръгва грохота на водопада.
А з те докоснах с песента си и те доближих до мъдростта на вселената, до старите и вечно млади истини за живота. Помни ги и заживей с тях! Те ще те направят по-добър и по-щастлив. Прегърни ги!
Утринната звезда отправи поглед към момъка и той отдръпна пръсти от деветструнницата. Ехото сграбчи последния заглъхващ звук и го разнесе на шир и длъж. Жрицатата на огъня остави пламъците му да обгърнат нощувалата в котлето под звездите цветена вода - лек за ранено сърце. После я даде на Евридика да я разпръсне по земята през планини, през души, през векове...Тя добави в нея сълзите си. Не се чуди от къде е росата по зазоряване...
Елена Петрова
Благодаря за удоволствието да прочета! Поздрави, Елена!
Пишеш вълшебно Елена!
Почитания!