Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2018 10:51 - Когато женската тъга сломи те
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2138 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 09.02.2018 22:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 О, ти, Юнона преранима! Не обиждай Зевса, че  в лик непознаваем в теб се сгуши и предвещава новата ти пролет. Самият Божи дух минутите отмерва. С какво ще ги наситим си от нас зависи.  Знай, че кукувичи полет сенките отдръпва. И всуе паразитно я анатемосваме. Поличбата добра  недей обагря с тежки мисли! Трайността е скука, а съвършенството непостижимо. И корабите са си там - в реална призрачност. на време чакащо те. А пък брегът затуй е бряг - да чезне с целувките на вълнолома. Капаните са твои - изхвърли ги! Тревица събери, гнездо сплети, за да отгледаш неродените си бодри, пъстри птици.   Птицата за земното притегляне нехае.  Разтворените си криле и покажи, а с тях и радостта за полет. Илюзиите мрачни в дън земи прати!

емелика



Тагове:   личен дневник,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Прекрани стихове емелика
08.02.2018 20:13
Ами да, това си е поезия. Само трябва да натискаш "Enter" от време на време, като отмериш ритъма на песента си :-)
А как ли трябва да се опише Мъжката тъга сломяваща ги... :-)))
Много визия и размисли споделяш. Благодаря!
цитирай
2. emelika - "Ами да, това си е поезия"
09.02.2018 06:03
Нарочно не натискам "Enter". Иска ми се кратката проза да звучи като преход в поезията, като нейна достойна сестрица. А истинската поезия си е висш, ама много висш пилотаж, но малцина са добри пилоти, макар и мнозина да си мислят, че са.
Благодаря ти, че си ми редовен четец. Драго ми е ,че успявам да те размисля. До едного да се доближа, все е нещо.
А за мъжката тъга, думата е ваша , момчета. Но не прекалявайте със сълзите, защото харесваме нежността в силата на духа ви.
цитирай
3. emelika - НаЕнтр-их го заради теб, lexparsy !
09.02.2018 06:33
О, ти, Юнона преранима!
Не обиждай Зевса
че в лик непознаваем в теб се сгуши
и предвещава новата ти пролет.
Самият Божи дух минутите отмерва.
С какво ще ги наситим си от нас зависи.
Знай, че кукувичи полет сенките отдръпва.
И всуе паразитно я анатемосваме.
Поличбата добра недей обагря с тежки мисли!
Трайността е скука
пък съвършенството непостижимо.
И корабите са си там
в реална призрачност на време чакащо.
А пък брегът затуй е бряг
да чезне с целувките на вълнолома.
Капаните са твой - изхвърли ги!
Тревица събери, гнездо сплети
за да отгледаш неродените си пъстри птици.
Птицата за земното притегляне нехае
разтворените си криле и покажи
а с тях и радостта за полет.
Илюзиите мрачни в дън земи прати!

Махнах и препинателни, че с луфт паузата на насичането става тежковато. Но пак се подпира на горска клечка - долът е ей там.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296927
Постинги: 150
Коментари: 1099
Гласове: 5614
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031