Сърцето на скалата е прозорец  към далнини и върхове на глед  непостижими.

Сърцето на скалата  е и  към утробата й вход, и път към самосътворение.

В сърцето на скалата  духът отлят в къс мощен с камъка  се слива

В сърцето на скалата  човекът като всемирна капка кръв пулсира.

Е. П.

Душата на скалата помни вечността...

паметта на скалата?
Благодаря, mt46!

   Много харесах асоциациите „прозорец към далнини и върхове, утроба, път към самосътворение“.
   Възхитителен е стремежа на човек да разбира и разговаря с живата Природа, но ако някой каже че такива хора са „Вещи“, че и ЕзичниЦи, аз ще подходя „научно“ да споделя, че кристалите официално са признати за първична физическа форма на живот, защото могат да съхраняват и организират информационни структури и да вземат решения… (не точно като „мислите“ ни, но по-ефикасно, защото имат Време). А и съм сигурен че Христос няма нищо против, особено ако Скалите разкажат някои Свидетелства… Питах Го :-)))
   Бла-бла… такива доводи Земните и поетите не ги разбират, разбира се… :-)))
   Добре де… понеже вече е модерно да се казва че може да си говорим с Дърветата, защо пък да не си говорим със Скалата?
   И аз питах една, и тя каза…

Сърцето ми кристал е от Земята,
мисълта ми е разбиране за Вечност,
а чувствата ми споделени с Небесата,
подражават паметна безбрежност!

Аммм, поне това разбрах де…. може да има грешка в превода, ама пък на Скалата к‘во и дреме, нали отдавна си е там и не бърза за никъде, пак ще я питаме, нали Емелика ;-)

Имам си любимо място в планината - сред скалите, наречени от народа "Злият пролез". Като дете си ги преименувах на "Злият дух". Сега за мен са "Пазителите" и "Защитниците". Някой път ще разкажа защо. Това, което нарекох любимо място, веднъж ме скри от силна буря. Треперех от студ и изведнъж се стоплих, щом скалата ме прегърна. Оттогава идвам тук при специални за мен случай - да се не натрапвам безпричинно. Необяснимо, но разбирах, че не бива. Веднъж, разхождайки се по отсрещния връх, видях моето специално място и ...е, не мога да обясня усещането - то приличаше на седнал в молитвена поза каменен исполин, а аз съм се гушила в скута му. Там, където беше главата - на върха, имаше корона с идеална форма от цъфнал люляк. В тази корона съм сядала хиляди пъти, изпращайки дневното слънце. Омагьосващо място, омагьосващо чувство! И никакво Бла-бла.

И много си прав - в сърцето е вложен кристал, който познава Вечността.
Благодаря ти за единоусещането!

Скалата и даже Дървото колкото и Време да имат за Разбиране, нямат Време да бързат да грешат!
Понеже сподели и аз ще се осмеля…
Планината (руснаците и викат „гора“ :-) е жива, толкова, колкото някой с който разговаряш в Дома му.
Трябва да я изкачваш с уважение и равномерно и добро отношение, че да стигнеш бързо и безопасно, и да знаеш къде да почиваш (не където си изморен). И Тя взема решение къде и до какво ще те допусне и какво ще покаже от Дома си… а може и да ни шамароса, както често става :-)
Това всеки планинар го знае, а виждам че и ти, но няма как да се обясни на туриста хапващ сникерс да се подсили и хвърля опаковката и присяда да си превключи чалгата на смартфона :-)

когато някой отива само да си попуше на чист въздух, , да си опече мръвки за търбуха и разхлади бирата в извора, оставяйки след себе си недогорял огън, найлонови торбички и окършени клони. Тъжно е още да гониш времето за което ще стигнеш от точка А до точка Б, оставайки сляп и глух за невероятни картини и неповторими звуци...

Всичко в природата има своя дух и смисъл, своя житейска история, минало и бъдеще. Да уловиш духа на камъка, да усетиш пулса му, да разчетеш посланията му е мисия творческа - за избрани. А веднъж докоснат от ръка на творец, със силата на изкуството камъкът оживява, проговаря с гласа на съвременниците, оставя знаци за потомците. Помниш ли как го беше казал В. Ханчев - един от най-големите мъдреци сред поетите?

Изкуство

Върху древния камък зелен
малко каменно гущерче има.
То лежи и в горещия ден,
то не бяга и в лютата зима.

От столетия спи си така,
сякаш само за миг е заспало.
Бих целунал онази ръка,
що е ваяла малкото тяло.

Тя така е поставила там
своя мъничък гущер изваян,
че и грозният камък голям
покрай него останал е траен.
В. Ханчев

Подменям темата малко, нали? Може би, но го правя нарочно. Иска ми се да оправдая малко ония туристи, с търбусите:))) Скалата не им прави впечатление, защото не им говори - те нито усещат пулса й, нито имат намерение да слеят своето сърдечно туптене с него. Това е твой приоритет - на творец с рентгенов поглед, който стига до недрата на земята, със сърце, което може да стопли и вечно студената скала. Ти си тая, която докосваш с таланта си немия камък и той ти говори - на тебе и на нас чрез твоите слова. Благодаря ти за тази посланическа мисия, за фините сетива, за златното сърце, отворено с обич към всяко едно творение на природата. Поздрави, Емелика!
Честита Цветница!
Светли Великденски празници!

Тъй-дълго си я слушала - до вричане; до същност, без която си осакатен; до песен, без която не живееш; до лъч, с който си благословен!
Лалетата ми още не са цъфнали, но пък хиацинтите отварят едно по едно многоцветните си очета и те поздравяват! Сини и бели ранункулиси ти изпращат късче от мое небе! Току що кукна и кукувицата за първи път - чуваш ли добра поличба от съседния балкански връх?!

Тайните на посланията на светилищната скала, разсекретени със Свещения шифър от блога ни:

Сърцето на скалата е прозорец към далнини и върхове на глед непостижими.

НЕПОСТИЖИМИ=Исуж и Богиня Ма (Майка) Диана

Сърцето на скалата е и към утробата й вход, и път към самосътворение.

ПЪТ КЪМ САМОСЪТВОРЕНИЕ=ПЪТ КЪМ Исус и Богиня Матара

В сърцето на скалата човекът като всемирна капка кръв пулсира.

ВСЕМИРНА КАПКА КРЪВ от=КАПКА КРЪВ от Бог Иса и Мария

с Любов от екипа ни

Сърдечен привет на екипа Ви!

Обичам да съм сама в планината, но никога не съм самотна в нея!
Благодаря за посещението!

... аз също обичам планината и то много. Аз също имам своите "омагьосващи" места. Но се питам, не е ли още по-добре, когато можеш да легнеш не в скута на камъка, а в нечий човешки скут и да те прегърне не скалата, а някой, който те обича и който ти обичаш. Някак си по-човешко е. Извинявай, ако по този начин влизам в личното ти пространство, но ми е трудно да приема, че допирът със скалата, пък било и тя красива, е по-стойностен от допира до човешко същество, като се започне от човекът, с когото сте се обичали или се обичате и се премине през допира до съществото, което се е родило от тази обич.

И внимателно с Македония. Който е живял там, знае...

И за момчето съм спокойна. Има си вещ надзорник.

Прозорец тъй красив и малко странен,
но духът на камъка крепи го мощно,
за да пулсира многостранен,
светът на сетивата денонощно.
Прекрасно видение с небесен адресат!
Вълнуващо!

Щастливец е който ги докосне.

Много ми допадна!

че ти допада.