Постинг
05.04.2018 22:36 -
Червени яйца – кръв Исусова за дядо Киро
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3086 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2018 12:31
Прочетен: 3086 Коментари: 14 Гласове:
21
Последна промяна: 07.04.2018 12:31
Навярно съм странница, защото обичам не асфалта , а сърнешките пътеки. Понякога, прехвърлила баир съзирам сгушени къщурки. Покривите от каменни плочи се подават из клонаците и ме канят примамливо. Не ми трябва много време за умуване и почти хуквам натам. Така се и запознах с дядо Киро. Чакаше на мегдана да мине микробуса, доставящ хляб. Побъбрихме и кръгом обратно – да се върна преди смрачаване. Покани ме да го навестя. Обещах. Време мина що мина и ето ме в Н-ското селце на М-ска община. Защо не го изричам ли? Защото такива планински селца не са едно, две – без магазин, без транспорт, с шепа старци и десетки изоставени и порутени къщи. Нося торбичка великденски армаган. Тръгвам по единствената уличка нагоре към последната къща, както ми е начертано по пясъка. Викам: „Дядо Кирооо!“ Никой се не обажда. Влизам в стаята на приземния етаж. Старецът все още лежи по пладне, надянал стара шуба и придърпал вълнен юрган. Лъхна ме остра миризма на амоняк и дим. Студено му било на човека, искал огин да си запали, но кибрита влажен, клечките не горят. Гледам – ръждивата печка не докосната, а от баровото шкафче на буфета тип 60-те излиза дим. Отварям. Вътре наредени на колибка ланшни царевични мамули, трески, клечки и тлееща хартия. Добре, че кибритът е бил влажен. Иначе дядо Киро така щеше да си запали печката, че и той да се опече от огина й. Що успях сторих и си похортувахме. Наскачаха ме ония, мъничките, черничките, ама нейсе. Банята и пералнята ще им видят сметката. Но дядо Киро? От години е сам на село. Наследниците далече – на гурбет. Викали го, докато били в града, но как да ги притеснява – в две стаички дъщеря и зет, внук и снаха с две дребни дечица. Продали апартамента и къде са отишли - ни вест, ни кост . Живи ли са , здрави ли са – също. Пък тук къща на два ката правил. „Дето съм си , вика, либето довел и челетта отчувал, не мърдам! Та какво ще прави тя, къщата без мен? С ей тия две ръце тухла по тухла съм зидал? Цигани ще й изкрадат керемидите и дограмата ще изкъртят. Тя, къщата е жива докато жив чиляк има в нея! Тук съм живял, тук ще склопя очите си.“ Казвали му на времето – туй място никой го не ще ,че е до гробището. Който го вземе всички ще погребе и тогава ще си иде. Пък той в таквиз работи не вервал, а трябвало. Щом народът го е рекъл – истина е. Тая истина почнала десетина години след задомяването му. Тракторист бил и момченце си имал, на трактора се радвало. Изкарал веднъж трактора, както винаги, надолу по улицата, че нивите го чакали, а отдоле иде сина му, вика му радостно при него да се качи. И той да спре, ама трактора не спира, спирачките отказали, детенцето си премазал. Поболяла се изгората му, залиняла, и тя си отишла от тоя свят, но дъщеричка невръстна му оставила. Сам я отчувал. Ама къде ли е? Знаел си, загинала е тя и цялата му челяд – някъде в странство. Иначе щели да се обадят – не са таквиз хора, тейко и деда си да оставят да се мъчи с мислите си по тях. Изправя се тежко, поглежда нагоре и на запад, бърше очи и въздъхва: „Колко години го гледам туй пусто гробище и се моля да ме прибере най -сетне – там при сина и жената. Не ще и не ще. Сигурно е заради кучето. Кой ще му дава половината си хляб? Че и повече. Сега и от твоите червени яйца ще си хапне, направо с черупките, знам си аз - с кръвта Исусова.“
Елена Петрова
Само не разбрах, къде е чакал дядо Киро микробуса - на мегдана или на майдана?
Светли великденски празници, Емелика!
цитирайСветли великденски празници, Емелика!
колко болка има на този свят, Господи!
Елена, Иисусовата кръв да бъде на теб, на домът ти, и на всички твои, и всички, до които се докоснеш. Живототворящо.
цитирайЕлена, Иисусовата кръв да бъде на теб, на домът ти, и на всички твои, и всички, до които се докоснеш. Живототворящо.
Исусовата кръв, Елена. Традициите повеляват първото яйце да е червено, а преди много години яйцата са били само червени.
Весели празници!
цитирайВесели празници!
Мъка капе от твоя разказ в днешния разпетипетъчен ден, Емелика, като Исусова кръв… И разпъва на кръст нашата вяра. Тези гаснещи по вятъра свещици като твоя дядо Киро са наш грях – и рано или късно ще изкупуваме тяхното незаслужено страдание…
Красив разказ – и тъжен, и светъл, някак одухотворен от живинката човешко присъствие – там, в гънките на планината, и тук, в нашето жестоко съвремие. Благодаря ти!
Светли Великденски празници, Елена!
цитирайКрасив разказ – и тъжен, и светъл, някак одухотворен от живинката човешко присъствие – там, в гънките на планината, и тук, в нашето жестоко съвремие. Благодаря ти!
Светли Великденски празници, Елена!
И Йовков и Пелин и Чудомир и и стотици още и изучавани и незапомнени и изтрити пишеха така вълшебно и състрадателно и с възхищение за бита и страданието и най вече за същността на Духа на българина. Сетих се и Стоин, дето ходеше тъй славно като Левски да събира песнопенията, изтриха и погубиха труда му ...
Мисля че си призвана за тяхна наследница Емелика, но няма да ти е лесно, защото тогава все още са се срещали и разказвали, а сега вече е трудно, а и не разбираме и се гнусим даже от подвига на дядо Киро, да не изостави и предаде Духа на Дома си!
И мене краката сами ме теглят към места в природата, неопетнени и неосквернени. Някой каза че природа означава „при Рода“, и там трябва да го търсим…
Когато видя една такава изоставена къща, се захласвам и забелязвам стотици дребни неща неосквернени от времето, които разказват за съзиданието с труда, за любовта на хората, които са споделили живота си в нея.. и детски смях даже може да чуеш… съкровен и истински!
П.П. И знаеш ли колко ми е тъжно че именно такива разкази по време на Великденските празници трябва да бъдат четени и осмисляни и да са „на първа“, а не моят опит за разбиране…
цитирайМисля че си призвана за тяхна наследница Емелика, но няма да ти е лесно, защото тогава все още са се срещали и разказвали, а сега вече е трудно, а и не разбираме и се гнусим даже от подвига на дядо Киро, да не изостави и предаде Духа на Дома си!
И мене краката сами ме теглят към места в природата, неопетнени и неосквернени. Някой каза че природа означава „при Рода“, и там трябва да го търсим…
Когато видя една такава изоставена къща, се захласвам и забелязвам стотици дребни неща неосквернени от времето, които разказват за съзиданието с труда, за любовта на хората, които са споделили живота си в нея.. и детски смях даже може да чуеш… съкровен и истински!
П.П. И знаеш ли колко ми е тъжно че именно такива разкази по време на Великденските празници трябва да бъдат четени и осмисляни и да са „на първа“, а не моят опит за разбиране…
До майдана хич не ща да ходя, но до lapsus scribus стигнах като бързах вечерта "на екс" да изкажа впечатленията си. Ще се радвам на всичките забележки, защото знам, че са добронамерени. Да възкръсне душата ти за светли мисли!
цитирайМного сълзи има на този свят. Как да ги изтриеш? Преглъщаш и продължаваш...
цитирайВсичко има в живота, за да крепи равновесието. Полетите не са безкрайни, а приземяванията изморяват. По средата на клона е пък неустойчиво, колкото и да е мъдра златната среда. Няма везна в равновесие за дълго- птиче ще кацне или вятър ще я залюлее...
цитирайМъдростите са там - при Рода. Дори не подозираме до къде можем да стигнем...
Ще прочета по-късно другите ти мисли. Къщата е пълна и времето лети.
цитирайЩе прочета по-късно другите ти мисли. Къщата е пълна и времето лети.
Добре е да познаваме традициите. И да ги пазим.
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
стиснала гърлото Си, разказваче Ел. Понякога бива и така - мълчи се, защото дори запетайката е излишна.
Но една прегръщаничка никога не е. Изпращам ти я - да си имаш :)
цитирайНо една прегръщаничка никога не е. Изпращам ти я - да си имаш :)
Оставам по дълго в нея. Усещаш ли?
цитирайСъдба человеческа...да не споменавам, Йовков и по жицата...((
Поздравления, Разказвач си!
Док :)
цитирайПоздравления, Разказвач си!
Док :)
Нека разказваме и споделяме добронамерено. Затова сме тук.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5616
Блогрол