Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2018 23:55 - Подаръкът на Робинзон
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4234 Коментари: 19 Гласове:
19

Последна промяна: 27.04.2018 00:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Споделено край вечерния огън на истинските истории

Днес бе следващият четвъртък от 40-те дни след Великден, в който не се тревожи земята – не се сее и копае. Оставих градинката си на размисъл и хванах пътя. Стигнах до поредното сгушено, позабравено планинско село.  Оживено е било преди – с голям мегдан, училище, читалище и църквица –  всичките  тревясали. Поветицата , хмелът и капинакът са ги гушнали, сякаш да ти опазят от плячкосване.  Вървя по безлюдните улички, но ето, срещу мен крачи възрастен мъж  – висок, слаб,  с изправена снага.  Дългите побелели и сплъстени, не мити с месеци брада и коса му придават вид на клошар, но леката пластична походка, високото чело и живия благ поглед  наподобяват отшелник.  Заговарям   го. Слуша с приведен поглед .   Не отговаря на поздрава и  въпросите ми. След кратка споделена мълчалива пауза вади от ръкава на дългата си беловата  роба, като Василиса Прекрасна, круша с идеална форма, мамеща за отхапване  и  ми я подава безмълвно. Държа я шокирано като скрижал. Та това е плодът на мъдростта ! И как се е запазила непокътната до пролетта? От папратта ще да е. Тя е била зимника и хладилника на балканджията.

Чудакът отмина по пътя си. Насядалите на пейката, скалъпена от от дънера на паднала череша дядовци се зачудиха, че Робинзон Крузо се е поспрял край мен. Тъй наричали човека , с който се разминах. Защо, вече си не спомнят, ама имало нещо, не ще да е без нищо. То, истинското му име  останало някъде в забвението на годините. Единият старец  рече,   че всъщност  май е Дамян, но не бил сигурен.  По отракан дядо ми го представя така:  „От години не е разговарял с никого.   Не е ням и не се води на психиатричен отчет. Живее сам. Страни от хората.“  Попитах за крушата.  Имало такава – в двора на Робинзон, стара като него.  Прииска ми се да съм Петкан.

Елена Петрова



Тагове:   круша,   мъдрост,   Робинзон,   петкан,


Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Много хубава истинска история, и за много неща подсети и размисли…
27.04.2018 07:42
   На такива хора робинзоновци аз им викам Пазители… както от Приказките знаем че и гората и планината си имат духове пазители, видни за нас в различни митичности но изгонени от хората… така сега някои хора се опитват да ги заместват, и винаги са мълчаливи и странни :-)
   И аз се сетих за няколко случая когато са ме водили, ама не само по тур-пътеките… срещаме интересен човек, който водача ми казва „това не е турист, той си наглежда Тука“ :-)
   А за крушата … ами ти знаеш, аз на дяцата го рекам :-) Абе к‘во са правили милите хора като е нямало хладилници? Ами имали са си зимници с камък обградени, и там температурата и лете е 5 гр. като в хладилника… а като откъснеш плода правилно и на правилни треви го положиш си е пресен красив и вкусен и на пролет!
   А за занемарените села… малко останаха да им е мъчно, и да осъзнават демократично-неосъзнатото престъпление…
   Изчезват естествените обиталища и сторената култура от човека отстъпва на природата. Особено плодните дървета съм свидетел как помират само защото го няма човека да ги обере и да им се порадва… е и да ги почува та някой друг изсъхнал клон или прорасляк да им отреже. А те на машините тъй не се радват и плодовете им са тъжни :-)))

П.П. А Петкан не знам, ама и аз си мечтая да се науча да разказвам като мълча… да си споделям с При-Родата, сред които са и хората… и името ми да не знаят :-)
цитирай
2. inel379 - Вълнуващо! Споделяне с душа!
27.04.2018 10:42
Животът спира, когато няма
училище, читалище и храм.
Когато липсват хора
на селския мегдан.
Сред живата природа -
дива и разкошна,
броди Робинзон
кат сянка полунощна.
Търпелив раздава
свиден златен дан.
Не спира...с вяра търси
своя нов Петкан.

Истинските истории
хващат направо за сърцето!
Поздрав за постинга!
цитирай
3. probe - "кратка споделена мълчалива ...
27.04.2018 11:34
"кратка споделена мълчалива пауза" .........сякаш се претегля миналото и се решава бъдещето на запустялото селце в този върховен, възлов момент......История без край(на) и вечна.....благодаря, че отчупи едно парченце от нея, за да споделиш с нас :)
цитирай
4. blagovestie - Подаръкът на Робинзон
27.04.2018 12:20
е досег с първичното и безмълвното огънато пространство, когато една душа, бездумно може да пресече пътека с друга. И да остави следа. Да замисли. Въпреки драскотините, от които към гърлото се вдига горчилка. Защото този свят уж не е самотен остров. Или убежище, където се скриваме тихо. Но понякога е. Докато не те чуе Някой. Някой, станал поне за мигове твоят Петкан.

Прекрасно споделено, миличка!

А на градинката ти (моя отколешна мечта), желая изобилие, свежест, плододайност. Да ти носи радост и удовлетворение! :*
цитирай
5. missana - Много увлекателно разказваш, Емелика! Поздравление!
27.04.2018 14:21
Неволно асоциирах този Робинзон с Мунчо от "Под игото". Спомням си, че в повечето български филми преди 10 ноември 1989г. присъстваше образът на мълчаливия странник. Не зная защо бе толкова нужен по онова време. Сега повече пасва на реалността. Имаше и такова заглавие на роман на фантаста Робърт Хайнлайн: "Странник в странна страна"! Но в твоя случай крушата е разковничето на всичко.
цитирай
6. elineli - Никога не
30.04.2018 22:25
се учудвам на изборите си - те просто са! Радост ми е, че си един от тях!***
цитирай
7. donchevav - Някога нашите прадеди са знаели ...
01.05.2018 15:53
Някога нашите прадеди са знаели това - закопани в дълбок трап и покрити с дебел слой папрат, плодовете оставали до пролетта все тъй сочни и здрави. Папратта е символ на магия и вяра, сигурност и подслон, знак е за дълговечност. Била е преди нас тук и вероятно ще бъде дълго след като ние изчезнем:)
Чуден е този твой нов познайник, Робинзон! Всички бедстващи и оцеляващи по днешните села престарели наши роднини се огледаха в него. Сякаш целия наш народ си олицетворила в този герой - нещастни страдалци с чисти души и светли помисли, забравени от света всеки на своя остров и в своята порутена колиба след голямото корабокрушение, без име, без бъдеще, без надежда дори да намерят някой Петкан. Хубаво е, че ти искаш да бъдеш в ролята на този приятел - ние друго не можем и да направим, с нищо не можем май да помогнем. А е видно, че българският ген ще е жив, докато ги има последните оцеляващи робинзоновци, след тях идваме ние, мутантите:))) Разбира се, с постове като тези и с отношение като това, което тук засвидетелстваш, ти отмахваш изящно булото на скептицизма, скъпа Емелика - и аз ще се радвам - дано!
Благодаря ти за глътката свеж балкански въздух, за капката святост и народолюбие, за вярата в българския корен и неговото оцеляване и за болката и обичта, които струят от чудесния ти текст! Поздрави!
цитирай
8. vesever - Леле, много ми хареса! Много силно и ...
01.05.2018 17:05
Леле, много ми хареса! Много силно и трогателно!
цитирай
9. emelika - Здравейте, приятели!
02.05.2018 20:56
Отново се връщам при вас край огъня. Нося крушата - да си я поделим. Ще я дам на виновника Лекс да се срещнем, споделяйки истинските истории, да я раздели. Пък аз ще раздам парчетата. Земната осмица лесно се дели.
цитирай
10. emelika - Първото парче, гледащо към мен е за теб, Лекс
02.05.2018 21:05
Нека те срещне с пазители на свещени земи и още по - свещени неписани знания. Нека се сбъдне мечтата ти да споделиш като си мълчиш, без името ти да узнаят.
цитирай
11. emelika - inel379, вземи си своя резен
02.05.2018 21:17
Животът споделен е най-полезен
и щом се ти явиш
за него си орлица. Бдиш.
цитирай
12. emelika - А тази част е твоя, probe
02.05.2018 21:23
Във вечните истории с най-кратките сентенции да плуваш.
цитирай
13. emelika - Блага вест, от твоя дял, частичка за посестрима ще кусна -
02.05.2018 21:32
за себе си в делбата се не сетих. Но аз - коилото, от твоя лимец семената да множа се уча.
цитирай
14. emelika - Приятелю, missana, на този резен само семчицата си лежи спокойно в семенното ложе
02.05.2018 21:43
Знаех си, как знаех само, че крушата е твоето разковниче за дни нелеки. Посей в най-благодатна почва това тъй малко и велико чудо!.
цитирай
15. emelika - За правилно разбиращия румената част, от слънцето огрявана се пада, нали така е elineli?
02.05.2018 21:50
Най- верен е изборът сгряващ от огън приятелски.
цитирай
16. emelika - Бързо отхапи, Венета, от робинзоновата круша!
02.05.2018 22:02
За себе си навеки забрави като мутант! В тебе светлина се ражда, която трепетно очакваме.
цитирай
17. emelika - Хапни чаровнице, vesever! С последния отрязък започва кръговрата
02.05.2018 22:10
С неподправената чистота на танца ти красив да го започнем!
цитирай
18. blagovestie - Интересно и многослойно наричане, Елена! Поздравления :)
03.05.2018 18:32
emelika написа:
Блага вест, от твоя дял, частичка за посестрима ще кусна - за себе си в делбата се не сетих. Но аз - коилото, от твоя лимец семената да множа се уча.


За мен са чест и радост да споделя с теб каквото и да е: разказ, изживяване, емоция, мисъл, урок, дар. Всеки досег с личността ти е светлина. Благодаря ти! Прегръдки.
цитирай
19. emelika - Не съм го мислила за наричане
03.05.2018 21:45
Така си дойде. Светлината е във всеки. Тя е Истината!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296718
Постинги: 150
Коментари: 1099
Гласове: 5610
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031