Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2019 11:51 - Върбата и тайната на сълзите
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2165 Коментари: 8 Гласове:
14

Последна промяна: 21.04.2019 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Закичихте ли дома си с върбова клонка, любовта ви да пази?

 image

Имало селце на края на земята, зад хоризонта на синята вода. Живели в обич там хората. Не познавали сълзи и детски плач, старческа немощ и смърт. В  селото порасла умна и стройна, грациозна и красива девойка Ива с коси  като къдри от коприна,  с  очи - океан. Обичала и обичана била от левент Раул, който искал да и подари цялото щастие на земята. В  най- тъмната нощ  от потайната гора се появила старица с коса. Разбрала за щастливото земно кътче  и решила да заиграе  игри те си  в него. Хитра била, пък хората наивни в чистотата  на мислите и делата си. Чула за младите на които всички искрено се радвали. Нямало по-светла любов от тяхната.

„Но ако нищо на света не може да разруши една любов, защо изобщо съм аз -  Смъртта?“

Ива седяла с разпуснати коси край реката. Любувала се на бягащите вълни и играта на слънцето с тях.

       -  Ей, красавице, защо си сама? Или за обидата знае реката? – попитала старицата, сядайки до Ива 
   
       -  
Обида... обида... каква е тази дума? – опитвала да си спомни девойката

        -  Нима обида е за тебе нещо ново? 
          
        -   
Да, ново е. Кажете, коя сте вие, не съм ви виждала преди, а тук всички се знаем?

        -  Не съм от този край. Наричам се Смърт.  Тук съм още непозната. Ще поправя пропуска. Ще ме приемете и зачитате! Ще се страхувате от мен! Ха- ха- хааа! Чух скъпа моя ,че в реката има любовен камък, който може да донеса толкова добро и любов на народа ти и на теб колкото пожелаеш. И всичко друго -  пожелаваш  и  се сбъдва.

         -  Но ние си имаме добро и любов – повече  не ни е нужно. Щастливи сме си тук заедно. Нищо не ни липсва. Вземи го, щом ти трябва. Утре Раул ще стане мой съпруг. Аз съм щастлива , любима и обичам. Живяла съм без  камък на любовта и за напред  ще живея без него. Нека бъде за този, на когото наистина е нужен.

 "  Ще видим, ще видим..."

Ето и денят на сватбата. Невестата – цвете нежно. Любовта струй от очите. Но къде е Раул? Решил  на любимата  си  камъкът на любовта от дъното на реката да подари. Застанал е на същото онова място  където Смъртта се опитваше да съблазнява.   Чул разговора.  Върнал се с решението, невестата му да има скъпоценност като тази.

         -    Имам условие, приятелю. Ще имаш камъка ако полетим двамата в безкрайността. Силно ще ме държиш за ръката и с Ива ще бъдете във вечността. Обещавам.

Скочил Раул заради своята Ива, радост в сватбен подарък да донесе. А Смъртта го дърпа към дъното.


Потъмняла водата и слънцето се скрило. Загаснали сами църковните свещи.


Ива чакала и викала своя Раул. Търсила го дорде не изгряла луната. Нозете сами я завели при реката, където с Раул нощем звездите гледали. И потекли капки вода по бузите – солена вода – първия вкус на сълзите.


image

Търкаляли се и падали те в реката. Още и още...Увехнали венчалните рози. Истина станали думите на старицата. Раул стоял близо до Ива. Взира се тя, но го не вижда. И той нея. Само душите им във вечността слети. Чакала девицата  и още дълго текли сълзите. Косите листа станали. Загаснали очите. Скрило се лицето. Кожата с кора обрасла. Още седи и жениха си чака. Плаче, онемяла от мъка. И досега не знае, че вечността с душата на Раул е редом с нея.


image

 






Тагове:   Вечност,   смърт,   легенда,   Върба,   любов,   Ива,


Гласувай:
14


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. pristan - Тъжна легенда!
21.04.2019 12:59
Душевна мъка, за която няма край...
Легендите са ни дадени, за да разберем някои истини и да си направим съответните изводи. На мен лично тази легенда ми внушава да не търся източника на любовта никъде другаде, освен в сърцето си. И би било добре, ако днес, поставяйки върбови клонки в дома си, виждаме в тях само припомняне на тази истина, което припомняне да ни пази от идолопоклонничество и обричане на душевно терзание по Жениха, на което не се знае кога би му се видял края...
цитирай
2. emelika - Там е тя - в сърцето!
21.04.2019 14:28
Да не я заключваме, още по-малко оковаваме. И да си другаруват с ума, а не да се боричкат за първенство, кой е по-велик. Тя дава крила на ума, пък умът я прави значима.
цитирай
3. missana - Красива, макар и нерадостна легенда!
21.04.2019 15:50
Честита Връбница, Емелика!
Бъди здрава и все така вдъхновена!
цитирай
4. lexparsy - Много дълбокомислеща легенда разказа Емелика.
21.04.2019 16:33
И точно на деня в който трябва да разберем едно послание на върбата. А то е че любовта си е самодостатъчна и не трябва и не може да е подкупна. А когато сме я изгубили, трябва да заслужим доверието и, и изтърпим сълзите на очакването пак да ни посети.
За това върбата се слага на вратата, за да пази любовта в дома, но и да не допуска злото в него.
Винаги съм се чувствал добре под върбата, с клони оглеждащи се във водата. Но тя приема всеки...

Извън темата и понеже спомена думата „обида“, си припомних че бях написал за грешното според мене разбиране на думат в постинг преди 2 години: 29.07.2017 22:23 - Какво означава думата „Обида“
http://lexparsy.blog/lichni-dnevnici/2017/07/29/kakvo-oznachava-dumata-obida.1559177
На мене ми стана хоби да изследвам етимологията на думи, които не само са изгубили значението си, но понякога са направо демонично преиначени в тяхната противоположност...

Пак ти благодаря за удоволствието да те чета Емелика. Бъди все така цветно вдъхновяваща въображението ни :-)

П. Щях да кажа неща за проповедническите идолопоклонничества, които все обвиняват душевно вдъхновените от Божието Мироздание хора в езичество и какво ли не... Ама няма да развалям празничното настроение :-)
цитирай
5. emelika - Честита и на теб Цветница, Мисана!
21.04.2019 19:10
Легендите са като живота - не всичко е радостно. Да го приемем такъв какъвто е и да съумяваме за го изживяваме в здраве и вдъхновение.
цитирай
6. emelika - Очаквах да бъда запитана, за каква обида става дума, Лекс
21.04.2019 19:33
Привидно звучи ни в клин ,ни в ръкав. Не съм я употребила в познатото й значение и ти ме разконспирира. Употребих я като вмешателство на Смъртта в делата човешки, за които тя сякаш гласно се пита дали пък реката не знае намеренията й и ги разкрива на девойката, за да й попречи, но след като разбира, че тя не знае значението на думата се успокоява. Нещо като провокиращ похват в играта на думи. Правя го често, но рядко някой забелязва.
цитирай
7. probe - Съвършенна истина!
03.05.2019 06:32
Съвършенна истина!
цитирай
8. emelika - За някой легенда
03.05.2019 08:30
За друг, като мен и теб - истина.
За мен легендите са живи...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296468
Постинги: 150
Коментари: 1091
Гласове: 5606
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031