Прочетен: 2165 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2019 12:01
Имало селце на края на земята, зад хоризонта на синята вода. Живели в обич там хората. Не познавали сълзи и детски плач, старческа немощ и смърт. В селото порасла умна и стройна, грациозна и красива девойка Ива с коси като къдри от коприна, с очи - океан. Обичала и обичана била от левент Раул, който искал да и подари цялото щастие на земята. В най- тъмната нощ от потайната гора се появила старица с коса. Разбрала за щастливото земно кътче и решила да заиграе игри те си в него. Хитра била, пък хората наивни в чистотата на мислите и делата си. Чула за младите на които всички искрено се радвали. Нямало по-светла любов от тяхната.
„Но ако нищо на света не може да разруши една любов, защо изобщо съм аз - Смъртта?“
Ива седяла с разпуснати коси край реката. Любувала се на бягащите вълни и играта на слънцето с тях.
- Ей, красавице, защо си сама? Или за обидата знае реката? – попитала старицата, сядайки до Ива
- Обида... обида... каква е тази дума? – опитвала да си спомни девойката
- Нима обида е за тебе нещо ново?
- Да, ново е. Кажете, коя сте вие, не съм ви виждала преди, а тук всички се знаем?
- Не съм от този край. Наричам се Смърт. Тук съм още непозната. Ще поправя пропуска. Ще ме приемете и зачитате! Ще се страхувате от мен! Ха- ха- хааа! Чух скъпа моя ,че в реката има любовен камък, който може да донеса толкова добро и любов на народа ти и на теб колкото пожелаеш. И всичко друго - пожелаваш и се сбъдва.
- Но ние си имаме добро и любов – повече не ни е нужно. Щастливи сме си тук заедно. Нищо не ни липсва. Вземи го, щом ти трябва. Утре Раул ще стане мой съпруг. Аз съм щастлива , любима и обичам. Живяла съм без камък на любовта и за напред ще живея без него. Нека бъде за този, на когото наистина е нужен.
" Ще видим, ще видим..."
Ето и денят на сватбата. Невестата – цвете нежно. Любовта струй от очите. Но къде е Раул? Решил на любимата си камъкът на любовта от дъното на реката да подари. Застанал е на същото онова място където Смъртта се опитваше да съблазнява. Чул разговора. Върнал се с решението, невестата му да има скъпоценност като тази.
- Имам условие, приятелю. Ще имаш камъка ако полетим двамата в безкрайността. Силно ще ме държиш за ръката и с Ива ще бъдете във вечността. Обещавам.
Скочил Раул заради своята Ива, радост в сватбен подарък да донесе. А Смъртта го дърпа към дъното.
Потъмняла водата и слънцето се скрило. Загаснали сами църковните свещи.
Ива чакала и викала своя Раул. Търсила го дорде не изгряла луната. Нозете сами я завели при реката, където с Раул нощем звездите гледали. И потекли капки вода по бузите – солена вода – първия вкус на сълзите.
Търкаляли се и падали те в реката. Още и още...Увехнали венчалните рози. Истина станали думите на старицата. Раул стоял близо до Ива. Взира се тя, но го не вижда. И той нея. Само душите им във вечността слети. Чакала девицата и още дълго текли сълзите. Косите листа станали. Загаснали очите. Скрило се лицето. Кожата с кора обрасла. Още седи и жениха си чака. Плаче, онемяла от мъка. И досега не знае, че вечността с душата на Раул е редом с нея.
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Енергетиката на древния град в картината...
Легендите са ни дадени, за да разберем някои истини и да си направим съответните изводи. На мен лично тази легенда ми внушава да не търся източника на любовта никъде другаде, освен в сърцето си. И би било добре, ако днес, поставяйки върбови клонки в дома си, виждаме в тях само припомняне на тази истина, което припомняне да ни пази от идолопоклонничество и обричане на душевно терзание по Жениха, на което не се знае кога би му се видял края...
Бъди здрава и все така вдъхновена!
За това върбата се слага на вратата, за да пази любовта в дома, но и да не допуска злото в него.
Винаги съм се чувствал добре под върбата, с клони оглеждащи се във водата. Но тя приема всеки...
Извън темата и понеже спомена думата „обида“, си припомних че бях написал за грешното според мене разбиране на думат в постинг преди 2 години: 29.07.2017 22:23 - Какво означава думата „Обида“
http://lexparsy.blog/lichni-dnevnici/2017/07/29/kakvo-oznachava-dumata-obida.1559177
На мене ми стана хоби да изследвам етимологията на думи, които не само са изгубили значението си, но понякога са направо демонично преиначени в тяхната противоположност...
Пак ти благодаря за удоволствието да те чета Емелика. Бъди все така цветно вдъхновяваща въображението ни :-)
П. Щях да кажа неща за проповедническите идолопоклонничества, които все обвиняват душевно вдъхновените от Божието Мироздание хора в езичество и какво ли не... Ама няма да развалям празничното настроение :-)
За мен легендите са живи...