Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2019 19:54 - ПАПЪЛ, ПАПЪЛ И ХАЙДЕ В КОМИНА!
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3394 Коментари: 13 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        По обяд пристигнаха родителите на Елка – да си я заведат пак в града. Тръгна с много болка в сърцето си. Толкова неща останаха недовършени. Столчетата не лакирани, приказките недочути, езикът на дърветата ненаучен, семките от червенака не посети...
     Минаха месеци...Ученичката вече четеше добре и написа своето първо писмо – писмо до дядо! Много неща искаше да му каже, но все не намираше точните думички. Задраскваше и почваше отначало. Искаше писмото и да бъде като бълбукането на поточето, като песента на славея, като вкуса на червенака, като развятата бяла риза на дядо Кукуригу, като... Написа само: „Скъпи дядо! Вече пиша и чета добре. Не посявай семената от червенака на Слънчевия връх без мен! Обичам те! Твоя Елица.”
      Отиде да поиска плик от майка си, а тя заплака.
      - Дядо ти няма да получи това писмо! Намерили го вчера сутринта на източния връх. Починал седнал, сякаш е опрял гърба си на дърво. Бил усмихнат.
      Елка искаше да закрещи, но остана вцепенена. Детското лице придоби сериозен израз и с несвойствен гърлен глас изрече:
      - Сега сама ще трябва да посея семчицата.
      Излезе. Думите и останаха неразбрани. Отдадоха несвързаността им на шока от загубата на човека, когото толкова обичаше. Отиде в стаята си, чувайки само гласа на дядо си. „Винаги трябва да си силна, много силна. Малък, но смел войник на бойното поле живот.” За пръв път се почуства войник. Долови и усети смисъла на дядовата заръка. Спомни си всичко в приказката за войника, макар че не беше любимата и приказка. „Войникът винаги продължава битката, дори и сам!” Стана и студено. Сложи дърво в печката. То забумтя. Опита се да чуе приказката, но се сети, че не знае езика му. Майка и влезе да я утеши, а тя отвърна:
      - Излез, не ми пречи, уча!
      - Но ти седиш до печката без учебник.
      - Уча езика на дървото.
      Майката излезе, разтревожена за психичното състояние на детето си, неподозирайки, че то за миг се бе превърнало във войник, твърдо решен на победа.
       След смъртта на стареца наследниците започнаха да делят дом, двор, покъщнина...Тъй разделиха земята, че червенака попадна на синур. Скараха се кой да го притежава. Една нощ се изви страшна буря. Светкавици зловещо прорязваха небето. Една от тях се устреми към неподеленото дърво. Гръм разтресе околността. Прозорците се изпочупиха. После бурята изведнъж спря. Разноцветието на дъгата повика изплашените птици, подканвайки ги да озвучат красотата. Спорещите наследници излязоха да отчетат щетите си от бурята. Срещнаха се при синура. Никой от тях не видя красотата около себе си. Във всеки парцел лежеше по равна част от дървото, заради което забравиха, че са брат и сестри. Никой от тях не разбра небесната мъдрост. Всеки имаше своята 1/3 от единственото, но никой нямаше да опита плода му.
     Само Елка плака за дървото. Как да продължи мечтата на дядо с и да посее семчица?! И войникът се предаде! Захвърли униформата си. Животът и протече в коловоз, в който я вкараха по необходимост и разписание, защото имаше пътници, поели пътища по които друг да ги води, а те да са горди, че са стигнали. Един ден, за учудване на всички, свикнали да пътуват с нея, без дори да я забелязват, тя отказа да бъде локомотив и заряза определения и от други коловоз. Заряза и пътищата на другите. Върна се на село. Имотите на дядо и бяха разпродадени. На майка и се бе паднала плетената работилница и изпочупеното сушило за плодове, потънали в бурени и забвение. Мазилката на места бе олющена и се виждаше плетката от пръчки. Но това не я учуди, защото вече знаеше как се плетат къщи. Постегна двете стаички и камината. Изправи изпочупените реси от сушилото да не гният и на пода се търкулнаха сухи плодове. Бяха круши. На едното резенче едва се държеше, залепнала на остатъка от семенник семчица. Дали е от червенака? Запазила ли е кълняемост? Крушата е вълшебна. Може пък и семената... Стига тия детски мисли за вълшебства! Но дядо и не мислеше така. И жената пося семката на „Слънчевия връх” с такава ритуалност, с каквато биха го сторили двамата с дядо и. Това свещенодействие разбуди отново планината. В зори трепетликите повториха онова забравено  „Ку- ку- ри- гу!”, идещо от западния връх, а през облачен воал се вееше бяла риза! Когато слънцето изгря, от „Слънчевия връх” и махаше строен мъжки силует. Събу се боса. Спусна се по стръмното. Прегази реката. Изкачи се по килима. На самия връх поникнало младо дърво. Разтворило клони приличаше на човек. От него падна плод – подарък мъдрост.
      Вечерта баба Елица сложи сух дънер в камината. Седнаха с внучето на две трикраки столчета. Малко – за внуче и голямо – за баба! Разделиха си крушата.
     - Бабо, защо тази круша е червена отвътре? Такива круши няма!
     - Има!  На „Слънчевият връх” Никъде другаде.  Пламъкът обгърна дървото. Някой разказваше приказка . Дали горящото дърво? А може би червенака?
       Пушекът не се интересуваше от кого е приказката. Грабна я и папъл, папъл – хайде в комина! А от там – при звездите! Както преди. Една от тях затрепка по силно – звездата на дядо Христо и заръча: „Четете голямата книга!“


Тагове:   дъга,   дърво,   гръм,   баба,   внуче,   Светкавица,   пушек,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Благодаря
06.05.2019 19:56
че изтърпяхте до края.
цитирай
2. emocionalnost - Много ми харесва!
06.05.2019 21:46
Много ми харесва!
цитирай
3. missana - Превъзходно пишеш, Емелика! https://www.youtube.com/watch?v=K0qQ7AHpzwY
06.05.2019 21:51
Всъщност извличаш мъдрост от нещо, което е и трагедия и e естеството на живота. А този гръм, който разделя дървото ми напомни за Соломоновото решение как 2-те майки - истинската и фалшивата, да разделят детето. В крайна сметка всичко се превръща на дим, за щастие отиващ през комина към звездите! Чудесен финал. Поздравление! Поздравявам те с още нещо по случая /най-горе/:
цитирай
4. emelika - Благодаря, emocionalnost
06.05.2019 22:35
Това ме радва
цитирай
5. emelika - Мисана, чак пък превъзходно...
06.05.2019 22:42
Благодаря за мистичния реквием!
цитирай
6. lexparsy - Благодаря ти пак Емелика,
06.05.2019 23:22
а аз пак запзих в пазвата си скритите ти послания на думите. Толкова съкровени, че нараняват нежно и продължително.
Всяка дума има послание и спомен да се запали в камината... и тогава Папъл, папъл... даже и през комина ни отвежда на Светло :-)
А то си спомянш, и разказваш как става тази мистерия...
Почитания за дарбата ти и за празника на Св. Георги, почитан от Виините, даже и словото и приказните послания.. Като тебе!
цитирай
7. blagovestie - Ама че детство си имаш! Дар!!!
06.05.2019 23:48
И си поплаках.
Царство му небесно на дядо Христо! И в тебе вълшебна семка от животворен Червеняк е посял. И е хванала.

Прегръдка с благодарност и възхищение, Елена!
цитирай
8. emelika - Лекс, когато скритите послания
07.05.2019 00:28
за някого се откриват, това радва който ги отпраща
цитирай
9. emelika - blagovestie!!!
07.05.2019 00:48
Аз се позагубих. После ти се позагуби. Хубаво е, че отново се докосваме. Какво ли нямаше в детството ми, че и после. Но за добро е.
цитирай
10. lexparsy - Думите. . . често са израз на нера...
07.05.2019 11:48
Думите... често са израз на неразбиране...
Аз просто чета, и благодаря на дарбата ти да говориш Емелика...
цитирай
11. missana - Ами за мен е превъзходно. https://www.youtube.com/watch?v=lsjKK_s_nyY
07.05.2019 13:48
emelika написа:
Мисана, чак пък превъзходно... Благодаря за мистичния реквием!


Изразих лично мнение, Емелика. Надявам се, че имам право на такова. Сигурно има и читатели, за които твоят текст не е превъзходен. Хората са различни и затова руснаците казват: "На вкус и цвет товарищей нет!"

Да имаш вълшебен ден и нека този поздрав /най-горе/ звучи за теб:
цитирай
12. emelika - Лекс,
07.05.2019 14:54
Напоследък не говоря много.
цитирай
13. emelika - Добре, нека е превъзходно, Мисана
07.05.2019 14:57
От мен усмивка. А сега към музикалната ми пауза, която си ми пратил...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296840
Постинги: 150
Коментари: 1099
Гласове: 5613
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031