Защо е изобретен парфюмът, като си имаме ябълков цвят.

Ябълките цъфтят на слънце. И ухаят. Нежно. Свежо. Друго слънце огрява кралските дворци на Франция през миналите векове. И ухае. На смрад. Ухание на средновековна , че и ренесансова Европа.

 

За кратко позабравете какво сте гледали във филмите, както  и представите си от красивите романи. За другата истина на живота в тази Европа е твърде отговорна християнската католическа църква и пумпалчетата дето си върти наопако за заигравка със света.

Бегъл спомен, но не и помен от античния свят, издигнал в култ хигиената. Къде са знаменитите римски терми, които до победата на християнството, само  в Рим са били повече от 1000? Ами първата задача от властта на християнството била да ги премахне.

Как така ще си мокриш тялото? Нали ще отмиеш от себе си „святата вода“ до която си  се е докоснал при кръщаването си. И християнските проповедници убеждавали да се ходи в дрипи и човек никога да не се мие, за да достигне духовно очистване.   Всяка голота е грях, дори сам пред себе си, а и можеш да се простудиш ако се миеш. За гореща вана да не говорим – дървата струват скъпо, пък и са основно нужни на Светата Инквизиция. Те и за нея едва стигали, много грешници имало за публично изпичане, че се е наложило кладите да се заменят с разчленяване, а после с разкъсване върху колелото за демонстрация на агонията, както и гаротата в Португалия и Испания…Причиняването на смърт си има въображение.

Дори кралицата на Испания Изабела Кастилска /15 век/ сама си казва, че е мита само два пъти  - при раждането и преди сватбата.Една от дъщерите на френския крал загива от въшливост, Папа Климент 5 от дизентерия, а Климент 7, както и крал Филип 2 от мъчителна краста. Тялото но херцог Норфолк било покрито с гнойници, но той отказал да се мие поради религиозни убеждения. Когато слугите му изчаквали да се напие мъртвешки го поизмивали някак си. Руски посланици при двора на френския крал Людовик 14 писали че „величеството смърди като див звяр“. А самите руснаци в Европа били считани за извратени, защото ходели безобразно често, повече от веднъж в месец в банята.

Ако богатите граждани в 15-16 век се миели поне веднъж-дваж в годината, то през 17-18 век съвсем престанали да приемат вана. Е, понякога се налагало да я ползват за лечебни цели и то с неохота. Людовик 14 се е мил само два пъти през живота си  по съвет на лекарите. Така се ужасил от миенето, че се зарекъл повече да не приема водни процедури. В тези смутни християнски времена грижата за тялото се считала грях. И така човешкото тяло забравило що е вода. Мръсотията и въшливостта са особени признаци за святост. Монаси и монахини давали съответстващ пример за служенето на Господа. На чистотата се гледало с отвращение. Наричали въшките „божите бисери“, признаци за святост. „Светите“ люде се боели нозете им да докоснат вода, от наказание свише. Единствено изключение било прецапването на река, поради липса на брод.

И ето на тази сцена важното европейско откритие – парфюма! Първоначалната задача на знаменитата френска парфюмерия била да замаскира излъченото от години немитите тела. Френският Крал -Слънце едва заспивал от кърлежите и се будел съвсем не в слънчево, а направо буреносно  настроение.  Едно такова утро сложило началото на едикт в който се казва, че при посещение в двореца следва да не се жалят силните парфюми, за да заглушат зловонията от тела и одежди. Заповядано е всички придворни да се парфюмират. Ароматните смеси били напълно естествени. Пък средновековните  европейски дами, разчитайки на възбуждащото действие на естествения  телесен аромат се омазвали със собствените си сокове вместо парфюм зад ушите и по шията, за да привлекат обекта на желанията си. Тоалетните гърнета от европейския замък се изхвърляли направо през прозорците. Ролята на забравената канализация изпълнявали канавките на улиците, от където идело зловоние на помия и всичко останало. Загърбили античните блага на цивилизацията, хората вършели своите естествени нужди където им падне - парадното стълбище на двора и в самия замък. Затова и френският кралски двор периодически се премествал от замък в замък, когато вече  не може да се диша.  След като Людовик 9 през 18 век бил облят със съдържането от нощно гърне, на парижките жители било разрешено изхвърляне през прозорците само след трикратно извикване „Пазете се!“. Точно по тая причина през 17 век, за защита на главата от фекалии са измислени широкополите шапки. Смисълът на реверанса към дамите бил да се изнесе вонящата шапка по далеч от  дамския нос. В Лувъра нямало нито една тоалетна. При нужда се носили нощни вази, които се изхвърляли пак през прозореца на задния двор.

Днес, наслаждавайки се на мащабния дворец, покрай който колата минава за десетки минути или архитектурното изящество на френския абсолютизъм във Версай си представям натруфените особи и особения унисон на аромати край тях. Всичко това е добре известно благодарение мемоарите на херцог Сен Симон, които разказва как придворните дами от Версайския дворец при  Слънчевото величие разговаряйки, а понякога и по време на месите в капелата или събор, ставали непринудено и в ъгълчето се справяли с малката си, а понякога и голяма нужда. Всички ъгълчета на замъка били разрешени за тази цел от краля. Не ми се ще да си представям ъглите на изящните  стени с огромни картини. Е, някъде по коридорите после направили глухи ниши, вместо някакви тоалетни в двора например. Такова даже на никой не му идвало в главата, защото като страж на традицията стояла и диарията, безпощадно застигаща който и да е и където и да е. Навярно и допълнително е озвучавала някоя ария. Тя дала и своя практичен отпечатък в модата – мъжките долни гащи били само с вертикални ленти в няколко слоя. Парижката мода с широките поли си има същите причини, макар че те имали и друга функция – криели под тях кучето което било призвано да защити прекрасните дами от бълхите.

В тази божествена обсебеност, набожните люде, естествено правили всичко с Божията помощ. Унгарският историк Ищван Рат-Вег в „Книга на комедията“ запознава с видовете молитви от молитвеника  с название: “Нескромните пожелания на богобоязливите и готови за покаяние души за всеки ден и по различни случаи“, където влиза и „Молитва при извършване на естествените потребности“.

За това пък нямащите канализация средновековни градове на Европа, включително Париж, имали крепостни стени и отбранителни ровове, пълни с вода, които изпълнявали и роля на канализация. Физиологичния отпадък се изхвърлял през стената, който понякога разраствал до такава височина, че се налагало да се надстройва стената. Пък и опасно ставало, ако враг вземе че се изкатери по купищата екскременти…

Естествено и улиците тънели в смрад, дори нямало къде да се стъпи. Точно тогава, по сведения на достигналите до нас летописи, в много немски градове се появили ходули, т. н. „ пролетни обувки“ на гражданите без които било невъзможно придвижването по улиците.

По данни на европейските археолози, истинският френски рицар от 14-15 век изглеждал така: рядко превишаващ метър и шейсет / населението тогава не било високо/. Небръснатото и немито лице на този „красавец“ е обезобразено от краста. / от нея тогава в Европа боледували всички/ под рицарския шлем в свалящите се мръсни коси на аристократа и в гънките на неговите дрехи множество въшки и бълхи в съдружие. От устата му така воняло, че дамите не изпитвали не само желание да го целунат, но и да стоят редом с него. Кой пък ще чисти зъби тогава. А средновековният рицар пиел кисели питиета и закусвал с чесън за дезинфекция. Освен това , по време на поредния поход, денонощия бил закован в броня, която изобщо не можел да снеме без чужда помощ. Надяването и снемането на бронята заемало повече от час. Разбира се, всичките нужди благородния рицар вършел в бронята.

Някои историци били удивени защо войниците на Саллах-ад-Дина така леко са намирали християнските лагери. А отговорът дошъл скоро – по миризмата.

Ако в средновековието в Европа едни от основните хранителни продукти били жълъдите, с които се хранело не само простолюдието, но и знатните, то в последствие, в годините без глад, трапезата била разнообразна. Използвали се модни и скъпи подправки, не само за демонстрация на богатство, но и за убиване на миризмите на месо и други продукти.

В Испания, жените да не въдят въшки си натривали косите с чесън, а дамите да изглеждат аристократично бледи, пили оцет. Кучетата, освен като бълхоуловители  използвали за обезцветители на коса със събраната от тях урина, за да бъде нежния пол в крак с бледата мода.

Де гадинки, де корони, зарази винаги е имало и ще има. Та по това време – 17-18 век на дневен ред идва и сифилисът като  се превръща в законодател на модата, тъй както днешният Ковид определя модата на маските –от шити, плетени, декорирани с кантове, че и дантели до изрезки от пластмасови бутилки, да ни гледат сеир потомците, както ние сега средновековните прадеди. Ама не е смешно. Все нужди. И начини за удовлетворяването им, по възможност красиво или просто да сме си с атрибутите, често като днес задължителни.

Хенрих Хесер, известен с научните си трудове по история на медицината пише, че заради сифилисът изчезва всякаква растителност по главата и лицето. Но кавалерите трябвало да докажат на дамите, че са напълно безопасни и от нищо не страдат та измислили перуките и масивните яки около вратовете, които при достатъчно количество сифилитици във висшите обществени слоеве бързо станали мода в Европа и Северна Америка. Ето как и сократовските лиси мъдреци престанали да бъдат почитани – не се вписали в модата.

И тъй като европейските християни католици унищожили котките, напук почитанието им на изток, не за друго, а поради криворазбрано верско налагане, под предлог че не се знае къде ходела и какво правела котката през нощта, както и защо стъпва тихо, а в очите ѝ божите избраници в расо видели да блести огънят на ада, взели че се намножили мишките, по най-логичния божествен начин, които пък докарали Черната смърт с чумната бълха, от която се затрила половината Европа. Представата за смъртта като скелет с коса, останала и до днес, е виждането на художниците от това време. На този фон се появила и изключително престижната професия мишеловец. За кратко, уви. Пак се намесили  светците в расо, заклеймили мишеловците и на съд от Светата Инквизиция която редуцирала папството си с глад и чума.

За борба с бълхите влязло в действие чесалото. По време на обядите на 14 тото Слънце във Версай и Лувър имало специален паж да лови бълхите на краля. Сега пък ние още си търсим  кой и как ефикасно да държи корони, които тежат над главите на днешните величия. Състоятелните дами , за да не развъждат зоопарка носели копринено бельо, предполагайки, че въшката няма да се задържи, а ще се изтъркули от него. Копринената, а и най-вече синтетичната му мода царува още, дори да няма какво да се пързаля. Ленът и памукът дълго бяха детронирани поради простоватия си произход.

Очароват ли ви находчивите влюбени трубадури, които събирали своите бълхи и тайничко пущали на дамата на сърцето си за да се смеси кръвта им и ги свърже в кръвна връзка.

Леглата с балдахини не се появяват току така, а по същата причина като хлъзгащото се бельо. И мебелите от червено дърво станали толкова популярни, защото някой си находчив майстор внушил конкурентно пиарски, че по тях не ходят въшки. Естествено , те са по бозаещите, къде ти кръвчица в дървесината.

И пак ортодоксалната тогава църква, като висша власт идва на дневен ред с поредните си внушения, че е „Християнски подвиг“ да храниш със себе си кръвосмучещите, малките разбира се, а големите по подразбиране, за който разбира.  Друг е въпросът ,че разбиращите нямат право на разбирането си. Има догма, има власт, има закони.

Последователите на свети Фома, дори и най-малко посветените, пощейки се като маймуни, изследвали поведението на дребните смукалчета. Да ме простят триото учени- австриецът Конрад Лоренц, холандецът Николас Тинберген и австриецът Карл Фон Фриш. Като са нобелисти хич да не си мислят че са основоположниците на етологията, а да отдадат значимия дан на скромните фомаисти 😊

Средновековните въшки, както не една дребна гадост, или благослов / въпрос на зрителен ъгъл и светлинни пречупвания/ даже активно участват в политиката. Конкретно ,за да не съм голословна: В Гундербург /тогавашен град в Швеция/, обикновената въшка Pediculus, а защо да не добавим и сестра ѝ  P. pubis била активен участник в избора на кмет на града. Как ли? Претенденти за високия пост можело да бъдат само хора с въшко- и гниденосни бради.  Шансът е естествено за най-големият развъдник. И както всеки избор нямало как да мине без преброител.

Кандидатите за кмет сядали около кръгла маса, както по времето на Артур и сегашните кръгли маси. Изобщо има ли кръгла маса, съдбини се решават. Подпирали брадичка на масата и издърпвали брадите си. Преброителите измъквали от там бюлетините, пардон бълхите и преброявали яйчицата. Но по- важни били бълхите. Нямам информация колко гниди се броят за един бюлетин, но навярно статистически е отчетено и някое друго мъртво раждане или негодност на поколението, че то при такава гъчкавост в борба за живот и власт всичко се случва.

А се случило, че в тези злополучни векове от черната смърт Франция загубила 1/3 от населението си, Англия и Италия до половината, за цяла Европа вече споменах. Всеки век си има своята самонасадена от невежество или болни амбиции злополучност в оправдание с божия пръст в делата человечески.

Как да пропуснем и средновековните медицински модели. Например: за да се ампутира крайник „анестезиологът“ удря с дървен чук, наречен кианка /от тогава му е останало и днес името/ по главата пациента да загуби съзнание.  Как е дозирал силата на удара той си знае. Изгаряли раните с нагорещено желязо или кипяща смола. И тъй като болестите са дяволска работа и те трябва да излязат навън с универсалното кръвопускане с повод и без такъв, дори при фригидност и импотенция. На когото не помогне - изгнание. А отворителите на кръвта пак са монасите. По каква ли кръвна линия?

Така се задълбочих, че ми се привижда някой и днес да върти тая кианка. Не ви ли замириса на парфюм в тоя илюзорен свят?

Отивам да поседна под ябълково дърво, да се надишам, нищо че дрончето ще ме гледа, няма да се главя за кмет я, та да ми брои черни точки в досието.

за отегчителното ми дългописие, но все нещичко се примъкваше към ей тъй дръпната тема, която изобщо не претендира за изчерпателност и стриктна научна стойност, а си е свободна интерпретация на щекотливички средновековни факти в опит да бъдат актуализирани клоунски в безпространственото безвремие.

Мъничко пояснение, да не бъда дамгосана.
Изобщо не съм безбожник, точно обратното, но не ми се нрави манипулацията с Бог.

БУГАРИТЕ, ПРОПУСНАЛА СТЕ БУГАРИТЕ

когато германските ми предтечи стъпили на бугарска земя, след седмица чули следното от бг съседи:

ЗАЩО ДА СЕ КЪПЕМ, НАЛИ СЕГА СМЕ СИ КУПИЛИ ЕДИН ПАРФЮМ

и тази случка още се разправя в рода ми и то често по различни поводи

ПС
БЕЗСЪМНЕНИЕ НА ИЗТОК И В РУСИЯТА Е БИЛО ЧИСТО И ДЕЗИНФЕКЦИРАНО ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО, в отоманската империя също...

Нали сме кръстопътни, явно в междината се редим – някъде между „хлевните“ в земята, но до „око“ дълбани, дето да се огледаш и къщите с умивалниците. Пък и в тия землянки се е намирала по някоя царевична рогозка и сграфито керамика за почуда. Каква е хигиената разказват миналите от тук пътешественици, а според тях неугледните външно жилища били прекалено чисти и поне нашите са дълбали ями , встрани от домовете, а не в някой ъгъл. Тук- там където се мернела проказата я наричали „свещен недъг“. Дали следва внушения принцип на "божите бисери" незнам, а „черната смърт“ кого ли е подминала. Щом пък западен византенист/ не претендирам за правилност на думата/ нарича средновековната ни страна „ Византия в миниатюр“, значи познавачите на Византия ще си направят съответните изводи, но със забравения пример на хан Пресиян дето не се византийчил ,според легендата.

и чудейки се за какво по-напред да се изкажа реших просто да те поздравя за написаното. Всъщност не си си изгубила времето за обстойното цитиране на тези факти, които да стресират "пречистения" от същата тази аристокрация, и образУван ум на съвременника, "исторически" убеден, че Англия, Франция, Италия, особено Гърция..., са единствените приносители на законност, морал, изкуство, култура демокрация...
   Всъщност аз се подлъгах, че ще пишеш за "изобретението на парфюма", който идва от изток (мисля че по-скоро от Персия), и е не само ароматно но и козметично и стимулиращо сетивността изкуство! Относно извличането му веднага асоциирах книгата "Парфюмът" на Зюскинд, чието съдържание е скандално като твоето изложение, и ако споменеш за какво се разправя, на някой преди да е прочел, ще се откаже. :-))  Но Според мене си заслужава! Има и филм, който е що-годе сполучлив, но пропуска фрапантно- скандалния финал на книгата...

   Относно чистоплътността, па ще се отклоня с алегорията, че всичко се повтаря, но касаещо не телесната, а менталната и духовната чистоплътност! И виждаме как зад една преекспонирана вирусна карантина се крият нехуманни планове по-мръсни и миризливи от нощните гърнета на някои съвременни "корони"!

... олей..., извини че се увлякох, но поне повърхностно си следвам мислите... :-)))
Пак ти благодаря emiliika и ти пожелавам по-позитивни и ароматни за  душевността ти мисли, които очакваме да споделиш.
   Лекс

П. П. Понеже Пропуснах, а обичам да скандализирам с мнението си, че съвременната силиконова мания за чистота е по вредна за тялото от естествената "мръсотия", която то може да събере контактувайки със Земята. А Тя само подсилва и балансира имунната система на организма,  и не само го предпазва, но и лекува.  Отделно от естествените терапия на цветя и билки..., и нашия си мускус разбира се... :-)))))

Точно този паралел се опитах да вплета - на телесната, ментална и духовна чистоплътност. Затова и завършвам с надвисналия дървен чук, готов да удари.

Заинтригува ме с тази книга. Не съм я чела, но ще я потърся.

   Казвам ти, за да те предупредя! 18 век Франция героят толкова се вманиачава направата на съвършения парфюм, че решава да го направи от мускуса на човешки деца...Отдавна я четох, но ми направи много силно впечатление...
Но още по-голям ужас е че и в нашето съвремие се отвличат деца и не само с тази цел. Извличат се хормони отделяни при болка и страх... Жени отвличат за генетични експерименти... да не говорим за милиони нормални хора за....  да не говорим за милионите избити в конфликти и войни с цел...
   И това се случва Сега... и на фона на една вирусна абсолютно недоказан произход анамнеза и даже статистическа смъртност...
   И на фона на медийната демагогия всяващ страх, но и примирение... на едни като че вече зомбирани хора които даже и да забелязват ги е страх да говорят...
Извини ако те стресирах но това е самата реалност...
   Лекс

Не си ме стресирал. Знам за доста от все новите и неспиращи експерименти на съвременната изискано научна, напълно бездуховна инквизиция. Затова и написах , че причиняването на смърт си има въображение. Всеки да си продължи мислите, ако се замисли, разбира се. Дори тялото да остане да функционира като сбор от клетки, храносмилащи и отделящи, то най-фините, изначално заложени настройки на тези клетки са убити и заменени с други програми, невъобразими до абсурдност за болшинството от хората. Живеем в абсурден свят. "Светата" Инквизиция продължава да се вихри под маските на хуманност. Този разговор е с безкрайно продължение. Апропо, в някой от съвременните , особено рекламирани масово парфюми и нутри козметики също е вложено по нещичко , което прониква и целенасочено променя тялото, в нутри храните - също. При кумулиране променя и психиката. Горките ни човешки тела, видимото и обвиващите го - на какви непрекъснати изтезания са подложени. Ако не осъзнаем същността си и не извлечем божествената частичка от себе си в личностната си пси-лаборатория, не и повярваме и послушаме, нашата елементарна аватарна земна душа, не само че няма да се справи със задачите си тук, но и просто няма да има възможност се върне към висшата си същност, а това вече са над глобални последствия. Това вече е програма Старгейт. И сега ни въртят на онова колело от картинката, невидимо за оцеляващата ни, ограничена сетивност, с блокирана над сетивност, която стига истините , с внушението че всичко е за наше добро. Дори бебетата на изолираните племена, дето останаха тук там не са толкова наивни и ще изплюят отровното мляко, а ние доброволно разрешаваме, дори се натискаме да ни вържат за колелото на мъченията. Ще си ни въртят, докато лесно се даваме, докато се страхуваме и докато не започнем другата програма Старгейтс - със "S" за множественост накрая която да има реална възможност да противодейства с първата.

може да научим от теб, Емелика! Сърдечно ти благодаря, че ме обогатяваш информационно и духовно!

За който вниква и се опитва да оживи думите ти.

Благодаря ти, че мислиш за мен по-хубаво, отколкото аз мисля за себе си!

Поздрави, emelika!
Готин пост! А ако фантазията на човек е малко по-развинтена, всичките му сетива могат да се събудят и да усетят поста ти!:))))))))

Най-искрени извинения към чувствителните сетива. Не исках да ги намръщвам, но като подишат нещо различно, после пълно и дълбоко да се насладят на всеки пролетен подарък.

Здравей, Елена. Много добре си отразила живота в европейските страни през Средновековието. За всяка държава има специфично, което я отличава.
Поздрави!

Изобщо не съм целяла подреденост и изчерпателност в написаното, нито пък историческа обоснованост, а малка доза нищо не ангажиращо внушение, пречупено от моята призма на някои факти, навярно не всички познати.