Пътуването що е - търсене на пътя?!  А танцът –вход към проявление?!  

Запознанство с новите Апсари в реверанс-покана към  пътуващите

От дълбините океански на легенди древни Апсари две  за вас танцуват днес на дансинга Земя.

Най-лъчезарната, с усмивка неизменна, разперила ръце като въртящ дервишки танц, завихря се. Това е Ана. Тя знае, че кръг след кръг спиралата е път към другите – по-истински, по-висши светове, белязани от огъня сърдечен, телепортация на дух, портал и верен, знаеш съпровод. Не е ли сбъдната фантазия?!  Учители от три мастити Alma Mater, родни и световни я учиха в познанието на света. С геолози земите разслояваше до първоизточника да пристъпва с вярна стъпка. На Тенерифе пясъците черни като невидим гуру нашепваха за мъдростта вулканска: „Изпепеляването ражда плодородие.“ Готова винаги е да изригне и себе си изпепели, до плодородна почва за семената ваши вдъхновяващи, в картуш египетски, магично йероглифно за света и вас самите, имената ви да възхвали.

Пътуването продължава. Духът нозете бързат да догонят.

На дансинга въртящ в мистична умодреност и загадъчна усмивка не стъпва, а приплъзва се във води познати плувецът опитен – красавица Апсара Петя – сестрица вярна и обична редом, в ритъм същ, но свои стъпки грациозно, нежно, всеотдайно пак за вас танцува. Послушайте зова и:

 -  Елате в танца на Земята с нас и уверявам ви, че той ще ви омае! Пулсира нашата планета, тя е жива. Повярвайте на географ и еколог, и я пазете! Но първо с нас я обходете и опознайте до насита. А насита за даровете на земята ни, от мене знайте, няма! Дочувате ли музиката, онзи повик тих,  дълбоко на душата в дебрите? Мигът е наш!  Да танцуваме! Времето лети, отлита, но танца  със  Земята ще остане,  израсъл с мъдра лотосова нежност, звучащ в трепетликов шепот и скрит в целувка от вълните."

Танцуват на ново и отново  окрилени, засияли в синьо-розово апсари и лотосът разцъфва в тях да го дарят!

Нарекоха я /„Плуваща с костенурки“/.



- Обичам водата! Обичам да плувам от дете. Спомням си как се гмурках в морето и гледах под вода щъкащите по пясъчното дъно рачета, а очите ми бяха зачервени от солената вода. Пораснах! Сега в спомените ми присъства и многоцветният свят на кораловите рифове, срещите с гиганската Wally, абсолютно безобидните за човека рифови акули, спокойните морски костенурки, очарователните риби клоун, крещящо-жълтите или кралско-сините бодлоперки... Обичам тръпчиво-соленият вкус на водата! – Апсара Петя

  - Потайна Исландия, нима пътят свършва? – въздъхна Апсара Ана

- Как свършва? Тъкмо започва. Спомни си Чарлз Латуидж Доджсън:

  „- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.

- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.

- Няма значение - отвърна Алиса.

- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.

- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.

- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.“

 
Снимките са  от личния архив.

И все пак - що е път и има ли той почва у нас? Ясно е, че цялото пространство не е път за съществата, живеещи вътре в него. Пъгищата са елементи на това пространство. Но кои точно са тези елементи, т.е. с какво се характеризират. Ами характеризират се с това, че те са изображения на времеви интервали в това пространство. Не е задължително дори да са непрекъснати изображения. Вървим си ние и изведнъж, хоп - пътчето свърши и за да продължим ще трябва да прескочим пропаст. Точно както се прескача вулвата на Афродита /пропаст пред връх Олимп/. Значи времето е първо, а после пътят! Но тези разсъждения ще ни отведат твърде далеч и може да доскучаят на читателите. Честит дамският празник в аванс! /Май празник идваше от ден за празнене/.

За Пътя винаги има земя, и въздух, и мечти.... както и винаги ще има пътища видими и невидими за очите. Понякога времевият интервал се размива, като в платно на импресионист. Не е ли тогава най- примамливо да тръгнеш!? А дали е напразно етимологичното "празно време" на празника щом пълни с емоции? И терминът празнота не е ли човешко безсилие?...

Щом съществува понятието път, то ще възникне и понятието размит път /така както има т.нар. размити множества /на Заде/. Ще възникне дори и понятието - интуиционистки размит път! Права си, че от импресионистите много неща можем да понаучим. Техните цветни растерчета извършиха революция в живописта. Но каквото и да си приказваме, главното е ти да продължаваш да ни радваш със самобитните си и интелектуално вдъхновени текстове!

да избягвам празните множества.

   Честно, толкова асоциации ми предизвика с текста си, че всякакви пътища за изказ и коментар ми се сториха „размито множество“ (без смислова склонност за дефиниция :-)))
   Първите две изречения са и поантата спестяваща аналитични коментари за безмерното търсене на пътища, и за разбирането на себе си и след това взаимното, съчетани в „Танцът – вход към Проявление“...
   Танца на водните фей - аспери, е проявление на синхронното съчетано плуване едновременно в познатите им води, но и възхваляващи Земята, която е Дом за всички.
   Самоцелното търсене по пътища в безкрайното Творение наистина превръща целите ни в „размито множество“, докато нямаме отправната точка на Аза и Себе си, за да ги уподобим на Божието подобие вътре в Нас, и стремежа си към него. Каквото Горе – това и Долу. Каквото Вън – това и Вътре.
   Усмивката на котарака е най добрия съвет, защото когато правилно търсиш пътя, той сам те намира.
   И тогава всеки път е красив танц, съпроводен от красива музика. По това ще го познаем.

   За мене е празник удоволствието пак да се наслаждаваме на вдъхновената ти поетична проза Емелика. Много пролетни и споделени пътища ти пожелавам да изтанцуваш :-)

празното множество е единствено. Този факт се доказва тривиално. Предполагам, че намекваш, че реалността е базирана на друг вид логики!

Ще се постарая да конкретизирам от време на време /въпреки фееричния им чар/ размитите множества по и на пътя, като бележа и отправна точка. Обещавам! Ще пътуваме и танцуваме приятелски заедно, нали?

Празното множество е единствено, защото, знаеш, е във всички други. Точно такова не мога да съм. Има реалности, които не се побират в ортодоксалната логика. Но ние не се плашим от тях и тръгваме, когато зашептят и зоват...

Плуваме, танцуваме – пътуваме – и трептим, всеки със своята честота и все пак в хармония с трептенето на другите, в такт с танца на планетата Земя, в резонанс с пулсацията на Вселената.

Прочетох и се завъртях в тези магични вихрулици, усетих в гърлото си като свой пулс туптенето на света около мене, потопих се в океанските дълбини на трептящите в нови смисли легенди на древните, почувствах в кръвта си танца на двете апсари…

И видях своя път – малко кръгче в големия кръг на живота, част от мъдра спирална цикличност от вечно движение напред – витално-волно завъртане и тихо завръщане … И пак устрем напред, и пак порив назад – пулсация, танц, нежна лудост извън времепространството, начало и край в една точка, от която тръгват апликати, ординати, абсциси към другите. Защото пътят познание има свой азимут – предопределено е всеки от нас да се движи в уникалната своя референтна плоскост и все пак да сме в обща сферична система, прастара и вечна. В нея векторът между позицията ни на наблюдател и точката на интерес, наречен живот, пресечен от потребността на природата от нас, определя в ъглови градуси до наномикрон мястото ни в кръговрата на естеството.

Благодаря ти за това потапяне, скъпа Емелика! И извинявай! Отнесе ме уклон някакъв математически в коментарната част – и забравих за нежното синьо и розово. А нищо по-важно няма от това, мъдрият лотосов цвят да продължава да цъфти в нас като парадигма на истинност и светлина и енигма на един по-добър свят!

Наясно съм, че не винаги се получава и не се надбягвам с мъжката логика. Но пък с
женското си чувство мога да прегърна света и чистите души в него. Прегръщам те, Вени - с голяма, Балканска прегръдка!

Здравей, Елена. Интересно и приятно м и е да пътувам и спортувам, въпреки че след полоВин година ще стана на 50. Целите за мен и семейството ми са зададени и постепенно се изпълняват.
Поздрави!

Целенасочено и със семейството е по-пълно и удовлетворяващо.