Прочетен: 2303 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2019 19:47
Останалите – далеч от портата!
Готов ли си , пътнико? Пътищата дават, пътищата учат, но и спират. Пред теб затворена врата. Ще се върнеш. Не ще минеш сега, дори добродетелно да пристъпваш. Има двери съвсем реални. Виждаш ги. И без ключалки. Полуотворени. Двете им крила трепкат. Мислиш си: „Само като духна ще ги отворя.“Ама не става. И танк ги не поклаща. Стоят си и те гледат смирено, като девица с поглед недокосната. Над теб тъмни облаци, а от процепа иде светлина. От де ли ще е? Влизалите знаят, но мълчат. Пък аз ще ви разкажа. Ще ви заведа дори. Слушайте:
Обещах да пътуваме, с апсари да танцуваме. И до виенския танец ще стигнем, но за сега ще почака. Ей я де е Виената – на два отскока. Ще започнем пътуването си от дето слънцето първо земята целува. Досетихте ли се вече – страната на изгряващото. Много неща могат да изгреят от тук. Най-неподозираните. Слънцето ги пробужда.
Камфорът може и да го имате в домашните си аптечки, но камфоровото дърво знаете ли? И за него ще говорим - друг път. Сега за светлината ми е думата. Не че не е свързано. То с нея всичко е свързано. И тъмата дори. Туй пък ще оставим за философите.
Сега във водата ще стъпим. Всички земни стихии ще усетим. Ей, вие там, с луксозните обувки – стойте на сушата.
Ето я портата за която ви говоря. До нея по водата се стига. Що ли са я поставили в морето? Сами ще си отговорите. И аз искам да чуя как мислите. Както вече знаете, не е обикновена, да речем чамова, а е от туй чудно камфорово дърво, дето не гние. Ще кажете ,че и нашенския салкъм не гние. Не гние половин век, пък после влагата го подяжда. Тя камъка прояжда, че дървото ли? Но и тук ще ви противорека. За камъка водата ваятел е. Някой път и нейните творения по света ще разгледаме. Чиня се отсега за куратор.
Измолвам вратата лееееко да се отвори – само да погледнем. Оттатък – езерце. На сред езерото камък. Не какъв да е - камъкът на рода! Точно този е на рода Тайра с родоначалник на могъщия клан Тайра – но – Куемори, провъзгласен от императора за ръководител но първото правителство, управлявано от самураи. Но такъв камък може и на всеки род да е.
Зад езерото с родовия камък е светилището. Построил го правителственият глава през 1168-а. в измолване на милост всевисша за многото отнети вражи глави, понечили рода му до позорят.
В страната на изгряващото светило да си властваш над остров било естествено. Островите сам Господ създал като разтворил пръсти и пуснал пръстта от шепите си където паднела в океана. Много от високо падала тя, че се разпръснала. Може да е работа през пръсти, ама нали е господня – велика е! Ей ти островна държава. И слънцето се влюбило в тая разхвърлена земица. Великият самурай изпратил на съседен остров през 1177 год. трима изгнаници, обвинени в опит за преврат. Сърцето на пленника Ясуори се късало от мъка по любимата. Толкова я обичал, че чак слънцето се засрамвало. То нали обича безрезервно всички люде по земята, как човек ще се мери с неговата обич. Виждало небесното светило всеки ден, месец след месец човекът пуща в морето по една дървена табличка с издялани на нея стихове за безмерната си любов. Крепяла го надеждата ,че поне една табличка ще стигне по вълните до любимата девойка. Слънцето помолило братовчед си вятъра да му помогне. Духнал той и отнесъл една табличка до камъка в езерото, където се издигал шинтоиския храм-светилище и където чистите молби се чуват. Този стих бил необикновен, защото в гънка на издялан знак, изтощена от скръб се гушнала и заспала една отронена от сърцето на влюбения момък сълза. Взел в ръце табличката Тайра – но – Куемори, събудила се скритата сълза и го разплакала. Смилил се той над момчето. Дал му свободата и го пуснал да възхвалява любовта, гледайки я в очите. Морето решило да запази всички таблички, станали вече 1000. То не можело да чете, но те излъчвали такава нежност, че решило да ги върне на хората. Те и сега плуват в езерото на остров Ицукушима. Всеки може да ги види и прочете с езика на сърцето си, но първо трябва да мине през камфорната порта тории – портата на прехода от земното към свещеното.
Обречените от Фукушима-1. 17 облъчени с ...
Chushingura (1962) или "Четиридесет...
Само танцуващите аспари знаят пътя през морето, до острова, даже в друга форма извоюван, старите истории разказващ...
Светът ни е голям и прекрасен Мечтаем да го обиколим. Мечтаем да достигнем до най-отдалечените кътчета на Земното кълбо, да кръстосваме посоки и географски ширини, да откриваме непознати култури, да насищаме сетивата си с нови гледки, аромати и звуци, да споделяме емоции с любими хора и приятели, да търсим нови познания и опитност, да променяме себе си и живота си към по-добро.
Ние правим всичко това повече от 10 години и решихме да го споделим с вас. Имаме хиляди полети зад гърба си, били сме на 6 континента, в стотици градове и повече от 70 държави - от Бали до Хавай и от Исландия до Нова Зеландия. И не спираме да пътуваме.
Създадохме Апсара Травъл, за да ви покажем как ние виждаме красотата и многообразието по света и да ви помогнем да откриете вашето любимо място. А то може да бъде всяко място.
Пътувайки повече, учим повече, обичаме повече, сбъдваме мечти, вдъхновяваме се. И няма нищо по-хубаво от това да срещнем Изтока и Запада в душите си и да превърнем Света в наш дом.
Пътувайте днес и осъзнайте единството, което се крие в нас и около нас!
Нека Светлината е винаги с теб!