Там някъде далече, далече на изток има остров сред океана. На този остров е земята Викегор. В нея расте най-необикновеното и древно вишнево дърво. И тъй като всяко нещо си има свое име, имало и дървото.Наричали го Йу- року-сакура, което значи: „Вишнево дърво, цъфтящо на шестнайстия ден“. Не случайно това дърво избира необикновено време за цъфтеж. В него е заключена душата на човек. Човешки живот станал негов живот. Този човек бил самурай. В градината му растяла вишна и цъфтяла всяка пролет . Като дете играел под нея. След него и децата му.
От незапомнени времена имало обред - щом цъфне вишната връзват към клонките ярка двуцветна хартия с йероглифи, възхваляващи Бога за пробуждащата се природа и пролетното слънце. Всяка година самураят зачитал ритуала и се прекланял пред дървото.
Остарял. Преживял всичките си деца. Вишната била най-скъпото, което му останало. Но беда – дървото засъхвало и загивало.
Заболял от мъка старецът. Приготвил се за пътя от който няма връщане. Добрите съседи посадили за него младо вишнево дърво до ствола на засъхналото,с надежда да го утешат. Човекът поблагодарил за грижите, но сърцето преливало от болка. Обичал си старото дърво. То било верен страж, съпричастник на болките и страданията , пазило тайните му цял живот. Нищо не можело да замести загубата на последния верен приятел. Това отдавна не бил оня снажен самурай, победител и в най-тежките битки. Душата на силния се свивала, свивала, докато тялото се огънало към земята. Вече с мъка надигал глава да погледа необятната синева на небето с въпроса: „ Ти ли ще ме приемеш или Земята?“ но никой не му отговарял и той влачел безпътно нозете си.
Изведнъж го споходила щастлива мисъл. Заситнил бързо, бързо. Разбрал как да съживи дървото. Това се случило на шестнайстия ден от първата луна. Отишъл самурая в градината, поклонил се на сухия ствол и му рекъл:
- Умолявам те, сниши се до моята молба, започни отново да цъфтиш! Искам да умра вместо теб! Вземи моя живот! Бъди и пребъди във вековете!
Разстлал под сухото дърво бяло покривало. Приготвял се за нов ритуал – ритуалът на саможертвата. Легнал с двуцветната хартия в ръце, върху която изписал нови йероглифи и се понесъл усмихнат към небесните селения . Духът на самурая се вселил в дървото. Жертвата била приета и то разцъфнало мигновено. Вятърът сам закичил дървото с благодарствените, старателно изрисувани символи.
Минали векове. Но оттогава само вишната Йу-року – сакура разцъфтява на острова всяка година в сезона на снеговете, в шестнайстия ден на първия лунен месец.
Повече за Япония и не само: https://apsara.bg/
Развитието на човечеството след Атлантид...
Енергетиката на древния град в картината...
Вярно е че може да се идентифицираме и си комуникираме с дърветата, а и те с нас. И легендите са хиляди, само които помним. А и българските са много! А както местните плодове са най-вкусни и полезни, то така е и с легендите ни :-)
И това винаги се е знаело от хиляди години, само не от съвремието, на което трябва да припомняме и „доказваме“. Както скритата наука, история, археология, ...
И даже с медицина изобразяваща се на аптеките ни със змия, пюеща отрова в тялото ни, вместо с Кадуцея на холистичното ни здравомислие...
За дърветата аз писах стихчета, но и бих написал едно обширно есе (май дългичко ще е :-), даже „научно“, с хиляди „доказателства“ за изгубената ни връзка с Природата, че и нарочена за езическа, чак и от църквата ни.
Цветни пролетни споделяния с дървета ти пожелавам, докато са най-разговорливи. :-)
Поздравявам те!
Поздрави!
А мелията или ниймът, още японски люляк наричат "Дървото на 40-те", защото лекува 40 болести
