Пристигна с трена от към връх „Седлото“
най-умното момче в селото.
Даскала и попа реверанс му правят,
че книги все големи му се нравят.
Занизаха се дните , мина време,
не се видя що ражда туй умно семе.
Рода известна, все отбрани горловчани.
Провикне ли се дядо Горлов: „Ех-е-хе-хей-й!“
Три села през планината ще го чуят. Брееей!
А пък Спиро, умната издънка,
млъкнал е като крайпътна трънка.
Вперил поглед в някаква си точка,
да узрее сякаш моли за отсрочка.
Маля му го вика: „Чедо, похапни!“
Що и умното пък рече, ха сега де, отгатни!
„Дум спиро сперо“ само промълви
и отново се самовглъби.
За думите му хвана се жената
и хукна радостна из махалата.
-Бре, проговори! Дума Спиро, спрело!
От тази вест и попа отложи опело:
-Що е спрело, че ме чека умрело?
Автобуса ли дека идва раз в недельо?
Пенсиите ли? Хляба? Тока?...
Неизвестното е вси обзело.
На часа се сбраха в кръчмето
да умуват, що е рекло детето.
Що е спрело бре, хора-а-а?
Да му се не види на момчето взора!

Ето че Спиро се най-сетне реши
мъдростта си с другите да сподели.
Надяваше се с думи топли, прости
да разкрие мъдри мисли, сносни.
Надеждата несподелена, тъй прекрасна
в миг се изпари, щом точилката го фрасна.
Кръчмарката размахваше я страстно,
че ученото мигом в уличката драсна,
преследвано от тирадата й гръмогласна:
-Мързел с мързел, що е спрело?
Без работа е времето ти отлетело!
Таквиз не щем ги в наше село!

Елена Петрова

 

Щот, аз знам един Спиро,
кат' го лопнат с точилката ...
Дум, Дуум - вика:
"Татооо, Сперо чука !...,
носи от Пантт-та-тавата Рей-ки-кия..."
:-)))

Чак пък сарказъм не е. Спонтанна хрумка от игра на думи за козметично повдигане ъгълчетата на устните.