Прочетен: 2138 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2018 13:45
Отде са дошли, как са расли и порасли, никой не знае, но това, което се знае със сигурност е, че на Едноочка е падноло перде пред очите, та вижда всичко в черно горкичката. Пак Едноочка пък вижда всичко в бяло, затова еднооката й сестра и метна от своето черно перде, с убеждението ,че така е по-забавно, да си има лика –прилика. Не са глупави, но защо тъй се дразнят от мъдрост и най-вече от чувство, още не се е разбрало. Пък и на кого му пука, че да се захване да разбира. Завиват се с една черга и трите. Зиме - да не ослепеят от бялото, лете – да не ги попари светлото. И само едноочките си подават главите да огледат черния си свят. Мразят, по скоро завиждат на Триочка за многоочието си. Затова й натискат главата под чергата, нищо да не види. Пък тя, милата, ги обича – нали едно са, с едно сърце туптят. И не себе си – тях жали. Примоли им се:
- Нека погледам отвъд чергата?!
- Какво ще получим в замяна? – събраха погледи от единственото си око в нея.
- На десноочка ще дам лявото си око, а на теб левоочке – дясното.
Речено, сторено. Ето ги и двете вече двуочки. Ама пак неугода. Новите очи виждат бяло. То се промъква през нишките на пердето и свети ли, свети в старото око, иска черният им свят да разтуря. Разлютиха се двете сестри. Размазаха с черно дразнещото бяло. Без да мислят се нахвърлиха на Триочка, вече Едноочка, която видите ли, искала да ги ослепи с подаръка си. Остана й третото око. То бе удивително, защото виждаше с цветовете на дъгата. Отметнаха сърдитките чергата ,както обещаха. Зачакаха единственото око на сестра си да се разплаче. То пък взе, че се усмихна. Пак завидяха и се нахвърлиха да и го отнемат, без да питат и молят. Не го поделиха – разкъсаха го. Остави след себе си червен свят с който сестрите властно напръскаха пердетата пред очите си. И се възгордяха.
Тяхното общо сърце се пръсна от мъка по Триочка и кръвта му се вледени.
Та тъй е протекла част от еволюцията на един недостатъчно опознат ни биологичен вид – рептилиите. Създадени като висши гръбначни с много потенциал за развитие, с пулсиращо в синхрон с биоцинозата си сърце, с гореща кръв, циркулираща до всяка клетка, но със слизането си надолу по стълбата на живота, мутират в пойкилотермни.
И какво ли да очакваме от едно студенокръвно, като нищо го не топли, а чергата е за скривалище? За скок в развитието му имат думата генните инженери или...
Ел5
Енергетиката на древния град в картината...
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Но е много трудно, когато си под чергата. Ам' до тук мъдро е постъпила като им е дала очи...Добре де разкажи после какво станало... Или е тайна да не чуят рептилите :-)
Градинарите облагородяват. Но не става изведнъж. Често се провалят. Понякога успяват. Заради това "понякога" си заслужава да опитват пак и пак.. Задължително и опита си да споделят. Често е нужно да стратифицираш семената със студ, иначе не кълнят, а после да ги сгрееш и обгрижиш. Сбъркаш ли, плодът е кисел повече от преди. Дори изтънчената орхидея се случва да зацъфти като оглозган череп. Продължението е за всички, които нещо някъде, макар и мъничко желаят да облагородят. Добре дошли с опита и идеите си ,градинари - майстори и начинаещи!