Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2018 13:44 - Приказка за Едноочка, Пак Едноочка и Триочка
Автор: emelika Категория: Забавление   
Прочетен: 2138 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 13.02.2018 13:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Живели в едно демократично царство, в слово-свободолюбиво господарство три сестри сиамки. Едната имала само едно, дясно око. Нарекли я само Едноочка. Втората била с ляво око. Викали й Пак Едноочка. Третата сестрица,  надарена с три очи, кръстили Триочка. Да, били различни, но не съвсем. Имали различни глави, с различни очи, но едно сърце в едно тяло. Досуш като триглавата ламя. А и като нея обичали да се приплъзват през щедро отворени врати и да хапят, не смъртоносно разбира се. Някой се стряскали и затваряли вратите, други ядно се заключвали, трети си създали ваксини, а на малцина просто престанало да им пука. Та последните,  бродили дълго по различни пътища и навикнали от  сурналите се от сипеите камъни, не веднъж били препъвани, падали и до кръв ожулени.  Затова и вече не се страхували. Приели сиамките за предизвикателство, дори необходимост. Всяка твар има свое място и под слънцето , и под луната. Е, разбира се, че на никое, по-цивилизовано животно не са му приятни мухите и замахва де с лапа, де с опашка да ги пропъди, докато този жест се превърне в спонтанен акт, но твърде краткотраен, уви. Но стига с мухите – да се върнем към сестрите.

Отде са дошли, как са расли и порасли, никой не знае, но това, което се знае със сигурност е, че  на  Едноочка  е падноло перде пред очите,  та вижда всичко в черно горкичката.  Пак Едноочка пък  вижда всичко в бяло, затова еднооката й сестра и метна от своето черно  перде, с убеждението ,че така е по-забавно,  да си има лика –прилика.  Не са глупави, но защо  тъй се дразнят от мъдрост и най-вече от чувство, още не се е разбрало. Пък и на кого му пука, че да се захване да разбира. Завиват се с една черга и трите. Зиме  - да не ослепеят от бялото, лете – да не ги попари светлото. И само едноочките си подават главите да огледат черния си свят. Мразят, по скоро завиждат на Триочка за многоочието си. Затова й натискат главата под чергата, нищо да не види. Пък тя, милата, ги обича – нали едно са, с едно сърце туптят. И не себе си – тях жали.  Примоли им се:

-  Нека погледам отвъд чергата?!

-  Какво ще получим в замяна? – събраха погледи от единственото си око в нея.

-  На десноочка ще дам лявото си око, а на теб левоочке – дясното.

Речено, сторено. Ето  ги  и двете вече двуочки. Ама пак неугода. Новите очи виждат бяло. То се промъква през нишките на пердето и свети ли, свети в старото око, иска черният им свят да разтуря. Разлютиха се двете сестри. Размазаха с черно дразнещото бяло.  Без да мислят се нахвърлиха на Триочка, вече Едноочка, която видите ли, искала да ги ослепи с подаръка си. Остана й третото око. То бе удивително, защото виждаше с цветовете на дъгата. Отметнаха  сърдитките чергата ,както обещаха. Зачакаха единственото око на сестра си да се разплаче. То пък взе, че се усмихна. Пак завидяха и се нахвърлиха да и го отнемат, без да питат и молят. Не го поделиха – разкъсаха го.  Остави след себе си червен свят с който сестрите властно напръскаха пердетата пред очите си. И се възгордяха.

Тяхното общо сърце се пръсна от мъка по Триочка и кръвта му се вледени.

Та тъй е протекла част от еволюцията на един недостатъчно опознат ни биологичен вид – рептилиите. Създадени като висши гръбначни с много потенциал за развитие, с пулсиращо в синхрон с биоцинозата си сърце, с гореща кръв, циркулираща до всяка клетка, но  със слизането си надолу по  стълбата на живота, мутират в пойкилотермни.

И какво ли да очакваме от едно студенокръвно, като нищо  го  не топли, а чергата е за скривалище?  За скок в развитието му имат думата генните инженери или... 

Ел5

 

 




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - или
13.02.2018 18:39
Многоочка да ритне чергата и да им подари по едно бяло кокиче на ЕдноПакОчките, та като се завият да има е черно, кат' се отвият да си го гледат. А тя да хукне из цъфналата гора, с поне едно виждащо око и едно сърце...
цитирай
2. emelika - Не може сама да хукне - 3 в 1 са
14.02.2018 00:03
Но може да ги промени...
цитирай
3. lexparsy - Рабира се че трябва да ги промени...
14.02.2018 01:24
Просто проявих тъпо чувство за хумор :-)
Но е много трудно, когато си под чергата. Ам' до тук мъдро е постъпила като им е дала очи...Добре де разкажи после какво станало... Или е тайна да не чуят рептилите :-)
цитирай
4. emelika - Лесно и бързо е да посечеш цвете, фиданка или плевел
14.02.2018 09:10
Възкресяват богоизбраните.
Градинарите облагородяват. Но не става изведнъж. Често се провалят. Понякога успяват. Заради това "понякога" си заслужава да опитват пак и пак.. Задължително и опита си да споделят. Често е нужно да стратифицираш семената със студ, иначе не кълнят, а после да ги сгрееш и обгрижиш. Сбъркаш ли, плодът е кисел повече от преди. Дори изтънчената орхидея се случва да зацъфти като оглозган череп. Продължението е за всички, които нещо някъде, макар и мъничко желаят да облагородят. Добре дошли с опита и идеите си ,градинари - майстори и начинаещи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296772
Постинги: 150
Коментари: 1099
Гласове: 5611
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031