С всички багри на дъгата
Постинги в блога
17.09 21:10 -
Пътят
22 септември на огледалната 2002 година.
Пределно раздута, туристическата раница очаква да я метнат на гръб. До нея чанта с платна, скицници, въглени и бурканчета с природно извлечени краски за рисуване.
12.09 13:23 -
Момичето от акварела и магията на раклите
Шаманската потомка
- Хей, Звездице моя! Защо спря да пулсираш? От какво затаи дъх? Защо не тупти звездното ти сърчице? А пък, напук за всяка цефеида, обърна правилата и засвети по-силно. Отдаде силата на сърцето си на светлин...
11.09 10:09 -
Затихване
Когато небесата се разтварят в безразмерност времето мълчи и световете непознати заискряват..
07.09 23:00 -
Началото на септември в Еускади
Така нарича своята страна всеки еускалдун, което означава “човек, който говори баски език”.
Това бяха няколко запечатани мига в страната на баските с Апсара травъл.
Това бяха няколко запечатани мига в страната на баските с Апсара травъл.
18.08 15:12 -
Горещо ли ви е?
Да се разхладим в скалистите планини и попием красотата им
12.08 14:30 -
Анихилация
Позабравих тримата си любимци, та реших да им погостувам. Да ви ги припомня, Ей ги – на протритата дървена пейка. Все същите:
Дядо Чух се познава по слуховия апарат. Сяда в десния край на пейката, накланяйки дългунестия си гръ...
05.08 23:45 -
Краставичката
Вариации на тема щастие, начената от Мисана.
Тя преди двайсет дена бе пеленаче, надуло тромпетния си цвят, възвестяващ: „Аз ида! Не знам точно защо съм на този свят, но се надявам да узная, докато раста.“ Чу, че й говорят ...
Тя преди двайсет дена бе пеленаче, надуло тромпетния си цвят, възвестяващ: „Аз ида! Не знам точно защо съм на този свят, но се надявам да узная, докато раста.“ Чу, че й говорят ...
24.07 17:37 -
Мостовете
Миличка Ая, какво ли не ми разказаха хората и пак нищо не разбрах, най-вече как да свържа този понтифекс с момченцето. И се отказах да питам.
- Тъкмо на време.
- Защо?
- Тъкмо на време.
- Защо?
20.07 10:38 -
Понтифексът
- Чичко, извинете, бихте ли ми казали какво е понтифекс?
- Предполагам някакъв рефлекс, в чест на философа Морис Понти.
- Но само предполагате. И не знаете какъв е този рефлекс.
- Предполагам някакъв рефлекс, в чест на философа Морис Понти.
- Но само предполагате. И не знаете какъв е този рефлекс.
15.07 04:10 -
Болката
Днес няма да се изкачвам по моето дърво. Не мога. Много, много искам нещо друго, но не това. Заврях се в моето скришно място под голямата баварска маса, седнах на напречната дъска, свързваща двата ѝ огромни извити крака, издърпах ...
09.07 05:32 -
Две в едно
Да играеш на псифофория е забавно и полезно. Опитайте! Или елате при мен да подреждаме габиони.
Баба поръча и ни докараха габиони. Габион, дори да звучи като гибон, няма нищо общо с животните. Е може и да има, нали всичко е свързано. ...
Баба поръча и ни докараха габиони. Габион, дори да звучи като гибон, няма нищо общо с животните. Е може и да има, нали всичко е свързано. ...
05.07 21:13 -
Пошушна ми вятърът:
Десет сме земни деца неразделни – земята, водата, огънят, въздухът, металът, ефирът, мисълта , любовта, аз и детето стихия. Вихрим се дълбоко във вас, до последния дъх човешки. Местата си сменяме, зараждаме се и потушаваме една...
03.07 06:00 -
Отвътре
Разхождайки се из трите етажа на първата мелница задвижена от вятъра, разговаряйки с хората тук, момиченцето разбра, че да си вътре не е достатъчно. След малко вече няма да е тук. Усети как времето се прозя и вече отместваше поглед от ог...
11.05 06:43 -
Предисловие след началото – умишлено
В една далечна земя хората имали по-различно разбиране за света и случващото се в него. Цялото достигнато знание било свободно за всеки, които имал потенциала, желанието ,волята и търпението да го получи, предаде а след това и доразвие...
04.05 21:12 -
Монодиалогичност или 13 в 90 000
Първото
90 000!
- 90 000?
90 000!
- 90 000?
Търсене
За този блог
Гласове: 6268
Блогрол