Да вземем само един познат цитат от Свещеното писание. То определено е древно. Но кой би дръзнал да го нарече овехтяло?  Точно в него има толкова символи, и то символи в развитие, преминаващи от Стария  в Новия завет с потвърждаващо ста...

Бях помолена да разтълкувам „ Стоножката“, като не споменавам името на молителя. Мислех да отмина, но не мога. Може би така ще подсетя как да бъда разчитана, за тоя който иска да ме разчете. То е израз на емоционално състояни...

 Изопва се гръбнакът ми като тяло на стоножка когато на кълбо се свие, че зима иде и сред лято, удовете ми да не разкъсат старите нови пиявици. Одрипавяла ще се провлача по баира към вкъщи .В гората ще да се дявам, в гората и сред тревит...

Беше мой учител. И приятел на баща ми. Запознали се в театъра. Възрастния човек участвал в масовките и помагал на художника, сред хора да е. Учеше ме да рисувам на добра воля, най-често в дома му – апартаментче на третия етаж с две...

Прагове - за вън и вътре. Прагове -предели между  теб и мен Прагове - везни за сигурност и страх. Прагове -люлки силнати нагоре. Вътре – моят  недокоснат свят, на душата ми платното бяло, да рисувам върху него само аз и комуто съм ...

Седеше  скрито и сгушено. Наблюдаваше големия свят, доколкото стигаше погледа му. Опитваше да надникне във, зад и отвъд на видимото;  във, зад и отвъд  сега.  Струваше му се, че понякога се получава. Днес надничаше във, зад и отвъд себе ...

 Пътят към Бог
едва ли е позната магистрала, а криволичещата пътечка с лек наклон нагоре, за да не се стресираме от влиянието на повишаващото се духовно налягане. Идва момент когато тя свършва и трябва да я проправяме сами. До тук са и ...

   „За фарисеи е скинията, зааа фарисеее –иии!...“
Тъй басово си припяваше след неделната литургия своя псалом, допълващ Светото писание отец Полисвет влизайки в олтара за личен разговор с небесния си баща.
- Живеем във...

За миг светът замря, движен от неживост, разбрана сред дъха на вятъра. Дали е той или стихията дълбоко в мен  оплете жиците, съблечени до голо като нерв саморазкъсал се отвътре? И светлината някъде се скри из черната кутия за неверия. И ...

 Току що запарен. От планински билки, расли далеч от хорски очи, за да не прихване човешката бъркотия. И все енюви. За гости отбрани. Добре сте ми дошли! За днешния чай най-важната  част е водата. Необикновена  – кристална. Цяла но...

 Как малкото да съпоставя на голямото? Нима са малки семената житни, жертвеник на хляба? Нима е малък атомът и няма тежест неутриното? Земята ни за тях огромна, нима е малка за вселени с мисъл непребродни?
Кои са близки и кои далечни ра...

Върти се зодиакът сам в извечен танц улисан с повторими стъпки, все търсещ си достойната танцьорка. Завърта ни съдбите, на орисията подвластни - ту гизди с ни одежди бални или надява дрипи, ту  с обещани почести ласкае или с голотата ни ...

Вселенското сърце перпетум мобиле, пулсира – „туп-та, туп-та!“ Отново „туп- туп“ и свива се Вселената. Приглася му „та-та“ и ширва се в разбягващи галактики.  Сърцето ми синкопно тича подир тях с...

 Статива на художника нарамвам и търся гледка всеобхватна с най-величавата природа, надничаща оттатък хоризонта. На прах разтривам безценни минерали, прецеждам извлеци растителни за вечните бои, дарени от Земята. Надничам в телескопа, пл...

Не зная как  Всемира да рисувам. Дори да имам всички багри на дъгата  и четките на пухкави глухарчета, докоснали броката на звездите. Дори да се напъхам в росна капка и с дъх  раздуя до безкрайност,  озарила предела на мечтите. Дори крис...