Отъпкани -
подгизнала трева, сняг, стари мисли.
Пързалка.

И кроткият дъжд преполива земята
която не иска да бъде оплаквана
дори и с небесни сълзи,

  
Сама жена на път. Мислеше, че пътят ѝ ще е пъстър и красив като дъгата, защото носеше в себе си нежни младежки мечти, обичливо женско сърце ,  всеобхватна за доброто душа, бистър ум , изконна родова мъдрост, търсещ дух, проявен...

-         Хайде да поиграем!
-         Нямам време! Трябва да си пиша домашното.
-         Ще ти помагам докато играем.

Пошушнатото
Слънчицето току що се бе разсънило, а момиченцето вече лежеше по корем в свежата пролетна зеленина, подпряло с ръце брадичката си и не отделяше погледа си от нещо в тревата. Нещото бе свито на фунийка цветче на космос. Цвете...