Познах те по думите – ту пестеливи като питагорова въздишка, ту ръснати от рог изобилен в плодородна есенна позлата. Пълниш наполовина ритуалната  чаша с млякото на небесния път, пропило какаото на нощта и щедро поднесено. Обичам ...