Защо сбират овцете в стадо? Да ги пасат в ония ливади, дето овчарят ги заведе, а не където им се прииска, като дивите живинки. Щат не щат да ги дой, че и агнетата и руното им да взема. Следват го покорно и му блеят благодарно. Подчинените на овчаря овце никак не могат да оцелеят когато са свободни. Затова търпят страхопочитително и джавкането на кучетата.  Паниката е, когато овчарите омешат стадата си. Вземат ли да ги делят, бройката все не излиза. Хилядо да са овцете, а петима овчарите, всеки ще викне: „ Моето стадо беше от триста глави!” Пита се в задачата, къде са се дянали ония петстотин? Защото тия, големите пастири не си знаят овцете по име, а по бройка. Пък за наивното и глуповато животинче, всички стопани са еднакви, докато са на мерата.  И да се присламчиш към друг господар – никой няма да разбере. Чак като дойде лютата зима се вижда кой е напълнил хамбарите и тлаканетата. Но вече е късно да сменяш господаря. Без зоб овцата бързо прегаря, ама и стискат цицките до посиняване за последните капки мляко. Тъй се научиха един от друг големите  чобани, тъй си я и карат, колко лета веке.. Аз съм  стара овца – да му мислят младите...  Хванат ли  гората и една хруска тревица да дръпнат, трябва да са нащрек, дебне ли хищник. Да останат в стадото и да се борят за божите правата на овцете  - бързо ще ги разпознаят. То, въртоглавото си личи отдалече. Неговата съдба е или със счупен гръбнак, или под ножа.     Да млъквам, че с моето неблагодарно блеене и умуване в делата  господарски, само ще си докарам тояга на гърбината, щото не ще мога да избягам, като се развърти гегата. Не ми остава нищо друго, освен да скандирам: „Да живее овчарят!” или безропотно да си трая в определените ми от Всевишния дни. Казано е: „Бъдете като децата!”, затова ето ме – кротка, като агънце. Но нещо в мен неспира да рита. Та нали агънцата и преди да се родят ритат.  Ей, голямо ритане в това стадо ви казвам – и от вън и от вътре. Ха, кажете, как се оцелява?! А бе, тия рога само да красят главата ли са ми дадени? Да ме вземат мътните, че досега не съм ги  пробвала?  Ще се разбера на часа с оня злобен пес, дето сладко си спи в тревата.

-          Бе-е-е-е-е....!

Пра-а-а-ас!

-          Ме-е-е-е! Кво ти пречеше камъка, бабо!

-          О-ох! Забравих, чедо ,че съм със старческо късогледство и по - далеч от стадото не виждам. Сега като си помисля, никога не съм виждала отвъд  него. А рогата са  наистина дяволска работа.  Та ето какво ми донесе моето умуване за съществуването в опита ми то да придобие смисъл.

                                                                                  

                                                                                                      Елена Петрова

 

 

Ами не знам Елена дали трябва да обвиняваме милите овце, че и нарочваме с нашите "човешки" качества :-)
Хората се отличаваме от животните по това, че може да имаме индивидуален разум и Душа, за която сами да носим отговорност.
При животните преобладава, колективното мислене и овцете много добре го проявяват, за това са ни пример... но и те повярвай имат понякога по-мъдро, естествено и природно мислене от някои хора, на които им е по лесно да са част от стадо!
Не ги обвинявай ! Те имат избор, но не винаги са си избрали верния Пъдар да ги пасе добронамерено…А такива Пъдари напоследък много се навъдиха! По-добре да помогнем на някои да се върнат поне при „правилното стадо“ и „Пъдар“

Животно-растително-минералната символика си е от време оно, но явно моята персона не се е справила с нея. Пъдарят не е идентичен с пастира. Пъдарят дори пъди пастира от нивите. Аз поне не пъдя милите овчички. И взела си поука ще се обърна към молитвата на самия вездесъщ Homo sapiens в следващия постинг.

Сигурно е тъпо да се извиня за изразния лапсус :-) Пастир имах предвид разбира се...Ще прочета за отношението ти към Хомо сапиенс!