По пътя заснежен, днес в ранна утрин, първо минало врабчето и скок-подскок, напред-назад, дантела си заплело в търсене на семчица, трохица, песъчинка малка...

Ех, ако можехме и ние по пътя  за насъщния, с дирите си да рисуваме изкуството изящно на живота?...Защо пък простичката врабчова поука да не скътаме?  И делника да зарисуваме със стих и щрих, и песен... В ръкотворното неръкотворна красота да влеем – ей-тъй , по врабчовски , със скок-подскок, красиво  хляба  си да  месим.

може да стане нарицателно след тази СтихоСказка изречена тъй лежерно за нещо, което философията на Лао Дзъ съперничи, а философи и теософи пишат докторати.
И пак може да понатискаш Enter и да разместиш думички и става, и си е поезия :-)
Комплименти.
П.П. Аз пък спонтанно се сетих за Едит Пиаф. Поздрави с песента Non, je ne regrette rien (1960) („Не, не съжалявам за нищо“) - като врабчето :-)
https://www/watch?v=yGx0RJ3WzrA

Вече знаеш. И не ме моли да насилвам Enter -а. Надценяваш ме.
А Едит Врабчето - в крехкост разтърсваща мощ! Благодаря!

"Защо пък простичката врабчова поука да не скътаме? И делника да зарисуваме със стих и щрих, и песен..."
Чудесно казано!
П и е р

Да го правим! Всички ние - мислещите и чувстващи така. Пък може и на други да им хареса. Дано.