Постинг
26.04.2018 23:55 -
Подаръкът на Робинзон
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4237 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2018 00:03
Прочетен: 4237 Коментари: 19 Гласове:
19
Последна промяна: 27.04.2018 00:03
Споделено край вечерния огън на истинските истории
Днес бе следващият четвъртък от 40-те дни след Великден, в който не се тревожи земята – не се сее и копае. Оставих градинката си на размисъл и хванах пътя. Стигнах до поредното сгушено, позабравено планинско село. Оживено е било преди – с голям мегдан, училище, читалище и църквица – всичките тревясали. Поветицата , хмелът и капинакът са ги гушнали, сякаш да ти опазят от плячкосване. Вървя по безлюдните улички, но ето, срещу мен крачи възрастен мъж – висок, слаб, с изправена снага. Дългите побелели и сплъстени, не мити с месеци брада и коса му придават вид на клошар, но леката пластична походка, високото чело и живия благ поглед наподобяват отшелник. Заговарям го. Слуша с приведен поглед . Не отговаря на поздрава и въпросите ми. След кратка споделена мълчалива пауза вади от ръкава на дългата си беловата роба, като Василиса Прекрасна, круша с идеална форма, мамеща за отхапване и ми я подава безмълвно. Държа я шокирано като скрижал. Та това е плодът на мъдростта ! И как се е запазила непокътната до пролетта? От папратта ще да е. Тя е била зимника и хладилника на балканджията.
Днес бе следващият четвъртък от 40-те дни след Великден, в който не се тревожи земята – не се сее и копае. Оставих градинката си на размисъл и хванах пътя. Стигнах до поредното сгушено, позабравено планинско село. Оживено е било преди – с голям мегдан, училище, читалище и църквица – всичките тревясали. Поветицата , хмелът и капинакът са ги гушнали, сякаш да ти опазят от плячкосване. Вървя по безлюдните улички, но ето, срещу мен крачи възрастен мъж – висок, слаб, с изправена снага. Дългите побелели и сплъстени, не мити с месеци брада и коса му придават вид на клошар, но леката пластична походка, високото чело и живия благ поглед наподобяват отшелник. Заговарям го. Слуша с приведен поглед . Не отговаря на поздрава и въпросите ми. След кратка споделена мълчалива пауза вади от ръкава на дългата си беловата роба, като Василиса Прекрасна, круша с идеална форма, мамеща за отхапване и ми я подава безмълвно. Държа я шокирано като скрижал. Та това е плодът на мъдростта ! И как се е запазила непокътната до пролетта? От папратта ще да е. Тя е била зимника и хладилника на балканджията.
Чудакът отмина по пътя си. Насядалите на пейката, скалъпена от от дънера на паднала череша дядовци се зачудиха, че Робинзон Крузо се е поспрял край мен. Тъй наричали човека , с който се разминах. Защо, вече си не спомнят, ама имало нещо, не ще да е без нищо. То, истинското му име останало някъде в забвението на годините. Единият старец рече, че всъщност май е Дамян, но не бил сигурен. По отракан дядо ми го представя така: „От години не е разговарял с никого. Не е ням и не се води на психиатричен отчет. Живее сам. Страни от хората.“ Попитах за крушата. Имало такава – в двора на Робинзон, стара като него. Прииска ми се да съм Петкан.
Елена Петрова
На такива хора робинзоновци аз им викам Пазители… както от Приказките знаем че и гората и планината си имат духове пазители, видни за нас в различни митичности но изгонени от хората… така сега някои хора се опитват да ги заместват, и винаги са мълчаливи и странни :-)
И аз се сетих за няколко случая когато са ме водили, ама не само по тур-пътеките… срещаме интересен човек, който водача ми казва „това не е турист, той си наглежда Тука“ :-)
А за крушата … ами ти знаеш, аз на дяцата го рекам :-) Абе к‘во са правили милите хора като е нямало хладилници? Ами имали са си зимници с камък обградени, и там температурата и лете е 5 гр. като в хладилника… а като откъснеш плода правилно и на правилни треви го положиш си е пресен красив и вкусен и на пролет!
А за занемарените села… малко останаха да им е мъчно, и да осъзнават демократично-неосъзнатото престъпление…
Изчезват естествените обиталища и сторената култура от човека отстъпва на природата. Особено плодните дървета съм свидетел как помират само защото го няма човека да ги обере и да им се порадва… е и да ги почува та някой друг изсъхнал клон или прорасляк да им отреже. А те на машините тъй не се радват и плодовете им са тъжни :-)))
П.П. А Петкан не знам, ама и аз си мечтая да се науча да разказвам като мълча… да си споделям с При-Родата, сред които са и хората… и името ми да не знаят :-)
цитирайИ аз се сетих за няколко случая когато са ме водили, ама не само по тур-пътеките… срещаме интересен човек, който водача ми казва „това не е турист, той си наглежда Тука“ :-)
А за крушата … ами ти знаеш, аз на дяцата го рекам :-) Абе к‘во са правили милите хора като е нямало хладилници? Ами имали са си зимници с камък обградени, и там температурата и лете е 5 гр. като в хладилника… а като откъснеш плода правилно и на правилни треви го положиш си е пресен красив и вкусен и на пролет!
А за занемарените села… малко останаха да им е мъчно, и да осъзнават демократично-неосъзнатото престъпление…
Изчезват естествените обиталища и сторената култура от човека отстъпва на природата. Особено плодните дървета съм свидетел как помират само защото го няма човека да ги обере и да им се порадва… е и да ги почува та някой друг изсъхнал клон или прорасляк да им отреже. А те на машините тъй не се радват и плодовете им са тъжни :-)))
П.П. А Петкан не знам, ама и аз си мечтая да се науча да разказвам като мълча… да си споделям с При-Родата, сред които са и хората… и името ми да не знаят :-)
Животът спира, когато няма
училище, читалище и храм.
Когато липсват хора
на селския мегдан.
Сред живата природа -
дива и разкошна,
броди Робинзон
кат сянка полунощна.
Търпелив раздава
свиден златен дан.
Не спира...с вяра търси
своя нов Петкан.
Истинските истории
хващат направо за сърцето!
Поздрав за постинга!
цитирайучилище, читалище и храм.
Когато липсват хора
на селския мегдан.
Сред живата природа -
дива и разкошна,
броди Робинзон
кат сянка полунощна.
Търпелив раздава
свиден златен дан.
Не спира...с вяра търси
своя нов Петкан.
Истинските истории
хващат направо за сърцето!
Поздрав за постинга!
"кратка споделена мълчалива пауза" .........сякаш се претегля миналото и се решава бъдещето на запустялото селце в този върховен, възлов момент......История без край(на) и вечна.....благодаря, че отчупи едно парченце от нея, за да споделиш с нас :)
цитирайе досег с първичното и безмълвното огънато пространство, когато една душа, бездумно може да пресече пътека с друга. И да остави следа. Да замисли. Въпреки драскотините, от които към гърлото се вдига горчилка. Защото този свят уж не е самотен остров. Или убежище, където се скриваме тихо. Но понякога е. Докато не те чуе Някой. Някой, станал поне за мигове твоят Петкан.
Прекрасно споделено, миличка!
А на градинката ти (моя отколешна мечта), желая изобилие, свежест, плододайност. Да ти носи радост и удовлетворение! :*
цитирайПрекрасно споделено, миличка!
А на градинката ти (моя отколешна мечта), желая изобилие, свежест, плододайност. Да ти носи радост и удовлетворение! :*
Неволно асоциирах този Робинзон с Мунчо от "Под игото". Спомням си, че в повечето български филми преди 10 ноември 1989г. присъстваше образът на мълчаливия странник. Не зная защо бе толкова нужен по онова време. Сега повече пасва на реалността. Имаше и такова заглавие на роман на фантаста Робърт Хайнлайн: "Странник в странна страна"! Но в твоя случай крушата е разковничето на всичко.
цитирайсе учудвам на изборите си - те просто са! Радост ми е, че си един от тях!***
цитирайНякога нашите прадеди са знаели това - закопани в дълбок трап и покрити с дебел слой папрат, плодовете оставали до пролетта все тъй сочни и здрави. Папратта е символ на магия и вяра, сигурност и подслон, знак е за дълговечност. Била е преди нас тук и вероятно ще бъде дълго след като ние изчезнем:)
Чуден е този твой нов познайник, Робинзон! Всички бедстващи и оцеляващи по днешните села престарели наши роднини се огледаха в него. Сякаш целия наш народ си олицетворила в този герой - нещастни страдалци с чисти души и светли помисли, забравени от света всеки на своя остров и в своята порутена колиба след голямото корабокрушение, без име, без бъдеще, без надежда дори да намерят някой Петкан. Хубаво е, че ти искаш да бъдеш в ролята на този приятел - ние друго не можем и да направим, с нищо не можем май да помогнем. А е видно, че българският ген ще е жив, докато ги има последните оцеляващи робинзоновци, след тях идваме ние, мутантите:))) Разбира се, с постове като тези и с отношение като това, което тук засвидетелстваш, ти отмахваш изящно булото на скептицизма, скъпа Емелика - и аз ще се радвам - дано!
Благодаря ти за глътката свеж балкански въздух, за капката святост и народолюбие, за вярата в българския корен и неговото оцеляване и за болката и обичта, които струят от чудесния ти текст! Поздрави!
цитирайЧуден е този твой нов познайник, Робинзон! Всички бедстващи и оцеляващи по днешните села престарели наши роднини се огледаха в него. Сякаш целия наш народ си олицетворила в този герой - нещастни страдалци с чисти души и светли помисли, забравени от света всеки на своя остров и в своята порутена колиба след голямото корабокрушение, без име, без бъдеще, без надежда дори да намерят някой Петкан. Хубаво е, че ти искаш да бъдеш в ролята на този приятел - ние друго не можем и да направим, с нищо не можем май да помогнем. А е видно, че българският ген ще е жив, докато ги има последните оцеляващи робинзоновци, след тях идваме ние, мутантите:))) Разбира се, с постове като тези и с отношение като това, което тук засвидетелстваш, ти отмахваш изящно булото на скептицизма, скъпа Емелика - и аз ще се радвам - дано!
Благодаря ти за глътката свеж балкански въздух, за капката святост и народолюбие, за вярата в българския корен и неговото оцеляване и за болката и обичта, които струят от чудесния ти текст! Поздрави!
Леле, много ми хареса! Много силно и трогателно!
цитирайОтново се връщам при вас край огъня. Нося крушата - да си я поделим. Ще я дам на виновника Лекс да се срещнем, споделяйки истинските истории, да я раздели. Пък аз ще раздам парчетата. Земната осмица лесно се дели.
цитирайНека те срещне с пазители на свещени земи и още по - свещени неписани знания. Нека се сбъдне мечтата ти да споделиш като си мълчиш, без името ти да узнаят.
цитирайЖивотът споделен е най-полезен
и щом се ти явиш
за него си орлица. Бдиш.
цитирайи щом се ти явиш
за него си орлица. Бдиш.
Във вечните истории с най-кратките сентенции да плуваш.
цитирайза себе си в делбата се не сетих. Но аз - коилото, от твоя лимец семената да множа се уча.
цитирай
14.
emelika -
Приятелю, missana, на този резен само семчицата си лежи спокойно в семенното ложе
02.05.2018 21:43
02.05.2018 21:43
Знаех си, как знаех само, че крушата е твоето разковниче за дни нелеки. Посей в най-благодатна почва това тъй малко и велико чудо!.
цитирай
15.
emelika -
За правилно разбиращия румената част, от слънцето огрявана се пада, нали така е elineli?
02.05.2018 21:50
02.05.2018 21:50
Най- верен е изборът сгряващ от огън приятелски.
цитирайЗа себе си навеки забрави като мутант! В тебе светлина се ражда, която трепетно очакваме.
цитирайС неподправената чистота на танца ти красив да го започнем!
цитирайemelika написа:
Блага вест, от твоя дял, частичка за посестрима ще кусна - за себе си в делбата се не сетих. Но аз - коилото, от твоя лимец семената да множа се уча.
За мен са чест и радост да споделя с теб каквото и да е: разказ, изживяване, емоция, мисъл, урок, дар. Всеки досег с личността ти е светлина. Благодаря ти! Прегръдки.
Така си дойде. Светлината е във всеки. Тя е Истината!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5616
Блогрол