Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2019 09:24 - ПАПЪЛ, ПАПЪЛ И ХАЙДЕ В КОМИНА!
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2338 Коментари: 14 Гласове:
18

Последна промяна: 17.05.2019 00:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         Сгушени в гънките на планината, грижливо защитени и пазени от дланите и, се криеха няколко стари къщи с каменни плочи, обрасли тук таме с мъх – маскировка за орлите, неподозиращи че под тези стрехи безгрижно играят малки пиленца.
         Преди много години, когато звъняха турски ятагани и синовете биваха изтръгвани из майчина гръд, дядо Врабчо помоли планината да скрие свидната му челяд. Тя го прие с радост и му дари богатствата си – богатства, за които повечето люде така и не научиха. Умножи се рода му. Още комини запушиха, а планината продължаваше да ги пази, пази и днес в шепите си селцето, носещо името на дядо врабчовите предци – село Врабци.
          - Вечерята е готова. Бързо в работилницата да извикаш дядо си! – строго заръча на внучката баба Ана.
          Работилницата на дядо Христо беше в най-източната част на двора. И тъй като дядото прекарваше повечето си време тук, Елка я наричаше дядовата къщичка. Тя не беше от кирпичени тухли както голямата къща, а плетена. Дядо и сам я изплел, но както на голямата не се виждаха  тухлите, така и на малката не се виждаше плетката, защото бяха измазани. Това никак не беше ясно на момичето, но не смееше да попита. Искаше сама да разбере. Беше виждала как баба и плете чорапи с пет куки, майка и изплете фанела с две, а стрина и дантела с една. Но да изплетеш къща? Влезе в голямата плетена стая и заразглежда инструментите, грижливо подредени и окачени на стената, а където липсваха, с тях дядо и работеше. Как ли е плел къщата? Винаги с любопитсво наблюдаваше действията му. Стоеше с часове край него. Подаваше, придържаше, преместваше и почисваше, а понякога само мълчаливо наблюдаваше как грейват слънца, зреят гроздове, цъфтят цветя и причудливо се извиват листенца върху шкафове и гардероби, макар че не бяха поръчани, защото хората неможеха да платят за тази дървена красота. Дърводелецът оставяше в скромните им домове красотата и сърцето си като подарък. Днес той е измайсторил малко трикрако столче със струговани крачета. Довършваше с длетото плетеничките. Кой ли го е поръчал?
         Елка погледна тъжно и завидя на притежателя му. Любопитсвото и напираше, но остана вярна на себе си и нищо не попита. Дядо Христо познаваше този поглед и се усмихна:
          - Елке, до тезгяха има още едно столче – донеси ми го. 
          „Две столчета! Значи някой, който има две деца.” И пак се замисли над загатката. Отговорът преследваше мислите и. Взе другото столче. То бе съвсем същото, но двойно по голямо и от по тъмно дърво. Дядо и ги сложи едно до друго.
        - Какво ще кажеш, приличат ли на дядо и внуче?
        - Кое, столчетата?
        - Да.
          Детското телце потръпна от радост при мисълта, че тези столчета са...
        - Баба каза, че вечерята е готова.
        - И аз сам готов. Да вземем и столчетата за дядо и внуче .
        Елка прегърна с благодарност първо дядо си, а после и столчето си.
        След вечерята дядо и внуче седяха пред камината на новите си трикраки столчета.
        Нощта бавно завиваше с пелената си земята, а проблясващите вече звезди избираха тоновете на нова космична песен, която се опитваше да влезе през прозореца и да слее ритъма си с танца на огъня. Дядо и внуче, увлечени в магията на случващото се, наблюдаваха и слушаха мълчаливо. Пламъкът се надигна високо сякаш искаше да излезе, а двата седящи силуета върху стената се извисиха до тавана сред боричкащите се тъмно и светло.
        - Елке, чуваш ли, горящото дърво говори.
        - Чувам само как пука и пращи.
        - Това е неговият глас. Преди да се превърне в пепел иска да ни разкаже какво е видяло през дългите години на живота си. Колко много бихме научили, ако можехме да разберем неговата приказка. Да се опитаме, преди да се е изнизала като дим през комина.
       - И къде отива приказката като излезе през комина?
       - На небето, при звездите. Те я разказват нощем в сънищата. Но докато стигне до тях, тя вече не е същата, пък и ние не винаги можем да чуем гласът на звездите – далече са. Затова гледаме как блещукат -  за другото гадаем. Трябва да се научим да слушаме , когато приказката е още при нас.
        Дете, дървото говори! Папъл, папъл и хайде в комина. Не можеш да спреш приказката му, за да я чуеш когато ти се прииска. Имаш я само сега, докато дървото гори. И всяко горящо дърво разказва своя приказка. Колкото са дърветата толкова са и приказките по земята. Много дървета са изгорели но малцина са успели да чуят гласа им. Нека бъдем от малцината и да не изпускаме подарените ни приказки, защото ще ни научат как да сътворим своята приказка. Кои приказки обичаш най-много?
           - Вълшебните!
           - Папъл, папъл, млада принцесо – от днес започва твоята вълшебна приказка!
           - Дядо, а моята приказка кое дърво ще я разкаже на звездите?
           - Ти самата, когато един ден се превърнеш в звезда. Всичките звезди са били принцове и принцеси. И сега са такива, само са се преместили от земята на небето.
           - И са изгорели, преди да стигнат там? И са били дим?...
           - Дървото гори само в огъня и изгаря наведнъж, а ние горим  всеки ден по малко.
           - Но когато се изгориш боли! Не искам да изгарям! Дървото не го боли, не охка, а разказва приказки.
           - Боли го. Но виждаш ли как свети и топли? Дава светлина и сгрява, затова и не усеща болката.  Горенето го прави щастливо.
           - И все пак, аз не искам да изгарям
           - Но това за тебе е толкова, толкова далече. Не го мисли!
           - Дървото вече изгоря! Пропуснахме приказката му.
           - Не сме.
           - Ти си я чул, но аз не. 
           - И ти я чу - приказка за светлината и тъмнината. Папъл, папъл и хайде в комина! А от там на небето - при звездите. Да спим вече. Което не успяхме да чуем, звездите ще ни го разкажат в сънищата.
          Осветена и сгрята Елица заспа веднага.Усмихваше се на сън. Какво ли и разказваха звездите? Това се опитваше да разбере и малкото трикрако столче до леглото и.



Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Следва продължение
02.05.2019 09:25
Приятно четене!
цитирай
2. katan - Вълшебна приказка!
02.05.2019 09:55
С много истини, разказани фино и елегантно.
Очаквам продължението.
Поздрави и хубав ден!
цитирай
3. emelika - Еха! До 70 има още толкова мнооого...
02.05.2019 10:16
Чак не се надявам, че ще ти стигна. Но Божа работа.
А за плетка - имам си. Приятно занимание за релакс, размисъл, фина моторика...
Пробвай! Не е толкова атавистично. Дори и младите майки плетат терлички - топлят двойно.
Пък за качеството но споделеното - не всички са с електромобили. Още има гари, влакове и пътници...
цитирай
4. emelika - Благодаря, katan!
02.05.2019 10:20
Заповядай край камината! Да погледаме пламъка - белким уловим някоя приказка...
цитирай
5. donchevav - Това е моята приказка! И за плете...
02.05.2019 12:05
Това е моята приказка! И за плетената от пръти и кал колиба, и за трикраките столчета, и за пращящите дърва на оджака! "Папъл, папъл - и хайде в комина!" - ще повярваш ли, че съм чувала тези думи - ти от дядо си ли си ги запомнила? Знам, че сме землячки, нещо повече,родителите на дядо ми и баба ми след Освобождението са слезли от Габровския Балкан - Кръвеник и Млечево, да се заселят по на равното:))) Но тази махала не съм я чувала - наистина ли съществува?
Разместваш космически пластове време, за да откриеш зрънцето -- онова, от което сме се пръкнали всички, и пламъчето - онова, което ни грее отвътре отколе и до амина! Папъл, папъл - и хайде в комина, и оттам към звездите! Пътят на дедите ни, пътят на българския род! Светъл, звезден, приказен път - сполай ти! Прегръдка с благодарност, омайнице! И пиши, пиши...
цитирай
6. emelika - Прегръдката е взаимна, Венета!
02.05.2019 12:37
Бях много малка, но съм позапомнила от прадядо си по нещичко. Тук хората са столетници, та затова имам спомени за разкази от минали времена. Когато гостувах на дядовците, от прадядо ми съм слушала много приказки, но не ги помня . Запечатало ми се е това "Папъл,папъл и хайде в комина..." с което започваше и свършваше всяка приказка.
Село Врабците е реално - преди комплекса "Люляците" - около 2 км. Сега по дядовите земи крача. И нещо все ме кара да се опитвам през погледа му света да видя.
цитирай
7. lexparsy - Това не е приказка, а свидетелство за истинско вълшебство.
02.05.2019 13:52
А вълшебства винаги е имало.
А на Емелика е дадена вълшебна дарба, да ни ги спомня и разказва!
цитирай
8. emelika - Приказка ли е, не е ли...?
02.05.2019 15:03
Да стигнем до края, по тогава ще решим. Вълшебно ли, реално ли...? Може и в усукана нишка. Като се замисля края навярно ще е отворен.
цитирай
9. pristan - Вече си взех билет за следващата "прожекция".
02.05.2019 15:30
На първия ред до камината :)
цитирай
10. missana - Благодаря, че започна, Емелика!
02.05.2019 18:49
И хубав ден!
цитирай
11. emelika - Заповядай, pristan!
02.05.2019 20:28
Ще се погреем на живия огън и ще се опитаме да чуем какво нашепва пламъка...
цитирай
12. emelika - Мисана
02.05.2019 20:33
Лесно започвам много неща, но обикновено трудно виждам края им. Сякаш го няма.
И пътувам в странни продължения, там където уж всичко е приключило.
цитирай
13. vesever - Да. . . има много и отвъд видимите ...
02.05.2019 21:14
Да...има много и отвъд видимите неща в нашия свят...
Харесва ми да общувам с мъдри хора. И в моето село имам такива приятели, като дядото от твоята приказка...наистина са ценност.
А тук, до реката, имам и един вековен приятел дърво. Орех на 300 години.
Когато го намерих, бе изсъхнал. Поисках да оживее и от следващото лято почна да се раззеленява малко по малко...
Такива чудеса дава Бог, които да радват Децата му.
Поздрави от мен, Елена!
цитирай
14. emelika - Приятелите дървета...
02.05.2019 21:54
Където и да съм пущала котва след поредно житейско плаване, все си намирах по един предан приятел - живо дърво. Имам си и тук. Кръстила съм си го Трончето. Корените и ствола му се преплитат също като трон. Когато се разположа там , времето спира...
А орехът, орехът е чул и усетил чистото желание на сърцето ти и не е могъл да устои, извикал е с неимоверни усилия жизнените си сили заради някой, който е потъгувал за него. Самотен е бил тоя орех, много самотен. А ти го набикаляй - той чака!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296546
Постинги: 150
Коментари: 1097
Гласове: 5607
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031