Дойде тук, търсейки тишина и спокойствие, с мисли за разбягващите се галактики и изобилието от вариации, аналогии и символики. За да не се главозамае от толкова сериозност, самата случайност с неслучайните си намерения се постара да ги разсее с неочаквани за това място възприятия.

Жена на видима средна възраст, както с анамнезно нехайство биха я определили медиците, дразнещо шумно разговаря по мобилната си връзка със света на себеподобните. Приплаква хленчещо, смехът преминава в кикот, ругатните градират до грозен цинизъм. Седи на един от високите молитвени столове, обрамчващи стените, заметнала по мъжки крак връз крак, тъй-че токчето на едната обувка  се полюшва от ритмичния тропот на другата. Мачка ядно вече безформената цигара, защото тук не се пуши. Кът сред градската архитектура, отреден за света на бог и светците – храма. Удостоява с досаден поглед малцината  посетители в тихия майски следобед.  Счита поведението си за нормално. Все пак това е работното и място. Събира недогорели свещи и чисти праха от иконите.

Галактиките нека си се разбягват,но в световете, все се пръква някой, който да доближава нетърсещите се противоположности, които да се привличат с недотам физични закони.

Неведомите пътища Божи лъкатушат сред ведомата хорска безбожност, създавайки главоблъсканици на търсещите смисъл.

 

*   *   *

 

Млад мъж в спортна форма и одежда тича със свой ритъм по тротоара.

Друг, възпълничък мъж на подобна възраст пуши седнал на същия тротоар и отпивайки от бутилка гроздова прави въртеливи движения със свободната си ръка, следейки с поглед бягащия  в гримаса категорично потвърждаваща жеста.

Детенцето на отсрещния тротоар протяга ръка по посока на бягащия и повтаря въртеливото движение. Мъжът с „грозданката” се хили доволно дарявайки малкия с най-милия блуждаещ поглед на който е способен. Хлапакът за благодарност протяга другата си ръка към него, завърта я в същия ритъм, но в обратна посока.

Ха сега де, как да разбереш коя е вярната посока на този жест. Напомня въртяща се свастика, а пръстчетата чертичките в лява и дясна посока.

Ръката била еквивалент на окото. Вижда.

Виждащата детска ръчица раздвижва два символа – този от Карл Велики, отразяващ развитието на сътворения свят и другият – Хитлеров, искащ да помести безкрайното и свещеното в преходното и мирското.

Ако гледаме и слушаме внимателно, децата са добри учители, а въртенето е присъщо на всичко видимо и невидимо. Важна е посоката.

Въртят се полюсите и се движат един към друг.  Тези на Земята няма как да се стигнат. Само ще си разменят местата и ще ни разтърсят, докато се наместят. Според учените и мистиците.

И другите полюси, дето са се завихрили в нас – човешкия и небесния, искат да се стигнат. Кой ли ще надделее ако се слеят и как ли ще ни разтърси , докато измести конкурента за господството человеческо?

Мирови въпроси.

Пък галактиките нека си бягат.

На кой му пука.

 

 *    *    *

Учудените очи на брезата недоумяват: „Защо движещите се с два нестъпили в земята корена, закрепват с двата си безлистни клона железца, които наричат кабари в кората и върху бели листи с черни знаци „Почина” и „Възпоменание”.

Та нали тя е свещено дърво на Земята, Космическият стълб, който със своите 7, 9 и 12 рески показва небесните равнища. Нали тя е от векове Слънчевата врата през която се излиза от космоса в оста на Полярната звезда, за да свърже Слънцето и Луната, бащата и майката, мъжът и жената...

Когато металните остриета я боднаха, извика:

-     Боли! Жива съм!

Никой не я чу.

За онези, важно беше, не че черните кръстове добре изпъкват на бялата кора, а стратегическото място. Спирката е идеалната възможност да се вгледаш в безжизнените очи от портрета на някого, когото дори да познаваш не си забелязвал приживе, убивайки времето в чакане на неизменно закъсняващ автобус.

А можеш, пътнико, да се вгледаш и в изваяните ,живи брезови очи. Те говорят: „ Ние сме пътя по който се спуска небесната енергия и по който се издига човешкия стремеж към висините. Предците ви знаеха и ме тачеха като покровителка на живота, като пролетта и девицата...”

Можеш, пътнико, но упорито взрян само в мъртвата материя, отказваш да прогледнеш за живата, ранявайки я с пренебрежението си.

Защо да се чудя над причината за разбягващите се галактики?

 

Много поетични и философски картини
за ежедневни неща от живота. Поздрави!
Ще се върна да ги прочета отново.

Сякаш пропътувах с теб една одисея 2001, докато стоях на твоята спирка и се взирах в разбягващите се хора-галактики. Може би галактиките се разбягват, за да освободят някакво сакрално пространство от космическата кръчма на Онези с грозданката. Ще видим. И това скоро ще се изясни. А може би се разбягват заради тъмната материя и енергия. Хитлеровата свастика е по-древната. Това е свастиката на БонПо от Тибет. За жалост Хитлер дискредитира този свещен древен символ - един от ключовете на Смисъла, свързан със Свещените гласни. Бъди благословена да пишеш все така интересно!

Ти си по римите. Крача си делнично.

Одисеята в този си вариант продължава. Може би се освобождава сакрално пространство. Важно е с какво ще го запълним. Може и заради тъмната енергия. Ако празното пространство засвети, Вселената ще се концентрира. Това не значи да се концентрира задължително в плътна материя, а по-логично в лъчиста. Представяш ли си какво велико творческо начало може да има... Нека галактиките се прегръщат в светлина - всичките! Могат!
Знам колко древна е свастиката ,Мисана. Тук имах предвид не давността, а приложението. Свастиката фигурира в първата трета от автографа на Карл Велики. А кой всъщност е той?! Тука има много историци. Да ги попитаме. Пък ние ще допълним. Надявам се има какво.

И на мен ми хареса.
И аз от малка знам, че истинският Живот е над ограничената земна материя.
Но може би в това е изпитанието, човек поставен в суетата на материалното естество, да успее да опази очите и сърцето си, да не ослепее и да не загуби чувствителността си за Небесното.
Така го чувствам аз.
Поздрави, Елена!
Бих искала по-често да влизам, но напоследък...много работа, материя, материя... ))
Прегръдка!

как по-различен щеше да е света. И съм убедена, че доброто, което устоява, увлича.
Знам, че работата ти е много. Наред с другата и градинките ни викат.
Май косите ти пъстроцветно да кичи!

Въпроси за размисъл и отговори.
Само не видях моите четива: ).
Поздрави!

Защото дарбата ти да пишеш се нуждае от силно въображение за вникване във визиите ти, разказващи невидими светове от съпреживявания.
Но и малко от тази дарба трябва да има и четящия... Да може да забелязва и оценява малките жестове около себе си, за да чете човешки съдби в тях.
И аз забелязвам около себе си, много неща, но голямо страдание е да ги таиш, ако нямаш дарбата, а и на кой да ги разкажеш...
Завиждам ти! Да знаеш! :-))))
Моите благодарности и почитания!

Твоите четива ги завърших и деактивирах. Похулика ги. Изобщо не разбирам защо. Почувствах очернена чиста памет.

Изобщо не ми трябва кой знае какво въображение. Всичко си идва ей тъй - от раз.

Всичко е перфектно в светлината на духа, през погледа на душата и любовта на сърцето...
Щастливи са одухотворените като теб, които умеят да фокусират тази безкрайна хармония.
Поздрави и почитания!

Навярно съм щастлив човек. Посрещам с благодарност всяко утро. Радвам се като дете на малките неща, търся доброто, лесно се просълзявам от умиление...

Да вълнуваш и да внасяш свой усет в повърхността на органичната емоция, защото дишаш с разум в безсмислието и заклеймяваш със сърце смисъла! Ще следя публикациите ти с интерес!

Винаги си добре дошла.