Постинг
18.11.2019 04:48 -
***
А токът спря.
За миг светът замря,
движен от неживост,
разбрана сред дъха на вятъра.
Дали е той
или стихията във мен
оплете жиците,
съблечени до голо
като нерв саморазкъсал се отвътре?
И светлината някъде се скри
из черната кутия за неверия.
И черно е
на вярата човешка монашеското расо
обкантено със златни кръстове
и със вериги златни
За миг светът замря,
движен от неживост,
разбрана сред дъха на вятъра.
Дали е той
или стихията във мен
оплете жиците,
съблечени до голо
като нерв саморазкъсал се отвътре?
И светлината някъде се скри
из черната кутия за неверия.
И черно е
на вярата човешка монашеското расо
обкантено със златни кръстове
и със вериги златни
Вълнообразно
Слънце :) - Излизам на разходка :) Не с...
Седя си и те чакам изморено...
Из българския небосклон на „чужденците в...
Седя си и те чакам изморено...
Из българския небосклон на „чужденците в...
Търсене
За този блог
Гласове: 8279
Блогрол
