
Нарисувай душата ми! Нарисувай я в себе си. Нарисувай я с багри. Нарисувай я с думи… Нарисувай ме!
Рисувам. Рисувам те. Неспирно. Рисувам те в сърцето си. Рисувам душата ти. А докато те рисувам тя става все по-голяма и необхватна от платното и думите, все по-неуловима, като идеща и бягаща вълна, понесла перличка, открадната от грубоватата и невзрачна бисерна мида, която на мига ще бъде скрита сред многобройните песъчинки на брега от най-изкусния ловец и ваятел на бисери – Времето, което днес изрича чрез нас: „ Честито Твое Рождество!“
Едно малко момиченце с буйни коси и езерни очи, с върбово венче вместо лавър, стои на брега на езерото и замислено гледа отвъд него, към другият бряг, където се извисяват дървета, а около него има само намусена и посивяла от жежкото слънце трева. Момиченцето иска да може като баща си да преплува езерото и се скрие в сенките на клоните. Мечтае да плува безспирно.
Една девойка стои на брега на морето. Отърсва разкошната си коса от солената вода, задъхана от плуване, загледана в притихналите води до хоризонта. Прииска и се да има свой хоризонт, където да е притихнала вълна…
Една млада жена мечтае да опознае океана и да бъде океанолог. Става еколог и пътешественик. Континенти, морета и океани я посрещат и изпращат. Понякога чува песента на коронката от плачещи листи и океанските светли очи проливат сълза за Земята…
След като си плувал до гората отвъд езерото, след като си бил приливна вълна, слята с хоризонта, след като си плувал с костенурки в океана те пленява мигът на връщането – връщането на своя бряг – брегът ,който те познава и обича.
Има брегове, които винаги ще ни чакат, ще ни обичат и рисуват не като пленници на времето, а като плувци през него, наслаждавайки се на света от гребена на вълната, разпускайки мъдро дългите коси на русалка -закрилница.
Времето се дава да плуваш, крачиш и летиш през него с необременена , свободна същност с лекотата на гларусово перо, танцуващо над океана, носено от вълните или лежащо върху топлия пясък, заслушано в дъха на земята. Времето пожелава – „Бъди извън мен!“
Бъди в безвремие! Останалите пожелания , от банални до най-оригинални ще ги получиш. Но малцина ще те рисуват и ще ваят душата ти в себе си.
Тагове:
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 272 Метафора
Военните разходи: Как Азербайджан изпрев...
Поздравления!
А това, за безвремието, го приемам от цялото си сърце - и като пожелание, и като философия, и като състояние на пълно разкрепостяване, на абсолютна свобода на духа.
Поздравления за есеистичния евтимиевски плам, Емелика!
Благодаря за красивото есенно пожелание - ти си знаеш! Златна прегръдка и от мен!
Струва ми се ,че зад поредицата-малко момиченце, девойка, млада жена стои едно и също лице? Откъде съдя ли? По езерните очи на младата жена!
Е, вече не е трудно да се разбере, коя е жената!
Но все пак е само предположение, може и да греша!?
Хубава вечер!
Вселената обича Светлината слята!
Сънувах имена и думи, галопиращи през времето, понесли светлини от вековете...
Вселената обича Светлината слята!
Сънувах имена и думи, галопиращи през времето, понесли светлини от вековете...
А аз помагам-
оо,и как помагам!
