Изви се буря. Засвистя оня ми ти вятър, чак в комина духна и върна пушека, за което много му се разсърдих, въпреки че го обичам като ми роши закачливо косите. Разхвърча ламарини , събори керемиди, пречупи и голяма ела, точно през средата. Падна на жиците и токът спря.
Но огънят от камината свети. Придърпвам чергата към него и редя приказката- игра „За мишките и тайните“. Ставам съавтор. Хвърлям странния зар със символи. Поемам по мишите пътища… И срещам Томас Инсел – сериозен учен. Изследва семейните отношения на мишките. Интересуват го разтревожените, които се опитва да успокои. Лутаме се в мишето царство. То се оказва твърде интересно и поучително за човешкото царство. Забавлявам се. Приемам всичко в играта сериозно. Оказва се сериозно. На учения дай да експериментира. Взема мишлето бебе от майка му и то почва да пищи. Нищо странно. И човешкото ще запищи. Но ученият иска да го успокои без мама, като му набута в устата нещо укротяващо дотолкова, че да започне блажено да се усмихва. То и с човешките бебета се опитват, дори правят същото. Инсел няколко години се залисва в играта. Веднъж чува за странно племе мишки, моногамни – двойка за цял живот, с особена загриженост към потомството и партньора си. Да не повярваш. То при хората рядкост, а за мишките… Започва да ги изучава. Нарича ги добрите мишки. Това мише племе, твърде многочислено при това, живее високо в планината. Съвсем същия вид мишки, но от друго племе се подвизава в подножието. Нарича ги лошите мишки. Те се чифтосват с когото им падне и не им пука за потомството. И при хората го има. Заема се ученият с благородната цел да помогне на мишките от подножието. Какви ли не проби взема и що анализи прави – сам си знае. На когото му са интересни подробностите може да ги намери в трудовете му: Томас Инсел - невробиолог. По-важни са резултатите. Нали, Краси? Знам, че ще прочетеш. И тук си правим блогови общности, които късно разбрах, че си имат свои правила, например пинг-понг подаването. Ще ме извините, приятели – не винаги съм на тенис масата.
Преди да дойдат резултатите следва един дълъг търпелив път. Вземат се разни течности от белязаните с бяло мишки и се вкарват в почернените. То дози, то време ,то изчакване. Къртовски труд над мишки. Накрая идва резултата. На белязаните с черно трябва да се снеме анатемата. Стават племе също като планинското – обичливо, грижовно, съпричастно. Приказката оживява. Намерено е веществото , което създава доброто, обичта и съпричастието. И то започва с името на народа от ОК, ОК – веществото, утвърждаващо доброто в човека! А царството на мишките – Мус, придобива особена почит. Започва задълбоченото му изучаване, защото на човека са нужни щастливи мигове, като на добрите мишки.
Следва надникване зад лабораторните двери…
За да изследва "семейните отношения на мишките" значи ги поставя в лабораторни условия, а това ги стресира и променя поведението им. Следователно има съмнение за достоверността на резултатите.
По отношение на стреса в лабораторни условия, животните дори са по-спокойни от тия навън- стресът им за преживяване е сведен до минимум - имат подслон, топлина и храна, не дебне хищник... Стресираното животно си личи. Друг е въпросът с популярният термин "хуманността" над животното. Доколко се прилага хуманността към хората? Иди в един агромагазин и попитай колко отрови и капани за мишки има.
Опитът с животни не е от вчера. Те са започнали още от 500год. преди Христа. Животните започват масово да се използват за експерименти през 19 век. Конкретно с мишките започва да експериментира Уилям Касъл през 1902г. в лабораторията на Харвардския университет. Установява, че между мишките и човека има генетични прилики. Много от постиженията за разплитане на загадките на човешката природа се дължат на изучаването на мишките. Приликите в генома на мишките с човека са 97,5%. Често в генома на мишката се вкарват гени от болни хора, за да се изследва протичането на заболяването и механизма му на действие върху органи и системи. И тъй като мишките живеят 2-3 години, може да се проследи протичането на заболяването и евентуалното му лечение. По отношение на резултатите: Никой в никоя научна област не може да гарантира 100% резултата от изследванията си. Тук се добавя и още един малко обясним факт. Изследователят влияе на резултата на изследването си и често получава това ,което е очаквал, сякаш провокира този резултат. То пък води до други разсъждения, че мисълта променя материята. Да оставим това ,че ще затънем в дълбоки води. Току виж сме се удавили. Едно цопване стига.
4. emelika - Малко розово за дамите
15.01 19:45
Розовото е сладката страна на живота, цвят на надеждата, който успокоява. И без да надяваме розовите очила, носим си розовото отвътре. Мозъкът ни го дава в изобилие, ако го поискаме ,като се настроим на розова вълна. Мишките на хълма са не случайни. Точно под тях , в мозъчното подхълмие / да си го кажем и с другото име – хипоталамус/ на бозайниците , от малката мишка до човека се синтезира вещество -хормон, хормонът ОКситоцин, от където по мъничка фунийка от около 200 000 нервни нишки се пренася до задната част на малка жлеза /хипофиза/ легнала върху турското седло на череп...
Което е било немислимо вчера - днес и децата го знаят. А пък децата на много,много поколения преди сега навярно са знаели това, което днес е табу... Колко изящен е светът със загадките си!
