Как малкото да съпоставя на голямото? Нима са малки семената житни, жертвеник на хляба? Нима е малък атомът и няма тежест неутриното? Земята ни за тях огромна, нима е малка за вселени с мисъл непребродни?

Кои са близки и кои далечни разстояния?  До теб човек на хвърлей само, но е нестигащо далечен. А друг от края на света, можеш  с чувство да прегърнеш и мислите си разчетете.

Пълзи в дланта ми мравчица.  Сгъвка и светлината ѝ ще скрия. Навярно мисли ,че е слънцето залязло, а  тялото ми, планината плашеща до залеза не изкачена, самата тя загубена далеч от мравунЯка без сламчицата си свещена, кръст житейски.

Нечувалия за планети и частици червей нехае колко е голям и колко малък – дори откъснат, елементарно пак ще си порасне. Парченце паднал лед цветеца кърши, света без красота оставя, тъй-както без любов човек и жив умира с душа до неутрино свита, където губят важност пределни разстояния светлинни до бит единствен - сетното дихание.

Духът, мъгла пълзяща, потъващо изчезва, отнасяйки размерности за малко и голямо в равността на тишината с брънчица значимост.

Безкрайно малкото с голямото безкрайно танцуват в ритъм същ.

Голямото съдържа геометрията на малките и прости неща. :)))

Светът е фрактален.

"Безкрайно малкото с голямото безкрайно танцуват в ритъм същ."

Фен съм на теорията за фракталния алгоритъм на природата. Но разбира се, не всичко е въпрос на копиране и мащабиране - трябва и душа. Твоята добра душа по един прост и мъдър начин се спуска в дълбините на мирозданието, за да освети ония тайни на Сътворението, чийто ребус е подвластен не на ума, а на Духа. Напомни ми Сали Яшар:))) Или "В един есенен ден по шосето" - любим мой разказ не само от Павел Вежинов. И не само заради червеите:)))
Винаги е удоволствие да се докосна до това, което публикуваш, скъпа Емелика! Благодаря ти! Поздрави!

И моя вътрешен дом е с две врати - незаключени. Източната като твоята - да влиза слънцето, а западната не да гони злото, защото където е влязло слънцето зло не вирее.
Западната пак е за слънцето - спокойно да си отиде в постелите небесни :), защото то е само пречистващия гост на духовния ни дом. Шетнята си е наша.

Точно така. Всяко нещо, процес и явление, започва от малкото и се развива до голямото.

за кого е написано?

Съществуват само Значимото и Незначителното. Това са двете основни категории за Всеобхватното. А за хората те са: Патриции и плебеи!

...Много поезия има в текстовете ти, Емелика!

Нали точно като фикция съм се опитала да ги представя. Но кое е значимо и кое незначително въпросът също остава открит. То е като сламката и гредата. По едната можеш да се подхлъзнеш, а от другата да паднеш.