Току що запарен. От планински билки, расли далеч от хорски очи, за да не прихване човешката бъркотия. И все енюви. За гости отбрани. Добре сте ми дошли! За днешния чай най-важната  част е водата. Необикновена  – кристална. Цяла нощ падаха небесни парцали, две педи юрганче постлаха. Слънце го грейна, скъпоценности заискряха. Събрах ги в новичко медно бакърче. Близна ги пламъкът, съкровището потече. С него стъкмих чая.

За подслада – течен медец кехлибарен, венчан с ванилова клонка и смокини от сладко за който поиска.

Технологията:

Бера звъниче- звънки да са дните, късам риган – радост да има / ореганото  си я в името носи „oros“- планината с радостта  „ganos“ иде, листи малинови - седефа от хълма в душата бисер да вае, мента за свежест, петопръстче за здраве,  стрък от къпина – далеч да се гледа, ягода дива – наслада сърдечна. Всичко седем  - за вътрешна сила.

Оставям ги ден да просъхнат отделно на сянка. Щом централната жилчица не хрущи жаловно в ръката почвам магията. Тя като месене хлебно е. Първо се със слънчова вода обливам да отмие на делника пръските. Разресвам косите – неразбории да няма, сплитам в единство, копринена кърпа превързвам с иглово  кене надантелена, специалната кенарена риза надявам и почвам:

По стрък от всичко, а от ягода и малина по трички. Едно връз друго нареждам. Ако пей ми се, пея песни живителни или благи мисли извиквам. После на фунийка усуквам и в дланите си  по 7 пъти претривам. Който от чая пие, пространство и време де слее.

В пръстен съд с капак покривам, да преспи без луната да вижда. Ден следващ - фунийките на охлювчета нарязвам - за път по спирала нагоре и с ленена кърпа покривам – нишките Мойрини. Отгоре стъклена чаша с вода светена или мълчана, докато аромат ме омае. Разстилам, суша и прибирам.

Дар от Балкана с усмивка отпийте!

 

 

 

                    

Такава технология и Мермерски не може да измисли! Прати ми една- две чашки по скайпа, че сега съм се забил в един батак пред компютъра, а да пия по цял ден кафета ми идва много! Предварително благодаря! :)) Д.Г.

Ще се събереш и батакът бързо ще се оправи. Изпробвано. Отпивай само на малки глътчици!

Давам ви първия: На другия ден след набирането на дрогата за 3-4 часа в камерата хладилна. Разпукват се клетъчните мембрани, междуклетъни и вътреклетъчни сокове се събират и аромътът в пъти по-силен става.

Органолептичен е точния миг на ферментацията. И пак, както при хляба, дето си връшникът с въглени затрупал - ароматът казва кога е изпечен.

В тайна се пази. Краде се - като чирак от майстора.

Ще има ли чашка за мен ,
да се полюбувам на снега и Слънцето ,
да видя усмихнати лица ,
да чуя песента на птичето ,
рано фръкнало , при теб да дойде ,
майсторлъка ти да види ,
да види , да се почуди ,
и славата да разнесе ,
по поляни и по горички !

За теб по турски ще го запаря - в двойния чайник. В стъклените чашки с талийката ще си налеем, като мома да затанцува и цветът да ни радва. Те - кафето и чаят, най-са пивки с раздумки. Знам, ще има какво да си речем, чак да замръкнем.
Хвърчащите сега се гушат някъде. Имам си две банди - идат на гости. Огладнеят ли почукват ми с човчици по стъклото и махат с крилца да ги видя. Отвярям прозореца и ръся трошици, просо, начупени орехи...Первазът - синигерова трапеза. И от дланта ми кълват. Напълнят ли гушки, вдигат гълчава. После отлитат и иде другата банда - врабчета. И все така. Иерархия някаква. Природата знае.

Поетеса ще стана , хей !
Така хората си влияят и повдигат настроението на другите.
Поздрав!
Тони

Стига се е свивала като уплашено дете, скрито в килера, че за него няма място в такъв луднал за алчност и първенство свят, защото си няма нищо скътано, свят в който усмивката започва да става атавизъм, а в чашата подаден чай-искреност да дебне скрита заплаха за съмняващия се в доброто свят. Ела ,Музо при нас - стопли се, открий се такава каквато си - първична, чиста и млада.

Нещо изоставих пиенето на чай и го ударих на кафе, че по лесно се прави.
А с него не консумирам и захар.
А пиенето на билков чай е неземно блаженство.

Никога не добавям захар в чая. Но си позволявам нещо сладичко с него, най-често домашно приготвено с добавка на меласа, стевия или мед, без знайните и незнайни добавки от магазинското подслаждане.

Балканът наистина е щедър и предлага чайче на поляна. Само да си го приготвим. А ти удари в земята китайската чайна церемония :)

Обичаите на всеки народ за достойни за уважение и познаване.
Когато са церемония, задължават да спазваш правила не само в приготвянето, но и поднасянето и пиенето. Това до някъде те държи нащрек - да не се отклониш от тях. И чаят е само зелен, няма импровизация.
Друг е моят дух. Пиеш ли от нашите билки, заиграли дружно, когато се харесват и допълват, то тяхното единство се предава на отпиващия ги. Преглътнеш и вятърът събиран в тях те отнася далеко, осветява те слънчицето дето ги е гряло. А чистата изворна вода, в която ги потапяме, избистря мисълта. Не се боим да сме себе си. Ето, това е магията на нашия чай - простичка, но велика. Великото е велико със своята простота.

Поздравление, Емелика!

Фенесът е малко в описанието и повече в усещането.