Прагове - за вън и вътре. Прагове -предели между  теб и мен Прагове - везни за сигурност и страх. Прагове -люлки силнати нагоре. Вътре – моят  недокоснат свят, на душата ми платното бяло, да рисувам върху него само аз и комуто съм дарила краските си пазени - както редно е да бъде, но уви…

Вратата пак открехната остава. Ключът е умишлено загубен. Прагът вдъхновението чака да се втурне като вихър или мълчешком.

Стрелки часовникови в бяг барабанят, очакването на надеждата прогонват. Платното бяло посивява бавно пак. И ето – върху него пада сняг, пада сняг…Дали ще го затрупа със забрава или за пролет като новичко избели?

Художнико, не чакай вдъхновение от вън, а в есенната шума на душата загреби… 

Импулсът от вътре не може да възникне без външни впечатления, преживявания и знания.

Щом шумата е есенна, затрупала е впечатления, преживявания и знания.

Потокът на подсъзнанието, на безсловесното безподобно е намерил тук
завършеност в една кратка форма. Насладих се на това изящество, Емелика.

Но аз не мога да пиша стихове. За мен това е много висока летва.
Предпочитам си така - проза тип "В ранен предутринен час"
Приеми го за междинно стъпало , по средата на прозата и поезията.