Будно ли е детето в теб, може да приеме всеки за приятел и да се забавлява дори със садху от пейзажа на Пашупатинат – свещеното място на река Бакмати.

 

Е, тук са и кладите за кремации. Понеже е в столицата Катманду, редовно има 4-5 горящи клади. „Ароматите“ остават за въображението. И все пак магия витае тук. Докосват я децата  и мъдреците, което е почти едно и също.

Трудно разбираема за европееца мъдрост.

И европееца е трудноразбираем за другоконтинентните. Но общочовешките ценности остават за който ги тачи.

След многотомното издание "Златната клонка" на Фрейзър вече нищо не може да ме учуди. В Хималаите на смъртта се гледа от един напълно различен ъгъл. Тя е нещо преходно, а не абсолютно.

И дванадесетте тома ли прочете?
Дори попаднал в Свещената дъбрава, ако не си Горския цар, няма да можеш да откъснеш "Златната клонка" .

Не, не съм прочел 12-те тома, защото не успях да ги открия в наличност в БГ. Но се ориентирах в обстановаката по наличното. Това е наистина колосален труд в Антропологията. Възхищение у мен будят и трудовете на Мирча Елиаде, макар че аз имам съвършено различно разбиране от неговото.

Честит Гергьовден и продължавай да ни радваш с уникалните си творби!

Пак ме ласкаеш. Дори не гледам на това що драскам като творба, защото си иде на един дъх. Рядко дълго осмислям. По скоро визуализирам някаква спонтанна идея на която давам словесна форма. А за уникалност, може би приемам донакъде, защо мисленето и изразяването, когато си себе си е уникално като личността на която принадлежи. Харесвам твоята словесна уникалност и дълбото съдържание в нея.
Единомишленици сме в доста от интересите си. Имам няколко книги на Мирча Илиаде и автори изследващи човека и човешкото многопланово, символиката, митовете и легендите, както и другите "Антропо- "виждания, като тия на Рудолф Щайнер.