Сетих се за Хосе Аргюел и неговия „ Закон на времето“ – „ Енергията, организирана от времето се трансформира в изкуство.“

Ей в това е смисъла – в житейското си земно време да организираме творящата си, божествена енергия.

Най-ценно ми е  времето в което забравям, че то съществува. Тогава мисълта, съзнанието и същността  са толкова заети с нещо свое и навярно значимо в стремеж да надгражда кулите си.

Забравяш, че времето съществува и прочие, защото някой е произвел и приготвил закуската, обяда и вечерятата ти.

Това също е изкуство. Обмяната не е противоречие. И мога да забравя, че в блога има kvg55, но нима отричам, че го няма? Прочети "Антикарма", за да разбереш какви са кулите. Не ги отъждествявай с Фата Моргана. Мираж е било и подобно общуване тук.