Отъпкани -
подгизнала трева, сняг, стари мисли.
Пързалка.

Това хайку ли е?
Малко се изкачват през живота си нагоре.
Повечето се пързаляме надоле.

Усетих автентичното настроение, Емелика.

Не съм го мислила за хайку. Това и предишното беззаглавно бяха първите ми мисли след събуждане, породени от случващото се - все вали, валят и натрапливи мисли - подхлъзват се нозете, подхлъзва се живота...И много си прав - изкачването е трудно, но не невъзможно за упорития. Ще се търколим надоле, а после пак ще драпаме, защото в надолето се потъва, в нагорето е надеждата.

Да го доразгърнем пируетно красиво в замръзлека под нас и наденем тъжноватите встрани кънки. Предупреждавам, че мога само с летни - голямо падане ще става.

на налетни и граехме на хокей с канадски стикове. Голям спорт е хокеят на летни кънки. Значи на зимни ще се учим взаимно и ще се крепим да не падаме.

Сдвоеното самоучителство - предизвикателство.
Да се пързаляме!