Там където слънцето отмяташе нощното мораво одеалце на изток и се приплъзваше с прозявка по хоризонта на морето, ококорваше златна главица и отпращаше по небето усмивки-лъчи, които безбрежните води щедро отразяваха, а вечер се сбогуваше с игривите облаци, пръскайки ги с невъобразими бои, преди да се скрие зад планинските върхове на запад, или вятърът понякога караше дърветата да  се превият молитвено до земи и сърцата на хората бяха толкова огнени, че вихреха такива пъстри страсти в които се гмуркаха най-удивителните истории, които никой разказвач не можеше докрай да улови се намираше градчето Стихиево. В него растеше момиченце - любопитно и палаво, неспиращо и все нещо търсещо, понякога дълбоко замислено или търкалящо се в тревата по хълма, за да стигне горещия пясък и цамбурне в пенливите вълни. Те, родните стихии, властвали тук от векове, хич и не се опитваха да се опитомят, даже се промъкваха там някъде дълбоко вътре, за да се взривят в най-неочаквано време, на най- неочакваното място. По такива стечения на обстоятелствата и още безброй други течения – на вълните и вятъра, на мислите и чувствата, момичето прегърна стихиите и само се превърна в необуздана, неуловима, бурна стихия.

- Мамо, защо живеем точно в Стихиево?

- Защото е родното ни място, харесва ни и го обичаме. Всеки си има родно място.

- Мисля не за мястото, а за името. Стихиево от стихия ли е?

- Да.

- А защо тогава не е просто наречено Стихия, а е добавено това „-ево“?

- Защото в него има не само една стихия.

- Тогава да е наречено  Стихиите.

- Стихиево е по благозвучно.

- Какво благо има в една или много стихии – все е плашещо. Може ли стихията да е блага и добра?  Знам, че няма случайни имена и навярно ако не са точно изричани губят смисъла си. Пък точно той е важният?

 - Правилно.

И момиченцето се замисли има ли добри стихии.

Спомни си ураганния вятър, съборил покривите; големият пожар в гората; прелялото речно корито, преди да стигне устието, наводнило посевите; големите вълни ,превзели плажа; земетръса разцепил земята и заключи, че стихиите са опасни за хората. Опасното няма как да е добро. И все пак така ѝ се искаше да види благата страна на стихиите. Откриеше ли я, значи името на родното й място щеше да носи белегът на скритото добро, заключено в последните  три буквички.

в търсенето на добрите стихии.

Стихията не е нито добра, нито лоша, тя е сляпа природна сила. А човекът много си позволява да обижда природата с разни епитети. Но тя ще го постави на мястото му.

Или пък виждаща щом се обижда и поставя на мястото си - качества не за слепец.
Стихиите са вълнували хората от самото начало на съществуването си. Те са основата на най-древното китайско философско произведение "Конфан", отпреди новата ера. Атлантите са оставили почитанията си към тях в посланията към бъдещите хора, част от които сме и ние. Древните мислители енциклопедисти създават науки, базирани на тях, със своите съответствия в символиката, основана върху анализа на въображаемото. а точно то прави чудеса във всички аспекти на човешкото развитие, без значение в посоката му. Стихиите са били и си остават начин за възприемането на света, колкото и рационален или технократичен да е той.
Ако продължиш до четеш продължението, опитай да го направиш през очите на дете, защото една баба разказва за света по начин подобяващ неговото мислеусещане.

Дано малкото момиченце открие дори и в стихите нещо добро. Зад тях със сигурност стои и бог Шива. Разкошен къс разказ, Емелика!

Всичко тръгна от пояснението на една думичка, а се заредиха страници, страници, които накъсах на отделни смислови части, но се възприемат последователно като едно цяло с логическа нишка.