Десет сме земни деца неразделни   – земята, водата, огънят, въздухът, металът, ефирът, мисълта , любовта, аз и детето стихия. Вихрим се дълбоко във вас, до последния  дъх човешки. Местата си сменяме, зараждаме се и потушаваме една с друга, злото ни отстъпва на благостта.

Огънят дърво го подклажда. Земята от огън се ражда. В скут си метала люлее. Металът вода изворна носи - да пои дървото и тварите земни.

Но огънят още топи метала. Металът разцепва дървото. Дървото разделя земята. Земята поглъща водата. Водата огън прегръща - гаси го…

Тъй по дома си Земята шетаме.

Ние, стихиите сме хромела земен и хромел житейски.

Пропуснала си завистта, която е двигател на човешките желания и човекът също отсъства в тази таблица на елементите.

... като детска игра...

Завистта не е двигател на моите желания и на много хора, които познавам.
Има го човекът - като дете, защото има още много да расте.

Игра с асоциация на качества и преобразяване. Можеш да я продължиш.

Прекрасен начин да припомниш, че всички носим в себе си всичко!

Да го носим не е достатъчно. Използваме ли го? Кога и как?

и взаимно разрушаващи се!

Поздравление, Емелика!

Петте елемента – строителните тухлички, всяка с различна, но динамична форма, редят пъзелите на живота.