Миличка Ая, какво ли не ми разказаха хората и пак нищо не разбрах, най-вече как да свържа този понтифекс с момченцето. И се отказах да питам.

-         Тъкмо на време.

-         Защо?

-         Какъв ти каза, че е последния човек?

-         Строи мостове.

-         Ето, това е понтифекс – строителя на мостове.

-         Но защо лелката с книгата каза, че в нея пише за върховен жрец?

-         И това е вярно, но става по-късно. Първоначално така са наричали строителите на мостове.

-         А човекът, който пошушна да питам папата? И какво общо има той със строителите на мостове. Да не би преди да е станал папа, да е строил мостове?

-         Не е.

-         И сега работи две работи?

-         Само си е папа. Работата му в друг смисъл предполага да строи мостове.

-         Вече нищо не разбирам.

-         Ще разбереш. Какво е мост?

-         Това над реката, за да минеш от другата страна, за да не цапаш или удавиш ако е голяма.

-         Правилно. Чрез моста минаваш от другата страна – свързва два бряга. Папата е католик и според вярата му свързва земното царство с небесното. Жреците преди него са правили същото. Много от предишните царе са били жреци и също са се наричали с това име. Папата е техен приемник . Духовният мост е мост на спасението.

-         И сега той ли е царят на света?  И наш цар ли е,  като си нямаме цар, а правителство? Премиерът, президента или заедно са нашия върховен жрец? А може би всички политици искат да са и затова все се карат.  Ако строителите на мостове така се караха, мостове нямаше да съществуват или ще се срутват. Как тогава ще спасим страната и народа си?

-         Добри са разсъжденията и въпросите ти, въпреки че си още дете. Но да се върнем към оня мост, който е момченцето за теб. Нали ти казах, че то ще те спаси, в стремежа си да му помогнеш, името му го подсказва.

-         Спомняш ли си добре всичко , което ми разказа за него?

-         Да.

-         А самото начало?

-         Да. Като хванах котето.

-         Ти започна разказа си с думичката „сънувах“.  Сънят те е отвел в друг свят, също толкова реален и впечатлителен, че не можеш да разделиш двата свята, които са като два бряга между които тече реката на живота. Но можеш ли да си едновременно на двата бряга?

-         Изглежда невъзможно, но всъщност е.  Мислите, чувствата, желанията ми са едни и същи на двата бряга, дори да се намирам на единия. Значи нещо от мен се намира в двата свята едновременно. Но не се чувствам раздвоена. Усещам се цяла, дори разплакана. Сълзите от очите ми от кой свят капят. Ден е. Не спя. Не сънувам. С теб съм, като преди. Плача. Сега . Тук. Но сълзите идат от там.  Объркващо е. Дали не съм по средата на моста между тук и там?

-         За да си отговориш ще те посъветвам още нещо. Близо до вас, в града тече река, с няколко моста.  Разходи се по тях. Ако срещнеш някой да стои по средата заговори го. В това, което ще ти каже има отговори и за теб, нали също си по средата на твоя мост. Мостовете за всички и нашите си мостове, все пак имат главно общо  - превеждат те от една посока в друга.

 

 

 

 

 

засягат само онези, които не са познали всеобщата връзка, защото тя е мост на всяко едно с всяко друго.

Поздравление, Емелика!

П.П. Този коментар се отнася и за предходния ти материал, Емелика.

Ти предугади част от това, което следва!
На децата се разказва в развитие.

Не мисля че религиозните служители строят духовни мостове между хората.

Тези в медийните пространства, искащи да ни внушат и докажат нещо си, определено не са напълно наясно с изграждането на специалните "строежи", необходимостта от тях и личната си роля в процеса, защото са подчинени, най-малко на каноните си, които ограничават смисъла на духовността, рамкирайки го. Най-големият грях е да ограничиш и подчиниш ума, духа и душата. Първо своите, а после и други. Това е развъдника и за всички останали грехове. Колкото повече зависимости, толкова повече грехове. Но има и достойни канонизирани духовници, които издигат светостта с делата си. Религиозен служител и духовен такъв не са едно.
Истинските строители на духовни мостове остават безименни, строят творчески, молитвено, в мълчание, с вяра и в крак с днес. По такъв мост душата не пристъпва плахо, а лети. Пожелавам ти да откриеш този мост и срещнеш строителя му, който не се кичи с духовни титли. И най-вече да откриеш, че не ти е нужен жрец и папа. Ти си Майстора /не понтифекса - стига с тия чуждици, звуково далечни на народността ни/ - първо за себе си , сетне и за други, с осъзнаването, че духовният мост, каквото и име да му дадем е само една символична визуална представа по пътя на развитието ни.

Мислила ли си да издадеш книга за деца? Поставяш по изключително подходящ начин дълбоки, общочовешки, които възпитават и насочват. Поздрави, прекрасно момиче!

Към това ме подтикват децата ми. Ще имат възможност когато и каквото пожелаят да сторят с моите драсканици. Всъщност имам събрани доста детски нещица от приключенията на момиченцето, но непрекъснато вмъквам още. Идеята дойде с една констатация на внучката ми за големината на щурчовата цигулка, за която написах в
https://emelika.blog/lichni-dnevnici/2018/02/16/urok-za-pyrvolache.1594302. В блога довършвам със стихията вятър и спирам за другите стихии, въпреки, че са написани. Да не досаждам. Може да пусна и няколко от разказите на Ая с навлизане на момиченцето в света на цветята и тия на Бю за света на животните, както и как да си създадеш райска градина - три доста обширни направления, които могат да растат неограничено. И като заговорихме за ограничения, имах неочаквано предложение от едно издателство, не за детска книжка, а роман с моя избрана тема, до еди колко си страници, но ми дадоха няколко месеца срок, което ме възпря, тъй като трябваше да зарежа всичко останало с което се занимавам. А вече след много съобразявания с какво ли и с кого ли не, си изградих свят без ограничения и външни диктувания. Свят в който чувствам себе си. И тъй като никога не съм гледала на писането си комерсиално, макар че съм припечелвала от него в кризисно време, не се захванах. Но пък от нещото, подобно на роман, бая изписах. Ще пусна малко и тук. За повечето хора то ще е научна фантастика, през моите очи друга реалност, за която трябва да изминеш определен път, понякога с пределни катаклизми, за да я осъзнаеш. Понаписала съм и доста есета, стихове в проза, някакви мои си миниатюри , които не мога да определя жанрово, поради липса на литературно образование. Никога не съм се блазнела от нещото наречено слава. Пък и носът ми по природа не е вирнат...
Споделих ти повече, защото те чувствам близо до мен, чаровна самодиво!

И понякога твърде лично