Вариации на тема щастие, начената от Мисана.

Тя преди двайсет дена бе пеленаче, надуло тромпетния си  цвят, възвестяващ: „Аз ида! Не знам точно защо съм на този свят, но се надявам да узная, докато раста.“ Чу, че й говорят ласкаво,  грижат се обичливо за нея нищо да не й липсва и започна да надува бузи за песента на златния си тромпет. Всичко обещаваше наситен и достоен растеж под чадърчето на голямото листо от което все още не виждаше света, а само зелена пелена. Но ще порасне, ще отметне пелената и ще покори  огромния свят. На другия ден ласките стихнаха. Даваха й вода като подаяние, но никой не й говореше. От това на нейните сестри не им пукаше.  Но тя беше различна, чувствена по своему и се натъжи.  Докато те си растяха провесени надолу, пленени единствено от земното притегляне, тя започна да се свива в себе си от мъката на самотата. Необходимостта да пие вода стана единственото удоволствие, но то не стигаше, защото необходимостите да те има, не за всеки са достатъчни. Първоначалното чувство на щастие я напусна. Тромпетчето  увехна  от тъжната песен, съпроводена с едно мъчително „Оооох…!“ Дори една росна сълза бе достатъчна да го изхлузи на земята. Беше толкова  невзрачно, че и вятърът не пожела да си поиграе с него. А краставичката продължаваше да се свива, достигна опашчицата  си и спря ,защото не знаеше какво повече да прави. Дори листото пелена се разсърди на това поведение и започна да се покрива с ръждиви петна – така му влияеха сълзите. Тогава едно закачливо мустаче я докосна и тя го погледна с тъгата си. То можеше да се увива по много неща и знаеше повече за живота. Даде мъдър съвет:

-           Навий се на спирала, като мен, забавно е. Това е и предназначението ми. Какво по-хубаво от забавно предназначение!?  Колкото е по-голяма спиралата на растежа ти, толкова по-устойчив си. – усмихна се мустака, но това не я развесели. 

-          Твоята устойчивост прави ли те щастлив?

-          Щастието е в това да намериш предназначението си. Последвай моето. Мога да бъда спирала на горе или спирала надолу. Избери си посока и се завивай. Само спазвай симетрията – тя е важна за устойчивостта.

И понеже краставичката беше толкова различна от сестрите си, веднага отхвърли тяхната посока за избор и се зави нагоре. Отметна пелената. Видя небето. Откри нов цвят, освен зеления.  Това не я направи щастлива, но малко устремена, търсеща предназначението си. Точно тогава чу гласът – жадувания, ласкавия:

-          Какво си сторила със себе си без мен? Прекрасна си!  Не се сдържам да те изхрускам, за да знаеш, че си изпълнила изящно предназначението си!

-          Какво щастие! – възкликна зелената спирала. Но то се достига през сълзи.

Представете си я.

и за дълбоки смисъл. Наистина, ако се разровим, за да разберем същината на нещата, рискуваме да пропаднем в бездната. Това отбелязва и Лев Толстой в трактата си "За живота" - може би най-великото произведение, написано от човек. Безусловно предназначението ни е да сме нечия жертва, но по-добре е преждевременно да не узнаваме за това. Може да се окажем дори жертва на добри намерения свише. Щастието е вид безтегловност, която рядко ни се удава да постигнем. Тази безтегловност е свидетелство за някаква моментна независимост от обрамчилите ни сили на този свят. През останалото време, ако не се отдадем на течението, то ще трябва да плуваме срещу него, а в това не може да има никакво щастие.

"Щастието е в това да намериш предназначението си." - дори когато си краставичка :)

"Щастието е вид безтегловност". Нещо подобно си мислех когато написах, че в един спирален път на развитие, независимо от посоката, символизираща нечия по-висша подчиненост трябва да има симетрия - т. е. баланс, едно динамично равновесие между горе и долу, ляво и дясно, както и за всички противоположности които дойдат на ум. В това равновесие нито се възнасяш, нито потъваш, просто се движиш по вектора на кадуцея, събираш знания за света и ако имаш достатъчно мъдрост се превръщащ във вестоносец.

Добре е да си краставичка. Как осмисля лятото с предназначението си. Много исках да ви покажа снимката на съвършен вител. Въртях, суках, сменях параметри на изображението, не ще и не ще да се покаже. Навярно е по-специална - само за мен. Но пък по месенджър си я изпрати безпроблемно на децата.

Уникални са творбите ти.

Щастието е строго индивидуално и за него не може да се обобщава.

Точно за това избрах не толкова значимата краставичка, за да покажа индивидуалността в усещането за щастие. Логично е, че ти не би желал да бъдеш изяден. Къде е тук обобщението? Всеки за всичко гледа от своята камбанария и усеща със своето състояние на духа. Ако бих обобщавала, може би щях да разсъждавам нещо от рода, че щастието е сборна еманация от чувства на наслада, но оставям това за философите - дървени или определящи се като други, които дори могат да стигнат до идеята за колективно щастие.