Позабравих тримата си любимци, та реших да им погостувам. Да ви ги припомня, Ей ги – на  протритата дървена пейка. Все същите:

Дядо Чух се познава по слуховия апарат. Сяда в десния край на пейката, накланяйки дългунестия си гръбнак към средата, защото по-чуваемо е лявото му ухо. Малките, скъсени до ширината на носа беловати мустачки, естествено допълнение на стеснените размери на фигурата му, прикриват едва личащата горна устна и помръдват ритмично с тиковото движение на издадената напред  долна , начиная от брадичката. Безброй кафяви петънца, разпръснати безразборно по олисялото му теме създават отдалеч впечатление за лунен пейзаж с отдавна замрели кратери. Трудно е да срещнеш погледа на малките, окръглени, безмиглени сини очички от неуморното им шарене насам-натам.
Другият край на изтърканата от годините дървена пейка, свидетелка на какво ли не , заема достолепно дядо Видях пред  чиито учетворен голямофасетен диоптърен поглед, побутван ритмично с нужда и без нужда за ясно виждане и дрозофила не може да прелети незабелязано. Галямофасетният  поглед  хармонично се допълва от голямофасадно туловище, което оставя по-малка част от пейката за другите двама. Под неизменното, пльоснато на една страна кепе с неопределен цвят, тук-таме се подават все още немирни, прошарени къдрици.
Винаги в средата, защитен от планината в ляво и улавящ световните сигнали от антената в дясно, попрегънат в замисъл, изпружил крак по протежението на изтъркан бастун, размишлява над чутото и видяното от съседите си дядо Разбрах, защото поради вглъбеността му е ясно, че много важни околни събития минават незабелязани. За включване на компютърната си мисъл обработваща информацията и изграждайки съжденията  почуква и притиска възглавничките на пръстите си до побеляване при съсредоточване. От този даоистки жест късо подстриганата му остра коса,  все още запазила или по-скоро поела някаква багра застава чинно, окръгляйки основата на пирамидното му лице, насочило връх към земното притегляне.

Но нищо не се случва. Наближават жегите, обезлюдяващи улицата – изворът на събития за обсъждане.

Дядо Чух:

-       Тишина, скука…

Дядо Видях:

-       Никаква непозната картина, мараня…

Дядо Разбрах:

-       Това не ми пречи да размишлявам.

-       Над какво? – питат в един глас другите двама. Всичко видяно и чуто вече сме обсъдили.

-       Ще разсъждаваме над въображаемото.

-       Дяволска работа, щом не го чувам.

-       Щом не се вижда, може пък да е божествена.

Умникът:

-       И двете!

-       Как така? – пита дуо-то

Двете обсъждани сили ги чули, па решили да ги посетят.
Рогатият издърпал слуховия апарат и дядо Чух съвсем оглушал.
Животворецът махнал очилата на дядо Видях и помътнелите очи в миг се избистрили и го видели.
 Бяха навикнали да отговарят на различни мътни дела в които се забъркваха с „Не чух!“, „Не видях!“, „Не разбрах!“ 

-       Вече наистина, ама наистина не чувам!

-       Благодара ти, Боже, видях те!

-       Чух и двамата, но никого не видях.  Как да разбера какво разбрах? Окончателно не разбирам.

Сега триото е пред разпад, след 40  годишно приятелство. Такива неразбираеми дела вършат големите сили с доброто и злото – анихилират разбирането. След него мъгла – ту моравееща, ту белееща.

 

 

Какво са 40 години за Божието време. Една нановиртуална часица. Но през нея могат да настъпят всякакви обрати и анихилации. Защото пътят към обновление то минава през разрушението - през Шива!

Но новото трябва да стъпи на чисто. Ако е земно, в него пак ще има 4 крака, за да си повярва, че е стабилно. А за времето в междината на световете - една поетична мора.

Ами, като не могат да си общуват, полека–лека ще престанат да се събират.

Да.

Симпатични старчета, дума да няма :)

Създадох си старчетата преди повече от 10-на години и вживях в различни социални истории, базирани на реални случаи. Тук преди пуснах само една: "Чух, видях, разбрах и истината за патерицата" Омекотявах с опит за хумор трагични моменти. Старчетата имат реални прототипове с добавка на допълнителни щрихи. Тук преповторих образите от началния им вид.

Има и друг вариант на анихилация На чуването!
Всички говорят, но никой не слуша!
Това е повече женска черта, явно са станали жени!
Винаги съм се възхищавал от това качество на жените ,да не слушат говорящия отсреща Освен ако не предлага пари?
Шегувам се!

Хубава вечер!

Тъй като се обръщаш към Земела, оставям тя да ти отговори на шегата.