Прочетен: 1484 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 12.08 14:34
Позабравих тримата си любимци, та реших да им погостувам. Да ви ги припомня, Ей ги – на протритата дървена пейка. Все същите:
Дядо Чух се познава по слуховия апарат. Сяда в десния край на пейката, накланяйки дългунестия си гръбнак към средата, защото по-чуваемо е лявото му ухо. Малките, скъсени до ширината на носа беловати мустачки, естествено допълнение на стеснените размери на фигурата му, прикриват едва личащата горна устна и помръдват ритмично с тиковото движение на издадената напред долна , начиная от брадичката. Безброй кафяви петънца, разпръснати безразборно по олисялото му теме създават отдалеч впечатление за лунен пейзаж с отдавна замрели кратери. Трудно е да срещнеш погледа на малките, окръглени, безмиглени сини очички от неуморното им шарене насам-натам.
Другият край на изтърканата от годините дървена пейка, свидетелка на какво ли не , заема достолепно дядо Видях пред чиито учетворен голямофасетен диоптърен поглед, побутван ритмично с нужда и без нужда за ясно виждане и дрозофила не може да прелети незабелязано. Галямофасетният поглед хармонично се допълва от голямофасадно туловище, което оставя по-малка част от пейката за другите двама. Под неизменното, пльоснато на една страна кепе с неопределен цвят, тук-таме се подават все още немирни, прошарени къдрици.
Винаги в средата, защитен от планината в ляво и улавящ световните сигнали от антената в дясно, попрегънат в замисъл, изпружил крак по протежението на изтъркан бастун, размишлява над чутото и видяното от съседите си дядо Разбрах, защото поради вглъбеността му е ясно, че много важни околни събития минават незабелязани. За включване на компютърната си мисъл обработваща информацията и изграждайки съжденията почуква и притиска възглавничките на пръстите си до побеляване при съсредоточване. От този даоистки жест късо подстриганата му остра коса, все още запазила или по-скоро поела някаква багра застава чинно, окръгляйки основата на пирамидното му лице, насочило връх към земното притегляне.
Но нищо не се случва. Наближават жегите, обезлюдяващи улицата – изворът на събития за обсъждане.
Дядо Чух:
- Тишина, скука…
Дядо Видях:
- Никаква непозната картина, мараня…
Дядо Разбрах:
- Това не ми пречи да размишлявам.
- Над какво? – питат в един глас другите двама. Всичко видяно и чуто вече сме обсъдили.
- Ще разсъждаваме над въображаемото.
- Дяволска работа, щом не го чувам.
- Щом не се вижда, може пък да е божествена.
Умникът:
- И двете!
- Как така? – пита дуо-то
Двете обсъждани сили ги чули, па решили да ги посетят.
Рогатият издърпал слуховия апарат и дядо Чух съвсем оглушал.
Животворецът махнал очилата на дядо Видях и помътнелите очи в миг се избистрили и го видели.
Бяха навикнали да отговарят на различни мътни дела в които се забъркваха с „Не чух!“, „Не видях!“, „Не разбрах!“
- Вече наистина, ама наистина не чувам!
- Благодара ти, Боже, видях те!
- Чух и двамата, но никого не видях. Как да разбера какво разбрах? Окончателно не разбирам.
Сега триото е пред разпад, след 40 годишно приятелство. Такива неразбираеми дела вършат големите сили с доброто и злото – анихилират разбирането. След него мъгла – ту моравееща, ту белееща.
Всички говорят, но никой не слуша!
Това е повече женска черта, явно са станали жени!
Винаги съм се възхищавал от това качество на жените ,да не слушат говорящия отсреща Освен ако не предлага пари?
Шегувам се!
Хубава вечер!
