Програмата

 

Кметството

 

Да попеем

 

И тропнем нашенското

 

Гоним злото

 

Разходка из „Светилото“

 

 

 

 

 

Парковото пространство

 

Около кметицата е винаги оживено и вдъхновено

 

Така постъпваме и със селото, което е вече умиращо. Понякога губя представа, както за традиционната народна музика, защото ми се струва, че я подменят, а така също и за народните ни песни, които ми се струват поднесени с особен маниер. Ще е добре ако се заблуждавам. Поздрави, Емелика!

Донякъде съм съгласна с теб. Но само донякъде - когато ретрото се превръща в мода. Същото е и кой ще направи по-по- най традиционно ястие, с модерна или вносна добавка, с ходенето на църква по празниците, показност за повечето посетители , че и гордо споделяне в социалните мрежи - "Бях на църква - беше яко!". Разните кавъри на народните песни ми идват понякога в повече, щампите с народна бродерия по тениските - също. Губят естествения си смисъл, символиката на везмото не само не се се разбира, но се и изопачава. Разбирам, всяко време внася нещо свое в бита и културата, но нека то не изкривява първоначалното приложение. Признавам, че притежавам старинни вещи - хурка с къделя, на която показвам на децата как се преде нишката на мартеницата, докато се разказват приказки, старо бутало, в което понякога избивам масло със закупено мляко от местния фермер, покривам с въглени стария връшник, за да опека своята питка на жив огън, варя си бобец в гърнето, нижа си чушки и сплитам лук от градината, разстилам пестил, дялкам дървена лъжица със стария извит мокотауган от прадядо, Кося си тревицата с косата - да чувам "джин-джан" и режа с триона дървата си на магаренцето. Лете се мия със сапуниче, зиме с хума от близкия залеж. Замесвам тесто в нощвите и разточвам на паралията... Понякога си греба и с кратуната слънчевата вода... Всичко, за жалост само понякога, но пък с особено чувство за принадлежност към корените си.
Дори с риск за кичозност, нека е българското, не чуждото. Че то накъдето се огледаш ,то и буквите ни ги няма. Чуждици, чуждици, чуждици - от дюкяна, до парламента... Ох! Върни се, българщино!
А към Голямо Дряново имам особен сантимент - там е детството ми!

това са последните остатъци от българските села...

Точно това село непрекъснато расте, а имотите в него са по-скъпи и от града. Оградено е от орехови градини, дрянове, река, микроязовир, извори с чиста вода и стойностни хора.

От селото и малкия град идват всички велики българи.

В село Жеравна - родното място на Йовков, а също и в Котел, а и на други места, се усеща автентичното българско. Него го ценя много високо, както вмиждам и ти. Нека то пребъдва!

Животът на село е по-труден. Изисква издръжливост, воля, лишения - изгражда качества. Всички се познават, живеят по-задружно, празнуват заедно, погребват заедно и си помагат при нужда, най-често безрезервно и искрено.

Да пребъдва!

Няма ли някъде фестивал на кюфтетата и кебабчетата!

Има. В Генерал Тошево през ноември.

Малко на север, малко на изток, месеците се броят на пръсти, които после можеш да оближеш.