Ето как се сприятеляват жизнерадостните благородни противници:

След като се самообявил за умрял, Настрадин поел на път да опознава света, хората и себе си, защото само пътуването, не ходенето, ръси с неподозирани подправки вкуса на живота – пътуването на мисълта, духът и душата, да не забравим и тялото. А какво е Настрадин без духовитите си подправки? Един ден поседнал край пътя. Бил странен. Не че е необичайно за него. Но за гледащия го отстрани е загадка. Ту се смее, ту се просълзява тъжно и прави странни ,неразбираеми жестове. В туй време от там минавал Хитър Петър. Поогледал го, па поспрял. Как ще да го подмине? Попитал:

-         Мулла, какво толкова те забавлява?

-         Забавни истории. Разказвам си ги.

-         Но изведнъж ставаш много сериозен.

-         Случва  се ,когато попадна на история ,която вече съм чувал.

-         Това е лесно поправимо. Аз си нося моя неизчерпаем източник на истории в торбата.

-         Брей, да не е някакво вълшебство?

-         Вълшебство е Мулла, голямо вълшебство!

-         Ще го споделиш ли?

-         Разбира се, нали сме побратими – отвърнал усмихнато наш Петър и извадил от торбата шепа орехи.

-         Но това са най-обикновени орехи.

-         Грешиш. Не са обикновени. И няма обикновени орехи за необикновения човек.  Във всеки от тях е скрита по една история. Ти си необикновен суфист, криещ зад усмивка мъдростите си, а орехът ги крие в черупката си. Ще ядеш орехи и ще слушаш истории, които не се повтарят. Като ти свърши тая шепа ще зърнеш орехово дърво. Помоли дървото да ти пусне от децата си. Не ги купувай! Не ги брули или пък чупи зелени, защото ще чуваш само тъжни истории, от които те самите стенат и плачат. Малко ли е плачът в този стенещ свят. Ние с теб сме призвани да го разсмиваме. Само усмихнат човек може да тича след годините, здравината и красотата на ореха – свещеното дърво, растящо в райските градини, за които сам Бог поставил да се грижи най-праведния човек  и го наградил за службата му с безсмъртие. Благословени са и людете на земята, създали и отглеждащи орехови градини. Всеки плод носи частичка от божествена мъдрост, предоставена на всеки, пожелал да я получи.

-         Сполай ти друже, за подаръка и думите. От днес вече няма да се надхитряме, защото това е непознато за великата мъдрост.

И се прегърнали братски.

 

 

Ежегоден Фестивал на ореха се провежда в живописното арменско градче Аштарак, който става популярен от инициативата на Багданян и е вдъхновен от арменската традиция и любов към ореха, превърнат в символ на общуване, творчество и съхранение на националните ценности. Традиция, която трябва да остане жива, за арменци и българи.

Настрадин Ходжа трябвало да прави курбан за приятелите си, но се ослушвал! Казали му, имало сняг, че задължението отпада , ако спи на открито, без отопление
Настрадин изкарал ледовитата нощ, но постижението не било признато Цяла нощ греела луна и го топлела ?
Той се съгласил и в уречения ден ги извикал да ядат курбан
Казал им , че не е готов, да изчакат На всеки час проверявал, не бил готов Взело да се мръква, те нерничели
Накрая поискали да видят, какво става с този курбан? Настрадин казал, че всичко е наред, огънят не е изгаснал
Отишли и видяли, че голяма свещ гори под казана?
Разгневени, казали, че се подиграва с тях , как свещ ще свари курбана?
А той спокойно попитал, те какво са направили с него, като обявили, че луната го е топлела в ледената зимна нощ!
Курбанът отпаднал!

Добре са направили... Не може да се надхитрят до безкрайност...

Много са историите и на двамата. Но тук акцента е върху орехите, във връзка с ежегодния национален фестивал на орехите в Голямо Дряново.

Съгласна съм, затова реших да ги сдобря.

Да, мъдро. А във филма вече надхитрят враговете си.

Така и трябва. Двама духовити с лекота и с двеста бездуховни ще се справят.

са образец за това. Но има нещо, което стои неизмеримо по-високо от хитростта и именно то прави умът духовен. Поздравление, Емелика!

Хитростта ,както всяко нещо може да се ползва да добро или зло. Но тя е също и подвижност и будност на ума. Да създаваш словесни или практични хитринки е като дар свише, която използвана за добро е житейски двигател - дава мъдрост и изобретява полезности.

Следователно тя е в основата на прогреса. Но най-вече на техническия прогрес. Духовният е като разпъпването. Осъществява се безхитростно и спонтанно. И е необратим. Така ми се струва.

Не добавих духовност, а подвижност и будност на ума. За духовността ума не е достатъчен. Има много умни, но бездуховни хора. Духовността е точно словесно неопределимо състояние и притежание. Може да го имаш, да го придобиеш при особен случай, да го развиваш, както и да го загубиш. Духовност - най-висшата даденост на човека. И най-мъдрата хитрина тук няма никакво място.

Може ли остроумен и хитър човек, да е беден?

Хитър Петър не е богат, но не е и беден. Няма палат, но торбата му не е празна. Носи имането в себе си. Не е гладен и винаги подслонен. Някога да е казал, че е нещастен?
Предпочел е скиталчествата на необременения дух. Въпрос на личен избор. Можел е с лекота да стане средностатистическа личност, че и повече. Но точно това ще го обезличи.

Взех си само абичката и отидох на гарата. В джобовете ми винаги имаше някакво ресто от пазаруване. Претършувах ги и без да броя каквото намерих ги дадох на касата за билет докъдето стигат. Касиерката доста се почуди, защото не и изглеждах отчаяна нещастница. Озовах се на около стотина километра от дома. В тези три дена опознах себе си и другите повече от всичките години до този момент. Това което имах, носех в себе си. Бях, сита, бях подслонена, научих нови неща и умения за кратко време. И се върнах със спечелени честно и достойно пари. Усетих духът на Хитър Петър. Бях щастлива. Бях богата!

Мнението има свойството да се променя. Особено ако се опознае по задълбочено обекта , който по привичка сме възприемали едностранно.