Наричаха го Стария. Не се сърдеше. Приемаше го като признание и чест. Беше удвоил годините на дълго живелите местни  събратя. Видя много. Чу много. И най-вече разбра нещица за смисълът, наречен живот. А той, животът, казали са го мъдреците, ония велики старци, нищейки, разплитайки и преплитайки съдържанието му, трябва да е осмислен. Защото какво е живот без съдържание, но не какво да е съдържание, а достойно. Всичко опира до загадъчния смисъл, който поради естеството си няма как да не бъде търсен, намиран, губен и преоткриван. В такива разсъждения Старият натрупа мъдрост през вековните си години, съизмерими с поколения човешки животи. Реши да раздаде тази мъдрост на децата си. А те на хората и всички живи твари, способни да я разберат.

Беше толкова отдавна, че не помнеше точно кога и как се появи тук, пусна корен и възправи снага. Харесаха му песничките на реката минаваща наблизо и се опитваше да се огледа в разтеклите се като езерце, чисти води. Не му се получи да й припява с твърде боботещия си глас, но пък започна да реди приказки за първите  и следващите си многобройни рожби. Не можеше да им даде име на всяко, както правеха хората около него. Бяха орехчета – неговите, които щедро раздаде. Да раздадеш безрезервно частици от себе си е също част от големия вселенски смисъл, проявен дори в малкото орехче, смисъл, защитен в зреещи обвивки, докато порасне. Хората му се радваха. Той също. В тази обща радост минаваха неусетно годините. И разбра. Радостта от приятелството с всичко което те заобикаля, е най-важна за дълголетието.

Разказа безчетни приказки, които всеки търсещ ще преоткрива. Но четири от тях, предаде като послания.

Първата приказка нарече Памет. Всичко живо, растящо, развиващо се, множащо се, не може да достигне смисъла си без памет за предците на рода, вида и имената си.

Наричат ме гръцки орех, но не съм грък. Гърците и македонците обичат гордо да си приписват, каквото харесат.

Истината е, че нямам народност. Наречено съм дървото на живата мъдрост и съм дар на земята за човека, не на народи.

Митовете само се доближават до древния ми и божествен произход, с който безспорно се гордея.

Къде и какво съм бил през годините аз, орехът?

В легендите всичко започва от момиче на име Кария - любимата на веселякът Дионис,/ наричан още Бакх, Либер или Загрей/, превърната от него след безвременната й смърт в безплодно, но красиво дърво, посветено на Артемида, богиня на лова и женското целомъдрие, обожавано от нея. Там, където се е случило превъплъщението се появило градчето Кария със светилище на богинята. Пак  там тя със своите приятелки, нимфите Кариатиди, често виели хоро около свещеното дърво. Веднъж се появили страшните сатири и се нахвърлили на нимфите.  За да ги спаси, Артемида ги превърнала в орехи, висящи на клоните на мощното дърво. Така то станало плодородно и всяка година се отрупвало със своите необичайни нимфи, образите на които били изваени от орехово дърво в колоните на светилището.

Гръцкият орех е по-древен от древна Гърция.

Когато Александър Македонски се установил в района на съвременен Ходжент, град в Таджикистан, в похода към Согдианската скална крепост, близо до Самарканд, северно от Пътя на коприната, изпратил разузнавачи. Согдиана е всъщност източната част на Бактрия, където голямата каменна кула е ориентир на керваните по Великия копринен път. Такива пътеводни кули са строени само във Волжка България, наречена тогава Страната на хилядата градове. Ето от къде ида аз, Орехът и с кой велик народ е свързан пътя ми. Връщайки се, войниците донесли от Ферганските гори чудни орехи, които избавили македонските войски от неизвестна болест. Тогава Великият предводител върнал разузнавачите отново , за да донесат орехи, които да засеят в Гърция. От Гърция орехите поемат пътя си към други страни, но вече носейки нейното име.

Сега обяснението за излекуването на войниците е  лесно. Известна е липсата на йод във водата на много региони в Централна Азия. Войниците , вероятно изложени на последиците от йоден дефицит са яли богатите на йод, витамини и минерали неузрели ядки.

Още по-рано в Месопотамия са намерени глинени таблички с надписи на повече от 4 000 год. преди новата ера, в които е упоменато ,че орехи са растели във висящите градини на Вавилон. А жреците са забранявали на простосмъртните да ги ядат, защото развиват ума. На кои властващи е нужно умно поданство? Не е ли така и сега зад голите думи на привидна загриженост и достъпност до съкровените знания и делата по високите етажи на властта?

Историята на ореховите дървета се връща още по-назад – около 7 000 години от съвременното летоброене, с родина Персия, от където се разсяват в Средна Азия, Китай и Гърция, а чрез римляните в Европа. Започнало се е с манастирските градини, достойно за свещените дървета.

Изхождайки от китайското ми име Уан-суи-тзю, което ще рече „дърво но 10 000 години“ съм един от най-старите дарове на природата.

Разказах ви само част от приказката на моето богато минало. А вие какво знаете за вашето? Разкажете приказката за него на своите потомци, за да има с какво да се гордеят, какво да пазят и съхранят.

Втората приказка е Живост. Тя е за младостта с безбройните си лутания, мечти и копнежи. Винаги трябва да съхраниш частица от нея, до края на земните си дни.

Казват – млад и зелен. Какво да очакваш от него? Как какво? Много – от всичко по много.  Устрем и любов, решителност и смелост, търсене и откривателства, стихия – губене и намиране себе си в нея.

Едно малко орехче се появи на самия връх в короната на своите родители, съжителстващи в едно дърво. Особеност, която хората наричат самофертилност. Те толкова се обичаха, че цялото дърво се отрупваше с бебета. Не можеха да тичат, като децата на хората, но си имаха свой начин на общуване. Родителите започваха приказки, а те ги продължаваха. Думата имаше и то – най-малкото орехче от върха. Също и честта да я завърши, което никога не правеше, защото мислеше, че най-интересното винаги предстой. С такава нагласа тръпнеше в очакване на поредното случващо се, което никога не пропускаше да се случи. Ето днес, едно от играещите долу деца реши да се катери по ствола, но падна. От раната потече червен сок, който хората наричаха кръв. Орехчето реши да му помогне. Помоли младото сочно листо, което го пазеше от вятъра, да се самооткъсне и покрие раната. Бяха приятели. А приятелите са жертвоготовни. Листото залепна върху червената рана и пусна със сетни сили от живителните си сокове, смърт за нахалните микроби, които само това и чакаха – някъде да се отвори рана и да нападат. Детето погледна нагоре и видя наклонилото се към него орехче. Разбра всичко и благодари. Затисна с ръчичка листото. То я прие като ласка и заспа вечния си сън, прегърнато в топла длан, доказало приятелство и смисъл. Дървото все учеше орехчетата си на някакво непонятно за другите същества знание. Те го поемаха със същността си и растяха. Орехчето от върха се опита с мислите си да придаде от него на детето. То разбра, макар и не всичко. Привилегия на децата е да се разбират с мисъл и поглед, без значение дали са растение или животно. Раната зарасна. Детето ритуално погреба листото под тревичките и го поръси с цветове на безсмъртниче, а то се зае да се превърне в хапка тор за своя род. Детето бе прочело и разбрало страница от невидимата книга на природата и порасна изведнъж, повече от очакваното. Беше готово на жертви, приятелство, всеотдайност, съпричастие, свои и не свои, но приети за такива изпитания, белязани с необяснимото единство на обич, защото това е да си жив.

На третата  – най-богата приказка, даде име Урожай, събрала роденото  и раздадено от теб.

Урожаят обича фактите. Да го ощастливим с няколко.

На островите в западна Шотландия растат и плододават   орехи с бял  цвят – уникална и малко позната реколта. Децата  носят герданчета от тези орехи. Потъмнее ли герданчето болест или беда заплашват детето. Понякога предупреден, значи спасен.

Плодовете от пет средни дървета превъзхождат маслото от хектар слънчоглед.

Орехите съдържат пет пъти повече хранителни вещества от яйцата, повече мазнини от маслото, повече белтъци от месото.

Три ореха на ден дават седем допълнителни години живот, повече от седем сменят статистиката.

За лечебна цел ореховите листа се берат през юни.

С орехово масло зарастват рани.

Ако по време на събирането някой ви подари чистосърдечно чанта с орехи, ще  се сбъднат желанията ви.

Обилната орехова реколта предвещава сурова зима.

Още много и много разказва богатия орехов урожай…В него всеки може да намери, каквото търси, когато му е нужно.

Четвъртата приказка е Мъдрост. Достойно е да я изчетеш. Призван си да го направиш. Но не всеки дочита страниците й, по една или друга причина. Или пък нещо все недостига, докрай да я разбереш, защото мъдростта непрекъснато се самоопознава. Тази приказка създаваш сам. Тя е уникална и неповторима като теб, като самия живот.

Това бяха четирите послания на Стария орех. Четири послания, като четирите сезона, завихрещи кръговрата на годините и живота, белязан с четири сезона. Разтваряйте неръкотворните им страници, четете и препрочитайте с трепет в сърцето си. Нека бъдат компас в нелекия път на живота, път водещ нагоре, като възправеща се към висините орехова вършинка.

С небесен поздрав към всички вас  от мен, Старият орех, за които ме помнят и за вгледалите се в ликът ми, увековечен в пощенската марка. И най-вече в снимките от старите албуми.

Не е дадено всекиму да разчита свещени послания. Те са като ореха – черупката е текста, ядките – дълбокия смисъл. Така и разчупения орех олицетворява самия Христос. Черупката е дървото на Светия кръст, зелената обвивка тялото му, ядката му – непостижимата божествена природа.

В него има толкова мъдрост и ценни неща. Мисля, че Согдиана съвпада с днешен Афганистан, или греша?! Оттам е и съпругата на Александър - Роксана. Излиза, че единствено Александър е превзел Афганистан. САЩ и СССР се провалиха там с гръм и трясък. Дори и Рамбо не помогна. А орехът е наистина уникален. Ореховото дърво е с най-дебелата и прохладна сянка. Орехите са богати на йод, а един дълголетник сподели с мен, че е живял толкова дълго, защото след навършване на 40 не е имало ден да не изяде 100 грама сирене и 4 ореха. Орехите са страшно полезни за мозъка, а вътрешността на един орех напомня силно на самия човешки мозък.

Доколкото знам Согдиана е в Узбекистан. Александър се влюбва в много младата красива Роксана или още наричана Роксиана от пръв поглед, след превземането на крепостта и изкачването на неговите т. н. "летящи хора" - умели алпинисти по непревземаемата скала. Това била и първата регистрирана военна алпинистка операция. Трудно, снежно, късноесенно, нощно изкачване. Тръгнали 300, 30 паднали и загинали - не намерили телата им в пропастта под отвесните скали. Стигналите,според уговорката развели тънкото платно за уведомяване изпълнението на задачата. Интересната история, неслучайно заинтересува и Холивуд, затова става и популярна, а красивата принцеса пленява силния пол.
За приликата на ореха с мозъка ще припомня бащата на медицината - подобното лекува подобното. Бих добавила - подобното свързва и развива подобното.

Един мъдър шегаджия казал : Колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че мъдростта не идва с годините.

Не зная кое от двете наименования е по-правилното. Другояче казано, тя е бактрийка. А иначе Согдиана като държава наистина е влизала в земите на Узбекистан, но също и на Таджикистан /днешни/. Превземането на крепостта от Александър с алпинистите, заедно с превземането на крепостта на малите, а също и на град Тир /с помощта на водолазни звънци/ са 3-те най-велики постижения на Александър Велики.

Прав е. Мъдростта е личностно, не възрастово качество. Но за мъдрата личност тя наистина расте с годините, защото по-дългия живот му предлага повече предизвикателства над които да се замисля и търси верни решения.

Да, била е бактрийска принцеса и името й означава блестяща, сияеща /от древноирански/

Не случайно любимите на всички орехчета приличат на човешки мозък. Много крият в себе си. Поздрави, орехово момиче!

И още колко много има за разгадаване...

"Не е дадено всекиму да разчита свещени послания. Те са като ореха – черупката е текста, ядките – дълбокия смисъл."

... за да не си помисли някой, че става дума за ореха (само).

Свещените послания са гушнати в символи, чието разчитане е различно. То зависи от разчитащия, неговия духовно-ментален потенциал и статус, от движението на локалните енергийни центрове и историческата необходимост да бъдат разкрити. Посланията не са скрити. Те са пред очите ни и достъпни реално за всеки. Често се препъваме в тях, но не ги виждаме и осъзнаваме. Мисълта на великия разум е материализирана, докато я откриваме и се учим да я разбираме - първо емпирично, сетне и на други нива. Многозначността е силата на посланията.

Доказан медицински факт. Нека да не приемаме живота като черно-бял филм. Като приказката за доброто и злото. Във всяко добро има частица зло и обратно.

Между черното и бялото е не тирето, а мярата. Но не оная общоприетата мяра, а индивидуалната. Важи не само за ореха.

Според мярата лекува артрит, възпаление и болки в ставите - чети Аюрведа.
Използвана е още в древен Китай. по време на династия Хан, преди около 2 000 години. И индианците я смесват с опиум против силни болки.
Използва се за лечение на епилепсия и парализа. Тя е силен невротоксин, който предизвиква парализа, но разбирането на бащата на медицината - "Подобното се лекува с подобно" не е загубило приложение и днес. Както змиите са гъвкави, премерената отрова възвръща гъвкавостта на ставите. Но, разбира се - Не правете това в къщи!