Прочетен: 2185 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 23.01 17:53
Движението в самата приказка продължава в движението на приказката през времето. То я облива и променя, адаптира и допълва, вгражда все нов и нов смисъл. Бабата, майката и по-голямата сестричка разказват една и съща приказка на малкото момченце със значителни промени. Бабата си дава сметка, че самата тя я разказва, не както са я разказвали на нея. Кога, кой и защо променя и развива приказките. Да, променящия се свят пише допълненията и трие с гумичка, което е приел за овехтяло. Но тези корекции са само в дрехата. Същината остава. Модата прави кръг и се завръща стилово и аксесуарно. Приказката също, когато започва да губи изначалните послания. Полека лека връща и древната, все по непозната терминология, защото изопаченото съдържание губи енергийния си заряд и въздействията, формиращи характери, не само информираност и естетическа наслада, които несъмнено са нужни. Тези разсъждения могат да продължат, но ми се ще да го направим с конкретно избрана популярна нашенска приказка, например „Тримата братя и златната ябълка“ – всички я знаем и няма да я преразказваме от край до край. Да си дадем сметка кое ни е впечатлило. Какво сме намразили и какво обикнали.
И така: Коя е златната ябълка, която осветява денем и нощем дори обикновената бедняшка градина? Сорт златна превъзходна или оная ,която ту проблясва, ту се скрива между листата? Кое е онова яркото, което остава скрито в световното дърво на живота?
Кои са тримата братя – голям, среден и малък? Защо и как точно малкият побеждава триглавата змия? Коя е ламята е най-вече, защо са три нейните глави, при това с различни големини.
Градината със специалната ябълка еволюира във времето при разказвачите. Първо е бедняшка, после болярска и накрая царска. Да ви напомня начина на живот – примитивен, уседнал, задоволен? А и защо му е на задоволения още злато? Трябва му, трябва му вълшебството на това злато, скрито в обичливото човешко сърце, приличащо на ябълка, защото няма по-голямо богатство от любовта в него, ярка и мощна като златното слънце.
Какво първо се оформя при човека? Тялото. То е първия син. След 7 години се ражда вторият брат. На тази възраст започва развитието си умът – вторият син. След още седем се ражда изтърсака. Направо се изтърсва от нетърпение да се прояви духът человечески. През годините лошата гумичка изтрива интервалите на раждане между братята, но съзнанието ги помни и пак ще ги притури, като мъниста, служещи на пълното проумяване на приказката. И вече се досещаме защо най-малкия брат ще победи ламята. В много приказки братята са все трима. И най- малкият, най-най- във всичко. Големите и средните братя често поемат по свои си пътища сами. Все неуспешно. Най-малкият им помага безкористно, въпреки опитите им да го надхитрят и събира като едно семейство, в единно цяло, защото всеки един е нужен на другия.
Има дни в календара български – „лоши дни“, когато злото шета и пакости. В такива дни трябва да се пази златната ябълка, не целогодишно. Доброто, колкото повече се раздава, толкова по-голямо място отваря, още добро да влезе. Злото ,като се изчерпи, трябва да се презареди. И от къде? Дръпва си от доброто или се примъква да се стопли, преди следващата пакост.
Ламята е всепоглъщащо животно – огромният и наивен динозавър на душата ни. Сама по себе си безобидна, ако не бяха трите ѝ глави. В по- старите приказки първата глава е най- голяма, тромава и изглежда страшна, но най-лесно се отсича. Втората е по-малка, но гъвкава – извива се и усуква да те види от всички страни и напада неочаквано. Третата е най-малка, но най- силна. Никой не знае силата и възможностите ѝ. Тя може дори да възстанови отсечените преди нея две глави.
Първата бълва огън, втората духа вятър, третата вкаменява.
Тези ламски глави са седалище на злото в различните му проявления, действащи на различни нива от развитието. Според съвременните разбирания злото в тях е с различни честотни характеристики на вибрация. В първата глава вибрира на физическо ниво, във втората на ментално и в третата на духовно. В първо ниво злото се справя равностойно, дори повече. Ако им дадем имена тя е главата на дявола – името на проявление, действащо на физическо и емоционално ниво. Във второто достига , дори надминава понякога при по-ниска ментална активност юнака, дръзнал да се бие с ламята. Това е сферата на действие на сатана като самостоятелно проявление – разбърква, заплита и подчинява мислите, синхронизирайки ги с избрания обект, за да си мисли, че те изхождат от него или от неговото божество. Не всеки юнак се преборва с нея, защото не разбира обсебеността си. Втората глава има способността да възстанови първата. Третата се дирижира от мефистофел /оставям имената на злото нарицателни, за да не се пъчат с главна буква/. Името е популяризирано от посветения Алигери, а буйствата му са били обект на разглеждане в писанията на редица автори, като семейство Ман, също посветени люде, където синът Хайнрих Ман, го вижда и представя като събирателен образ на висшите нацисти.
Всеки език, народност и култура си има свои имена на злото, но тези тримата са проявлението за нас. Нека си го знаем. Злото на духовно ниво никога не може да завоюва крайна победа, защото достига пределна вибрационна сила за твърде кратко – честотата на силните вибрации не е негова същност. Тази неустойчивост е ключовият момент в победата на най-малкия брат.
Да разчитаме приказките мъдро!
А децата трябва да се учат, че има добро и зло, както и да ги разпознават. С приказката детето трябва не да се страхува от злото, а като го разпознае да го побеждава, да бъде Юнакът. Оставим ли го да расте и се развива защитено като в кувьоз, как ще се чувства като излезе от него? Един мъничък пример от майка на 3 деца. Голямата ми дъщеря по необясними причини като малка се срамуваше да купи нещо от магазина, дори и хляб, докато не се оправда, че не познава магазинерките. Дадох си сметка, че съм преиграла в защитата от непознатото и съм вселила неувереност в малкото мозъче. Оставих я един ден сама да си купи храната. Като погладува се престраши и всичко си дойде на място, че се отприщи. Сега може да намери храна в цял свят. Та , лямята има много проявления, дори изглеждащи безобидни. Ламята е страх. Нима трябва децата ни да я заобикалят? И как ще оцелеят? И как ще растат в страх?
С растежа летвата се вдига. Дори съчинителят понякога не си дава сметка до колко. Приказката влияе на всичките ни нива на развитие.
И сега виждам, че съм пропуснала последния ти пост, който е ... точно по темата.
Ама аз пак ще си прочета приказката... Това с главите на ламята, коя какво правела - направо не го помня...
Подхвърлих няколко разсъждения само за части от приказката, отваряйки вратичка който пожелае да си разтълкува другите или улови синхронизирани мисли.
Приказката е една, но е от значение на кой описан вариант ще попаднеш. Има варианти на приказки, в които разказвача не е поставил името си, от уважение към устното препредаване. Обикновено те са по-дълги с много подробности. Тези приказки са по-близко до изначалния вариант. Но когато четеш и доловиш нещо различно от написаното, приемаш го като подарък от съзнание с по-силни вибрации, който всеки покрива и открива според гъвкавостта на плаща си.
