И тихата вълна разбива се от камъка на пътя ѝ, в сълзи разпенени до млечност, потъващи из пясъка крайбрежен, за да го нахрани. Така и кротките вълни, надигащи се в нас при сблъсък неочакван се разплакват, събудени от унеса. И ако пясъкът жадуващ липсва, пътека слънчева ще ги разтвори.

Търся се в теб. Намери ме, за да те намеря!

Момчетата летят! Момичетата пърхат като пеперуди! Владее вихърът на танца! Танцуват цветове, усмивки грейнали даряват радост! Пътуваш в други светове!

Послушайте мъдрите думи, узрели в браздите на времето, оставили свой отпечатък сред небрежните, оредели бели коси. Усмивка дискретна на радост от часовете спрели за миг, с водоравния жест на езеро тихо, балансиращо бури отминали и бурите днешни.

Видя небето как стройните тополи , шпалир на пътя към далечното, оглеждат се кокетно във водата със снага си издължена и завидя им. Огледа се и то. А пък водата го попи и стана още по-дълбока.

Прахти красивата рисиста, а под копитата ѝ облаци от пясък, пръст и прах, покриващи пейзажа. Само гонещите се двуколки, понесени от устрема, обветрят гриви. Конете в прелест! Човекът скрит под шлема си ги следва с устрем свой, дълбок.

Бягащият легион! На къде бяга? – Към себе си!

Свидно ми е родното! Либе китки в росна корона да ми сплете. С бабиния бродиран шал да се наметна, любовта на рода да ме топли. С кене обшит чембер, коси атлазени да скрия, да ме не стигат уруки. А слънцето в слънчогледа до рамото ми да слезе, да ми нашепне слънчовите си песни любовни, за всинца ви да ги запея. Песента ми да разлюлее жита добруджански и разкърши трепетлики балкански – моята песен – българската! С всичките тези богатства, наричайте ме: Кралица!

Единодушие

Безмълвие

С мидената си целувка ти подарявам най-разкошния си бисер. Виж, той огрява ни с вътрешното слънце  от  сърчицето ми седефено и прави ни красиви, напук на черните ни дрехи.

Бабо! Ръцете ти са огледалото житейско.  Ти  толкова си падала и се възправяла, че стоновете неизплакани се свили в гънки, от дълго стисканите длани, задържащи сълзите с гордост неизречена. Ръцете ти , непомнещи от работа утеха, живецът на годните опъвали, стократно  заслужат хляба, поднесен с обич, не и с милостиня. А времето в ръката пишеща история тиктака си неспирно в ритъм същ – достоен и могъщ – духът ни да поучи!

И ето, път ви давам - насладата усетена от този миг на съзерцание да споделите:

Или пък да се осмелите, открадната, магарешката обеца да споделите. 
 

Насладете се на цветни и черно-бели послания, скрили всички нюанси, за да можем да си ги боядисаме, както си поискаме.

Да, бива.

Вече като те знам, от теб и "бива" си е нещо.

Е, Краси не е прекалено щедър на похвали, но и никога няма да ти вкисне настроението с някоя изцепка!
Впечатлиха ме снимките Какъв е този Богдан Стойко ?
Стрелям напосоки- или румънец, или албанец?
От Български произход!

С Краси се уважаваме, въпреки, че понякога дружески се стреляме с халосни. Богдан Стойко е родом от Украйна, но е избрал за своя родина България. Наскоро пожела да бъдем приятели във фейсбук - та така разгледах доста от снимките. По моему е скромна и ненатраплива себе си личност, занимаваща се с приложно изкуство.

Т.нар художествена фотография прави чудеса.
Благодаря ти за удоволствието, Емелика!

Има информативна фотография, но и фотография изкуство, която носи послания и размисли, предизвиква емоции и вдъхновение...