Високо над света и земна суета, комикът с тъжните очи със себе си самотно пак общува в тишина. Но неговият глас отеква в мен и питам се дали не съм пък аз, от земните си корени изтръгнат, като слепец преправящ път през облачното сиво, опипващ с бастуна камъни небесни, но още криещ в цилиндъра си чудеса.

 

Тихите, усмихнати и тъжни в себе си хора... Да, крият чудеса, а скритото у нас чудо ни помага да ги видим.

А толкова невидими чудеса чакат да бъдат видяни.

"По снимка" ми се види недостоверно. "По снимка+" е по възможно, но най–точно е "колаж" или "монтаж", или друга някаква манипулация.

Снимка плюс е. То си е ясно. Точно малката черна добавка и дава нов смисъл, който всеки може да усети и тълкува по различен начин. И в това е чарът й - размисля и слива с усещания. Поне така го разбирам. Дали пък някой не си е изрязвал малки черни фигурки, както правят в изкуството киригами и те случайно са попаднали на снимката?:)

Поздрав за теб, Емелика - на линка най-горе!

Благодаря ,Мисана!!!

Затова поздравът се роди от само себе си.

Веднага го разбрах, Мисана.

Обичам Магрит, голям и неизброден.

Фалшивото му огледало невидимото отразява.

..."от рода на хвърчащите хора"...

Хубава интерпретация!
Поздрави, Емелика!

Обичам понякога да разглеждам картини, художествена фотография, колажи и многообразни творчески ръкоделия. Вид релакс, освен да си ничий и никъде, особен релакс е и сам да затвориш ръкоделно и се почувстваш хвърчащ.